Появиха се още сестри, които започнаха да му правят изкуствено дишане и да спират кръвотечението. Пристигна и втори екип, които тикаха количка с чекмеджета, и един лекар разкъса нощницата на Греъм, за да разголи изприщените гърди. Когато включиха дефибрилатора, тялото му се изви в дъга. Хана изпищя. Греъм се отпусна отново на матрака, но линията на мониторите не се промени.

Лекарите и сестрите го дефибрилираха три пъти. Някой леко отблъсна Хана встрани от заграденото място. Тя стоеше безполезна в коридора. Зад гърба й се разнесе звук; Кайла седеше в леглото си и очите й се чернееха под марлята. Момичето изглеждаше също толкова ужасено, колкото и Хана.

Дефибрилаторът спря да жужи. Някой извика точния час, няколко сестри дръпнаха завесите и излязоха в коридора. Хана покри устата си с длан, уплашена, че може да повърне. Тя погледна към Кели, която в същия миг се появи иззад завесата. Престилката й беше опръскана с кръвта на Греъм.

— Той да не е…? — Хана дори не смееше да произнесе думата на глас.

Кели наведе очи. Беше ясно, че тя също не може да произнесе думата на глас — но не беше необходимо. Но изпитото й, бледо лице с изненадано изражение казваше всичко. Греъм, който допреди малко беше общувал с Хана, който беше видял А., който може би знаеше всичко, беше мъртъв.

28.

Търси и ще намериш

В същото време Емили, облечена в синята рокля с презрамки, която си беше купила от мола „Кинг Джеймс“, поклащаше ръце и гънеше талия по средата на дансинга в „Четирите сезона“. Обграждаха я копринени банери с нарисувани върху тях спирали. Звезди с формата на астериски висяха над главата й. Дори музиката като че ли беше наелектризираща и психеделична. Сякаш се намираше в недрата на картина на Ван Гог.

Айрис, която беше облякла бледорозовата рокля на Емили от миналогодишния благотворителен бал, се появи откъм бюфета.

— Погледни! — Тя държеше в ръката си сребърна корона. На нея с големи блещукащи букви пишеше КРАЛИЦА НА БАЛА.

Емили се намръщи.

— От Хана ли я взе? — Тя бе успяла да я види само за секунда и след това я беше изгубила. Но Хана сигурно искаше да прекара известно време насаме с Майк.

— Носеше я онова момиче ей там. — Айрис посочи към Чейси Бледсоу.

Емили примигна.

— Може би трябва да й я върнеш. Или да намерим Хана.

Айрис завъртя очи.

— Моля те. Всеки заслужава шанса да бъде кралица. Не мечтаем ли всички за това като малки? — Тя сложи короната на главата си и отново излезе на дансинга. Грабна дори скиптъра и го размаха пред лицето на Емили като голяма светеща пръчка. Двама ученици спряха и й се усмихнаха. Айрис изтанцува един бърз танц около Доминик Хелприн и Макс Макгери — една от онези двойки, които сигурно никога нямаше да се разделят. А когато песента свърши, тя свали короната от главата си и постави върху главата на Емили.

— Сега ти си кралица за една песен — обяви тя.

Зъбците на короната се забиха в скалпа на Емили. Айрис й подаде скиптъра.

— Хайде, момиче! Действай!

Първоначално Емили отказваше, но след това ритъмът зарази тялото й. Тя помръдна единия си крак, след това и другия. Размърда пръсти. Миг по-късно вече размахваше скиптъра като жезъл на парад. Танцьорите я последваха по дансинга. Някъде по средата на песента Емили подкара един групов танц, който всички бяха научили в седми клас — и който все още помнеха.

— Давай, Емили! Давай, Емили! — скандираше Айрис.

Емили се ухили. Тя никога не бе мечтала да стане кралица на бала, но за една песен беше забавно.

Когато започна нова песен, Емили свали короната от главата си и я подаде на Кирстен Кълън. Разнесоха се ликуващи викове и две момчета от футболния отбор подхвърлиха Кирстен във въздуха заедно с короната, скиптъра и всичко.

Емили се ухили на Айрис.

— Това със споделянето на короната беше много добра идея.

Айрис сви рамене.

— Просто се опитвах да направя бала весел.

— Радвам се, че дойде — каза напълно искрено Емили.

— И аз се радвам, откачалко. — Айрис отметна глава назад, за да се изсмее, но внезапно прехапа долната си устна и погледна през прозореца. — Последното ми ура в Роузууд, нали?

Емили я докосна по ръката.

— Свикна ли вече с мисълта, че ще се връщаш? — Айрис си беше поръчала такси, което да дойде да я вземе от „Четирите сезона“ и да я откара до Убежището. Каза, че искала да се покаже колко страхотно изглежда в бална рокля, да докаже на останалите пациенти, че е поразила всички навън. Този път щеше да се постарае здраво да се оправи… за да я изпишат наистина.

Айрис се опита да изглежда смела.

— Кой знае? Но предполагам, че трябва да опитам. — Тя се взря в Емили. — Наистина ли ще идваш да ме посещаваш?

— Разбира се — отвърна Емили и я смушка. — Дори ще те заведа да пазаруваме, стига да ми обещаеш, че няма да крадеш нищо.

— Дадено. — Айрис погледна към часовника над голямата врата във форма на мида, която водеше към фоайето. — Хей, почти е станало десет.

— Нима? — отвърна равнодушно Емили, сякаш не беше поглеждала през цялата вечер непрекъснато към часовника.

Айрис се намръщи.

— Как ще разбереш каква е изненадата от Джордан? Може да е всичко… навсякъде.