Читаем Sedmiyat pechat полностью

чисти и благоустроени улици и мултиетническо население, сновящо по тротоарите; тук Европа се

срещаше с Азия и Океания. Стигна до целта си няколко пресечки по-нататък и спря до сградата, за да

измери височината на колосалния паметник, който Филипе беше избрал за срещата.

Centrepoint.

Официалното му название беше Сидни Тауър, но австралийците продължаваха да го наричат

Сентърпойнт. Сградата беше висока към триста метра и напомняше стоманена палма с високата си

издължена цилиндрична ос и позлатената корона на върха. Стоманени кабели се преплитаха по оста като

корабни въжета, провесени от мачтата; позлатената кула на върха искреше на слънцето, отразявайки

ярката светлина на късното утро.

След една последна проверка за опашка по следите му Томаш взе асансьора и се качи до кулата.

Повечето от пътниците възбудено се втурнаха към наблюдателната площадка на чет въртия етаж от

сградата, но Томаш слезе един етаж преди това.

Кафенето.

Огромни стъклени прозорци образуваха стената на кръговия коридор на третия етаж. Отвъд стъклата

се разстилаше уникалната панорама на града - морето, навлизащо в сушата чрез безброй заливи и

заливчета, белите бетонни сгради, островите, потънали в зеленина. От едната страна се виждаха Сините

планини, от другата бе Ботаническият залив, а долу — изящната плетеница от улици, сгради и

съоръжения с модерна архитектура.

- Как е, Казанова?

Гласът, който долетя от една от масите, имаше специфичен оттенък, който Томаш не можеше да

сбърка.

- Здравей, Филипе. Отдавна ли си тук?

Стиснаха си ръцете и Томаш се настани на стола до един голям прозорец.

- Дойдох преди малко - каза приятелят му, прокарвайки пръст и по светлите си къдрави коси. - Нали не

са те проследили?

- Наист ина ме следят - каза Томаш приглушено.

Филипе се огледа неспокойно наоколо.

- Кой?

- Не знам. Но успях да го заблудя.

- Сигурен ли си?

- Да. Повече не го видях.

- Но как са те открили?

- Не знам.

- Да не б и да са те усетили, като си се качвал на самолета?

- Мисля, че не.

- Мислиш или си сигурен?

Томаш се прозя, явно джет лаг синдромът си казваше думата.

- След онова, коего се случ и в Сиб ир, вече не съм сигурен в нищо. Но се постарах да залича следите

си. Отидох до Фаро с кола, отгам хванах самолет за Лондон, после заминах за Франк фурт и едва след

това си купих билет за Сидни, два часа преди полета.

- С кредит на карта ли?

- Кеш.

- Какво име посочи за полета и тук, в хотела?

- Розендо.

- И нямаш проблеми, така ли?

- Да, това е фамилното м и име по майч ина линия. Томаш Розендо Нороня е името м и в лич ните

документи.

Филипе въздъхна.

- Слава на Бога. - Отпусна се на стола и от пи от чашата със студена вода, коят о взе от масата. -

Разкажи ми какво стана, след като се разделихме на Байкал.

- Те убиха Надя.

- Знам. Но как стана това?

- Хванаха ни сутринта до езерото. Опитахме да избягаме в гората, но те ни откриха. Пръснаха и

главата с един изстрел. - Потръпна. - Беше ужасно.

Останаха за момент мълчаливи, зареяли поглед из града, кой то се беше ширнал пред тях. От

разстояние всичко изглеждаше някак незначително, лишено от смисъл.

- Горката Надя - прошепна Филипе. - Вината е моя, аз я въвлякох в това.

Томаш се прокашля.

- Защо всъщност ми определи тази среща? Знаеш не по-зле от мен, че е опасно.

Приятелят му го изгледа изненадан.

- Нали искаше да се срещнеш е мен?

- Естествено - побърза да каже Томаш. - Но макар и неволно, аз продължавам да съм заплаха за теб.

Виж какво стана в Сибир.

- Нали си взел мерки?

- Взел съм, разбира се. Вече ти казах. Но самият факт, че сме заедно, вече е риск, не е ли така?

- Очевидно.

- Тогава защо м и определи тази среща?

- Защото имаме нужда от теб.

- Имаме?

- Аз и Джеймс. Нуждаем се от теб.

- За какво?

- За да решим какво да правим с онова, което открихме.

- Говориш за открит ието, коет о поставя под въпрос б изне са с петрола, нали?

 Синдром на смяна на часовите пояси, свързан със сънливост и нарушена физическа кондиция вследствие на

внезапната голяма часова разлика (англ.). - Б. пр.

 Град в Южна Португалия, окръжен център в провинция Алгавре. - Б. пр.

- Точ но така.

- Но аз не съм ком петентен в тази област. Не виждам как бих могъл да ти бъда полезен.

- Така или иначе вече си въвлечен в играта от Интерпол, нали?

- Да.

- Тогава можеш да бъдеш полезен.

Томаш поклати глава утвърдително. Филипе очевидно се чувстваше притиснат и макар да нямаше

доверие на полицията, знаеше, че това е последната му надежда. А коя полиция бе по-добра от

Интерпол?

- Още не си м и казал какво е това открит ие.

Филипе се изправи рязко и му направи знак да го последва.

- Ела - каза той. - Ще ти покажа.

XXVIII

НА ВРЪЩАНЕ КЪМ ПАРТ ЕРА НЕ ПРОМЪЛВИХА НИТ О ДУМА, като внимателно огле ждаха хората наоколо,

търсейки подозрителни погледи или издайнически движения. Но всичко изглеждаше спокойно и