Читаем Съкрушени полностью

— Добре, значи темата е „Звездна нощ“ — каза тя с треперлив глас, стиснала в ръката си отворена книга от библиотеката, в която беше показана картината на Ван Гог. Достатъчно й беше да я държи и да я сочи с пръст, за да се почувства като белязана. Сигурна беше, че момичетата знаят точно къде я крие в дрешника си — и точно какво е направила с нея.

Тя се закашля и продължи:

— Така, смятам да наема компания, която се е специализирала в изработката на скулптури от папиемаше и да поискам да ни направят голяма луна и звезди — тъй като трябва да сме готови до края на седмицата, ще имаме нужда от външна помощ. — Това му беше хубавото на „Роузууд дей“: имаха голям бюджет за декорациите. — Освен това се обадих на една фирма, която прави ръчно изработени покривки за маси и може да ни направи интересни покривала за столовете. Но със сигурност ще се наложи седем от нас да нарисуват поне една от фреските. Но си мислех по-скоро за заглавие от рода на „Нощно кафене“. Много по-романтично е, не мислите ли?

Една чипоноса блондинка на име Тара вдигна ръка.

— Ами темата ненапразно е „Звездна нощ“ — каза тя с надменен, носов глас, поглеждайки презрително към високите до бедрата ботуши от изкуствена кожа на Ариа.

Останалите момичета се размърмориха одобрително.

— Да, предполагам, че сте прави — промърмори Ариа, макар мисълта да рисува фреска на „Звездна нощ“ я караше да потрепва. Чувстваше се така, сякаш на челото си имаше огромна мишена с надпис: „Хей, ченгета! Искате ли да знаете защо познавам толкова добре тази картина? Първата й версия е в дрешника ми!“.

По предложение на Спенсър тя премести картината в дъното на дрешника си, зад една кутия със стари суичъри. Майка й беше почукала на вратата, докато Ариа приключваше с подреждането.

— Какво правиш? — попита Ила, връхлитайки в стаята й както обикновено.

— Не влизай! — изпищя Ариа, преди да се усети. — Чистя!

Ила се спря на прага.

— Ариа Монтгомъри и чистене? Не съм вярвала, че ще доживея този ден. — Тя подхвърли нещо в стаята. — Това пристигна днес за теб.

Беше писмо с адреса на Ариа, написан отпред, и нищо повече. За миг Ариа се уплаши, че А. отново й е писал, но когато отвори плика, вътре се оказа покана да кандидатства за арт стипендия в Холандия следващата година. Което щеше да е страхотно… само че Ариа никога не би се отдалечила толкова много от Ноъл. Тя хвърли писмото в чекмеджето си и проследи с поглед отдалечаващата се по коридора фигура на майка й. Какъв провал. Не само беше направила приятелките си виновни в съучастничество, но бе сторила същото и с майка си? Ако ченгетата откриеха картината, дали щяха да повярват, че Ила е нямала представа за съществуването й?

И как, по дяволите, беше успял някой да влезе в къщата? Нямаше никакви следи от насилствено нахлуване, което означаваше, че е имал ключ. Байрън и Мередит имаха резервен ключ. Спенсър имаше ключ от времето, когато хранеше Поло, докато семейството на Ариа отсъстваше. Чистачката също имаше ключ.

Както и Ноъл.

Това, разбира се, не означаваше, че Ноъл е А. Макар тя вече да чуваше гласовете на останалите момичета в главата си: „Питай Ноъл къде е бил в деня, когато картината беше подхвърлена в дома ти“. Колко странно, че точно в този ден Ноъл беше останал до късно в часа си по журналистика. Ариа го попита къде е ходил, но той й беше отговорил уклончиво. „Ами огърлицата на Табита, която Ноъл е «намерил» на брега в Сейнт Мартин?“, щяха да кажат приятелките й. „След малко повече ровене Ноъл може да е разбрал кой е Греъм — името и снимките му се срещаха навсякъде из сайта в памет на Табита. Или ако се намира във връзка с Али, тя може просто да му е разказала всичко, тъй като е била приятелка с Табита!“.

Ариа затвори очи. Само мисълта, че Ноъл беше приятел на „Кортни“ — или Истинската Али — я караше да трепери. Завръщането на „Кортни“ в Роузууд беше съпътствано от толкова много неща, които тя предпочиташе да забрави и връзката на Ноъл с нея беше едно от тях. Наистина бе странно съвпадението, че двамата бяха в една и съща група за подкрепа и Ноъл наистина беше подканял Ариа да даде шанс на „Кортни“. Ами ако е знаел през цялото време, че това бе Истинската Али, и й беше помагал при осъществяването на плана й?

— Земята вика Ариа! — разнесе се презрителен глас от ъгъла. Ариа се откъсна от мислите си и примигна. Момичетата от комитета се изкискаха.

Тя се насили да се усмихне, промърмори нещо за пресъздаването на картините на Ван Гог върху големи платна, използвайки поставен на високо проектор. Момичетата свиха рамене и се захванаха за работа: да събират материали и да издирват копия на картините в интернет. Ариа се чувстваше замаяна. Усещаше, че полудява. Не беше възможно Ноъл да е А. — той беше нейният приятел. Той не знаеше, че Кортни е Истинската Али. Не би могъл да й причини това. Край на историята.

И като по поръчка две силни ръце я прегърнаха през кръста.

— Каква си лъжкиня — измърмори Ноъл в ямичката между шията и рамото й.

Ариа се вцепени.

— К-какво?

Ноъл я вдигна във въздуха и я завъртя към себе си.