Читаем Съкрушени полностью

Слънцето се появи иззад един облак и освети белезите по бузата на Чейс. Спенсър затвори очи и се опита да осмисли думите му. Донякъде нямаше голяма разлика от онова, което им беше причинила Тяхната Али. Тя ги беше убедила — беше убедила всички — че е сестра си. И затова хората й се доверяваха. Хората се връзваха на лъжите й.

— И защо да вярвам на всичко, което ми казваш? — рече сухо тя. — Ти може би също ме следиш.

— Не те следя — поклати глава Чейс. — Истина ти казвам, Спенсър. Никога не бих го направил. Същото ми се случи и на мен, забрави ли?

— Точно затова! — извика Спенсър. — Ти знаеш какво е да си преследван. Или може би и това е лъжа?

Чейс стисна зъби.

— Погледни ме, Спенсър. Не те лъжа. И никога не бих те излъгал отново. Съквартирантът ми ме наряза — и дори тогава хората не можеха да повярват, че е способен на нещо такова. Ти си права: не трябваше да нахлувам така в личното ти пространство, но аз просто се опитвах да помогна. Що се отнася до това, че изпратих брат ми вместо мен — кажи ми, че нямаше просто да се изнижеш от залата, ужасена от белезите ми. Видях лицето ти, когато се срещна с Къртис. Всички съдим за книгата по корицата. Просто такъв е животът.

Вятърът разроши косата й. Как щеше да реагира тя? Наистина ли беше толкова повърхностна?

Чейс въздъхна тежко.

— Виж, не очаквам да се видим отново, но искам да те уверя, че всичко, което е качено на сайта ми, е истина. И вчера бях сериозен, когато накарах брат ми да каже, че съм намерил снимка на Алисън, направена от охранителна камера недалеч оттук. Погледни.

Той порови в чантата си. Спенсър пристъпи напред; тя беше забравила какво й беше казал Къртис в колата. Чейс извади сребрист лаптоп, отвори го и цъкна върху една папка.

— Приятел съм с една камара полицаи в Роузууд, Ярмът и още няколко градчета край Филаделфия. Всъщност проучвах случая на Роузуудския воайор — спомняш ли си го? Смятаха, че са го видели близо до Холис. Едно познато ченге ми даде няколко клипа от охранителната камера и аз попаднах на това.

Папката се отвори и се появиха няколко снимки. Спенсър се наведе да погледне. Зареди се зърнеста, черно-бяла снимка на улица в Холис. Край тротоара бяха подредени контейнери за отпадъци. Едно момиче с кожено яке сядаше в своя фолксваген бийтъл. Според Спенсър в нея нямаше нищо интересно.

Но тогава Чейс посочи към две фигури в горния десен ъгъл.

— Това момиче да ти се струва познато?

Спенсър присви очи. Въпреки че снимката беше черно-бяла, тя успя да различи дългата руса коса. Момичето имаше сърцевидно лице, а в извивката на брадичката й имаше нещо, което накара сърцето й да спре.

Тя погледна към Чейс.

— Алисън?

— Прилича на нея, нали? — Чейс цъкна на следващата снимка. Тя показваше Али в гръб и повече от нейния помощник. Той беше по-висок от нея, с по-широки рамене и със сигурност беше момче. Спенсър се наведе още повече към лаптопа, носът й почти докосваше екрана. Нямаше как да е сигурна, но това би могло да е Ноъл.

Спенсър почувства, че й се повдига и притисна длан към челото си. През цялото време Али е била в Холис? Това беше огромна следа. Трябваше да покаже това на ченгетата. Или може би трябваше сама да спипа Али. Трябваше да направи нещо.

Чейс затвори лаптопа и го прибра в чантата му.

— Реших, че ще искаш да ги видиш. Но от сега нататък прекратявам разследването на Алисън. Мисля, че така е най-добре.

Спенсър примигна; не очакваше да чуе това от него. Единственото, което успя да промърмори, бе едно кратко „О“.

Той я погледна; очите му бяха изпълнени с тъга и копнеж.

— Иска ми се да можехме да бъдем приятели, но разбирам напълно защо не искаш да ме виждаш повече. Просто се надявам най-накрая да намериш покой. Дано успеете да я спипате веднъж завинаги. Това момиче ви причини ужасни неща. Вие сте страхотни, не заслужавате нищо такова.

След това се завъртя на пети и слезе от верандата. Чантата се удряше в бедрото му, докато младежът вървеше към колата си. Главата му беше наведена и когато стигна някъде по средата на двора, раменете му се повдигнаха и спуснаха във въздишка. Сърцето на Спенсър се сви. Добре де, Чейс е малко заблуден и наистина не е трябвало да рови във Фейсбук, но тя усещаше, че изобщо не е лош човек. А ако не беше той и връзките му, тя никога нямаше да разбере къде може би се крие Али.

А и честно казано Спенсър също се беше опитала да намери нещо за него в Гугъл.

— Почакай — извика тя след него. Чейс се спря и се обърна. — Ние разгадахме, че помощникът на Али със сигурност е нейният приятел — каза тя. — Едно момче, което учи в нашето училище. Ноъл Кан.

Очите на Чейс се ококориха.

— И какво смятате да правите?

Вятърните камбанки зазвъняха. По улицата се запремятаха листа.

— Не знам — призна Спенсър. — Но може би не трябва все още да спираш разследването. Може би имаме нужда от теб. — Аз може би имам нужда от теб, помисли си тя, но се страхуваше да го каже на глас.

Чейс се върна при нея.

— Ще направя всичко по силите си.

— Знаеш ли точния адрес на къщата, която току-що ми показа?

Чейс кимна.