Читаем Съкрушени полностью

— Каза ми, че трябва да намериш някой да те откара, но после видях колата ти на паркинга… а теб намерих тук! — Той я хвана за ръката и хвърли едно око върху портрета на Ван Гог на екрана на лаптопа й. — Да не ми изневеряваш с Винсент Ван Гог?

— Какво? Не! — Ариа едва не изпищя, а бузите й пламнаха при думата „изневеряваш“.

— Знам. — Ноъл я погледна странно. — Просто те дразня.

Ариа почувства как сърцето й постепенно се успокоява.

— Из-звинявай — заекна тя. — Забравих, че трябва да се срещнем за уточняване на декорите.

— Няма нищо. — Ноъл потърка носа си във вратлето й. — За нищо на света не бих искал да пропуснеш тази среща. — После той я хвана за ръцете. — Значи си щастлива, че спечели, нали?

Погледът на Ариа се отмести към момичетата от комитета, които сега подреждаха платната за рисунките.

— Аха — промърмори тя, опитвайки се да прозвучи искрено.

Ноъл наведе глава.

— Това не ми прозвуча особено убедително.

Ариа се чувстваше замаяна. Тя погледна към Ноъл, след което се запъти към коридора.

— Трябва да те питам нещо. — Миг по-късно той я последва.

Наскоро измития под проблясваше и миришеше на лимон. Ариа можеше да се закълне, че през панорамните прозорци успя да зърне някой, който се скри зад журналистическото депо. Тя впери поглед натам, а сърцето й се качи в гърлото. Никой не се появи. След това тя се обърна към Ноъл, който изглеждаше страхотно в спортния си суичър с емблемата на „Роузууд дей“.

— В деня, когато обявиха, че аз ще съм отговорника по декорите, ти остана до късно в училище.

Лицето на Ноъл се вкамени.

— И какво от това?

Дали не се държеше отбранително? Виновно? Ариа потърка с пръста на крака си едно несъществуващо петно на пода, обмисляйки как да зададе въпроса. Къде беше? щеше да прозвучи твърде подозрително; може би дори щеше да влоши нещата. Вместо това тя избъбри без да се замисли:

— Мислиш ли си често за Али? И за двете Али?

Ноъл примигна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами случилото се засегна и теб. Ти беше приятел с нея — и с двете. Някога… не знам, подозирал ли си нещо, след като Кортни и Али си размениха местата? Ами когато истинската Али се върна в Роузууд, след като Иън Томас умря?

Край окото на Ноъл потрепна мускулче.

— Аз… — Той замълча объркано. — Защо ме питаш тези неща?

Ариа преглътна тежко и погледна надолу по коридора към отворената врата на стаята по химия. Някой беше сложил маргаритка в една бунзенова лампа.

— Просто напоследък си мисля често за Али и Кортни. Всъщност за теб и Али — истинската Али. Нали се сещаш, за онзи път, когато се целунахте на бала по случай свети Валентин.

Ноъл отстъпи назад и обувките му изскърцаха по излъскания под.

— Представяш нещата по доста странен начин. Али ме целуна, забрави ли?

Ариа сви устни и не каза нищо.

Ноъл изръмжа гърлено.

— Това нали го обсъдихме вече? Тя направо ми се нахвърли.

Ариа зачопли ноктите си.

— Знам, но ти се държеше толкова мило с нея. Не спираше да ме подтикваш да й дам втори шанс. Заедно бяхте в групата за подкрепа. Ти…

Ноъл зяпна от изненада.

— Да не би да ме питаш дали съм я харесвал? Дали, как да го кажа, съм знаел?

Ариа го погледна.

— Може би. Да.

Край тях премина група ученици, които се кискаха и бутаха. Ноъл примигна. Почеса се по ухото. Но не отговори на въпроса й. Ариа настръхна. Като че ли Ноъл се опитваше да реши по какъв начин да й каже нещо. Но ако отговорът беше искрен, защо просто не го изречеше?

Той раздрънка ключовете в джоба си.

— Не знам как внезапно реши да говориш за това. Или пък каква е връзката с това, че те избраха за отговорник по декорите — рече най-накрая момчето.

— Просто отговори на въпроса ми — каза Ариа. — Искам да ми кажеш, че тогава не си я харесвал.

— Не съм. — Раздразнението изчезна от лицето на Ноъл и той нежно я хвана за ръката. — Харесвах теб и никога не бих ти изневерил, дори с Кортни или Али, или която и да беше тя. Бях ужасен, когато ме целуна. А когато разбрах, че е направила всичко, за да те накара да отидеш с нея в Поконос… — Той затвори очи и се намръщи. — Твърде ужасно е, за да мисля за това.

— Добре, добре — отвърна Ариа. Но гъделичкащото чувство не я напусна. Ноъл като че ли се държеше твърде мелодраматично, сякаш се преструваше или играеше роля. Но може би тя просто си мислеше така заради това, че Спенсър и останалите бяха породили тези подозрения в съзнанието й.

Ариа се отдръпна от Ноъл и се обърна към вратата.

— Имам нужда от малко въздух. — Дали заради спомените от завръщането на Истинската Али или заради паниката, която я беше обзела при мисълта, че Ноъл я лъже, но Ариа се чувстваше така, сякаш не можеше да си поеме дъх.

Ноъл бе достатъчно съобразителен, за да не я последва навън. Ръмеше леко и силната миризма на трева погъделичка обонянието й. Докато се изкачваше по хълма, тя видя паркираното в далечината кафяво семейно субару. Дори от такова разстояние Ариа успя да различи нещо, което беше пъхнато под чистачката. Приличаше й на бележка.