Читаем Робинята полностью

започна да шиба горната част на тялото му през якето. Даниел изпъна якето по себе си и

забелязах, че под него имаше нещо. Носеше кожени колани под дрехите си. Влагалището ми

потръпна.

Певицата ми подаде камшика и се усмихна, после скочи обратно на сцената. Остана

близо до нас, а прожекторите ни осветяваха. Обзеха ме моментен страх и колебание, после

диво желание да го направя, да поема контрола. Знаех какво да направя и защо. Пристъпих

към него и той ме погледна с очакване. Стиснах дръжката на камшика и прокарах вървите по

другата си ръка. Какво ли щеше да е да шибам някого с камшик? Тялото ми реши, че ще е

чудесно. Съмненията ми се изпариха, когато си напомних, че той го иска. Даниел се

наслаждаваше на боя. Значи и за мен щеше да е приятно.

Публиката образува полукръг около него. Застанах пред хората с лице към сцената.

Музиката бумтеше в ушите ми и ми вдъхваше още повече сила. Сетивата ми бяха

претоварени, но разсъдъкът ми бе учудващо ясен. Контролирах положението.

0, Господи, чувствах се страхотно. Бях мокра, а влагалището ми пулсираше.

Прокарах кожените върви по гърба му. Ремъците под дрехите му ясно си личаха. Докато

размишлявах как ли щяхме да се чувстваме, нещо запламтя в мен: нужда и желание. Пляснах

го по рамото, после и по другото. Даниел потръпваше при всеки удар, а от мен избликваха

сокове. Усещането за надмощие, диво и извратено, ме стресна със силата си. Заля ме вълна

от удоволствие. Наведох се и пъхнах ръка под якето му. Стиснах кожените ремъци и ги

опънах.

Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото. Осъзнах, че бях уцелила

нещо.

— Лошо момче — прошепнах в ухото му.

Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все още с камшика в ръка.

Сърцето ми биеше лудо. Не можех да повярвам какво бях направила, а най-вече не можех да

повярвам колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като питомна пантера.

Остана в краката ми до края на представлението, като нежно търкаше глава в мен. Галех го

по главата между снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена, стресната и

объркана от реакцията си, но в същото време изпитвах чувство на честност и осъзнаване.

Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на истински секс: възбуда,

климакс, превъзходство. Никога дори не си бях помисляла, че мога да се кефя на

доминирането над мъж и да го бия на обществено място, но точно така стана. И съдейки по

обожанието в краката ми, това бе двупосочно.

Изпълнението приключи, светлините угаснаха и внезапно всичко стана прекалено

реално. Вече не исках да ме гледат вторачено. Нуждаех се от питие. Исках да премисля

случилото се. Членовете на групата бяха с Даниел, който стоеше прав и си бъбреше с тях.

Може би ако не бях аз, щеше да отиде при някоя друга. Но каквато и да бе причината, поради

която ме бе избрал, тя промени живота ми. Грабнах си нещата и тръгнах към бара на долния

етаж, където си поръчах двойно уиски и го изгълтах на екс. Краката ми бяха като желе,

когато оставих чашата и се наканих да си тръгна. Даниел слизаше надолу по стълбите.

Маската бе изчезнала.

Исках да се прибера у дома и да помисля, да се порадвам на странната еуфория, която

ме бе обзела по-рано. Но ако си тръгнех сега, дали някога щях да го видя отново? Не бях

сигурна колко далеч по тази пътека исках да стигна, затова отворих вратата и излязох навън.

Беше валяло и улицата бе различна от преди, когато влязох в кръчмата. Аз също бях

различна. Втурнах се нагоре по хълма към спирката. Чух отекващи стъпки зад мен. Знаех, че

принадлежаха на Даниел. Спрях и се завъртях към него.

Той вдигна ръце в жест, че се предава.

— Не възнамерявах да те преследвам, но нещо ме накара да го направя.

Кимнах. Не се страхувах от него. Осъзнах, че се страхувах от себе си. От непознатата в

мен, която бе изскочила на бял свят толкова бързо и неочаквано. Скритата ми

съблазнителка, както щях да я определя по-късно.

— Беше много добра — прошепна той и погали нежно ръката ми.

— Защо дойде при мен?

— Разбрах, че искаш да си поиграеш. Така беше, нали?

Беше прав и това ми се стори изнервящо. Все още галеше ръката ми. Забелязах, че сега

се чувствахме равни. Всъщност съблазнителните му милувки ме накараха да си помисля, че е

загрижен за мен. Неувереността ми се завърна.

— Трябва да вървя.

— Недей. Не го отричай.

Даниел се усмихна с надежда, но долових съжаление в очите му. Мислеше, че наистина

ще изчезна.

— Никога преди не съм правила това — признах.

Исках той да узнае това.

Даниел се вторачи в мен и след секунда пристъпи по-наблизо и ми се ухили дяволито.

Обгърна ме с ръце и се почувствах в пълна безопасност, но също така и любопитна, и искаща

повече. Непознат човек да има такъв ефект върху мен? Сигурно защото бе разпознал

половинката си в мен.

— Искаш ли да го направим отново? Някъде на по-усамотено място?

В главата ми запрепускаха образи и фантазии, които никога преди не бях имала. Те ме

нападнаха с еротичния си потенциал и обещанието за удоволствие.

— Може би — промърморих.

Стояхме в мрака на влажния тунел, а по мокрите от дъжда улици около нас фучаха коли.