Читаем Sedmiyat pechat полностью

- Сериозно? - уч уд и се Томаш, заемайки от ново стола си. - Виж ти, кат о остарея, искам да дойда тук.

- Не се шегувайте.

- Извинете, представям си как си лежа в стаята, а посред нощ идва някаква жена и се гушва при мен в

леглото. Та това е мечта на всеки мъж!

Мария се разсмя.

- Дори и ако е възрастна?

- Ех, на тази възраст мисля, че не можем да сме прид ирч иви, нали? На война и мишките са храна.

Двамата се разсмяха едновременно, но директорката бързо си върна сериозното изражение. Не и се

струваше етично да се надсмива над това.

- Вие се шегувате, но въпросът е сериозен.

Усмивката изчезна от лицето на Томаш, който кимна утвърдително.

- Знам.

- Имаме клиент и, коит о са просто мечта. Много възпитани и дори се извиняват, че не могат да се

хранят сами. Но има и други...

Тя вдигна очи към тавана в израз на отчаяние, без да довърши изречението.

- Но какво правят другите?

- Всичко, за което се сет ите. Някои не могат да се контролират и ръсят изпражнения из цялата стая,

нещо ужасно. Знам, че не са виновни, но въпреки това не е лесно човек да влезе и да почисти, нали?

Понякога дори ми е жал за служителките.

- Това трябва да са най-тежките случаи.

- Не. Най-тежките случаи са сърд итите, онези, коит о още със ставането си започват да ни хокат.

Закуската е прекалено рано или прекалено късно, леглото е прекалено близо до прозореца или прекалено

далече, всички сме кучи синове, оставили сме косъм във ваната, взели сме пари от портфейлите им или

ги тормозим, яденето е прекалено солено или прека лено безсолно - с една дума, всичко е лошо. А освен

това влизат в конфликт с другите, разменят си обвинения, цяла корида. - Поклати глава. - Вижте, някои

хора превръщат живота ни в ад.

- С възрастта недостатъците се изострят , нали?

- И още как - съгласи се Мария. - Но ист ината е, че на мнозина от тях просто им е криво и поради

липса на друг, си го изкарват на нас. Ето тук е коренът на проблема и трябва да го разберем.

- Не ми казвайте, че майка ми попада в тази група.

- Не. Дона Граса е м ного м ила. Труд но и беше да свикне, така е, но се държи. Освен това не би м огла

да тормози когото и да било.

- Да, м ного бих се учуд ил, ако разбера, че е нагруб ила ня кой.

Директорката най-сетне стана от стола, давайки знак, че разговорът е към края си.

- Има и още една категория, тази на д осадниците. Горките, те не са виновни, но пречат на

обслужването. Някои викат по цял ден, други вървят след нас навсякъде, а двама-трима питат все едно и

също или разказват една и съща история по петдесет пъти на ден. Нуждаят се от някой, който да е

постоянно до тях, но изискванията на обслужването не ни позволяват да поддър жаме дълги разговори.

Как би могла служителката да си приказва с някой половин час, когато трябва да почисти десет стаи за

една сутрин?

- Действително...

Мария Флор го придружи до вратата на кабинета и заедно излязоха в коридора. Срещнаха възрастна

жена, която влечеше чехли по пода; носеше бял пеньоар с дантелено жабо, а белите и коси бяха вързани

на опашка.

- Виждате ли тази госпожа? -- пошушна му д иректорката, когато възраст ната дама се отдалечи.

-Да.

- По цял ден ходи из коридорите. Настаняваме я на масата, когато дойде време за храна, но достатъчно

е за миг да се разсеем, и ето ти я отново в коридорите. Направо ни подлудява.

- Може би щеше да е по-доб ре, ако тези хора си бяха останали у дома, нали?

- И кой щеше да ги гледа? Днес хората нямат време да си стоят вкъщи, за да се грижат за родителите

си и да търпят свое нравните им капризи. Това е истината. Днес хората живеят по- дълго и ритъмът на

живот не позволява да се обгрижват толкова много възрастните. В миналото малко хора са стигали до

старини и тези, които са били на преклонна възраст, са могли да разчитат на помощ от семейст вото. В

ония времена жените не са ходели на работа, седели са си вкъщи и са се грижили за близките си. Но днес

вече не е така. Благодарение на медицинското обслужване възрастните хора са много повече от преди, а

с включването на жените в пазара на работната сила вече я няма онази семейна структура, която да

обгрижва старите хора, разбирате ли?

- Да, демографският профил на об ществото се е променил.

- Променил се е, и то как - съгласи се тя. - При това положение на нещата професионалната пом ощ в

домовете за възрастни хора, стига да е качествена, има изключително важно значение. - Махна към пода,

сочейки дома. - Но трябва да си изясним какво е старостта, за да разберем какво се случва тук. Някои

смятат, че домът за възрастни хора трябва да е като домовете на обитателите, но това е заблуда, с която

живеят хората отвън, за да не ги гнети действителността. - Мария посочи с жест наоколо. - Истината е,

че един дом за възрастни е по-скоро болница, нали? Обитателите, които могат да се грижат за себе си и

са в добра форма, се броят на пръсти. Повечето от хората тук се нуждаят от помощ за най-дребните