Читаем Робинята полностью

алтернативната муза, облечени в черно фетишисти. Разположих се до колона близо до

предната част, откъдето виждах чудесно сцената и публиката. Атмосферата вече трептеше от

енергия, когато музиката започна.

Бях заета със снимането на първата група, когато усетих, че някой ме наблюдава.

Огледах тълпата. Мъжът привлече погледа ми, кимна, усмихна се и тръгна към мен. Целият

в черно, той имаше вид на учен с рошава коса и слабо лице.

Наведе се към мен, за да надвика музиката, представи се и заговори за това, което

правех.

— Хубав фотоапарат. Това хоби ли ти е?

— Започна като хоби. Този път е работа. Снимам изпълненията за ново музикално

списание.

Той кимна.

— Не съм те виждал наоколо преди.

— Тъкмо се преместих от другия край на Лондон — отговорих и кимнах към хората зад

него. — Тълпата изглежда забавна.

— Така си е.

Усмивката му бе толкова заразителна, че веднага бях привлечена от нея.

Като си припомням как се развиха събитията в онази нощ, често си мисля колко ли щях

да се изненадам, ако бях усетила накъде отиват нещата. Опитах се да не се разсейвам от

работата си, докато отговарях на въпросите му. В него имаше нещо много привлекателно,

което не можех да определя точно. Дали причината бе, че ме гледаше с такова внимание?

По време на почивката между групите си позволих да си побъбря спокойно. Той

заговори за астрономия. Беше интелигентен и забавен и бързо ме накара да се засмея. Кефех

се страхотно на разговора. Тълпата около нас се раздвижи, парад от пауни, неясни черни

очертания, кадифе, блясък, метал — визуално пиршество. Музиката на диджея накара пулса

ми да се ускори. Или пък това бе заради вниманието на Даниел и факта, че цялото бе

отделено на мен? Изцяло за мен. О, да, бях пристрастена, макар още да не знаех защо.

Когато започна да ме сваля, той го направи фино, без да прекъсне разговора. Бръкна в

джоба на рокерското си яке и извади малък предмет от черна кожа. Завъртя го в ръка,

привличайки вниманието ми към него. Видях, че е черна маска. Даниел вдигна очи и

замлъкна.

Преценяваше реакцията ми на маската.

Пулсът ми се ускори и ме обзе вълнение.

Той присви очи и ми се ухили весело. Отвърнах на усмивката му. Видях, че няколко

души зад него бяха вторачени в нас. Част от мен искаше да си тръгне оттук. Играта, която си

играеше с мен пред тълпата, щеше да привлече внимание. Но той събуди нещо в мен, а и

поведението му бе едновременно почтително и страшно секси. Действаше на любопитството

ми, а и ме възбуждаше.

— Ще ме завържеш ли? — попита, като ме погледна внимателно.

Кимнах усмихнато. Никога преди не бях вършила нещо подобно, но сега бях готова за

приключението. Даниел нахлузи маската на главата си и — я нагласи. Кожата бе черна и

лъскава и отразяваше светлините от сцената. Той се завъртя и наведе, за да завържа

връзките, които вървяха от задната част на черепа му до тила.

Това просто действие ме възбуди и подготви за предстоящото.

Фотоапаратът се люлееше на врата ми, докато се движех наоколо. Връзките бяха меки и

приятни в ръцете ми. Наслаждавах се на усещането за контрол, когато придърпах меката

кожа. Тя нежно обгърна черепа му. Опитах се да се съсредоточа върху задачата, но осъзнавах

реакцията си, както и вниманието на тълпата около нас. Хората ни наблюдаваха и това още

повече ме възбуди.

Когато свърших, Даниел се завъртя към мен, а очите му пробляснаха весело през

дупките. Той дръпна ципа от устата и продължи разговора небрежно. Втората група се качи

на сцената. Певицата, зашеметяваща пънкарка в кожени джинси и корсет с метална украса,

подскачаше енергично по сцената, докато пееше. Даниел и аз се заклатихме в такт с

музиката и внезапно, без предупреждение, той се просна на колена пред мен. Отпусна се

назад и ме погледна с възхищение. Разсмях се, а очите му проблеснаха, когато се протегнах и

инстинктивно сложих ръка на главата му. Почти го усещах как ме подтиква. Погалих главата

му, а той я разтърка в бедрата ми мило като коте. Невероятно чувствено бе и влагалището ми

се сгорещи и овлажни. Възбудата и присъствието на околните ми подействаха странно. Не

можех да повярвам на очите си и по някаква причина не можех да спра да се усмихвам.

Нещо в мен отговаряше на Даниел и се чувствах превъзходно.

— Отвличаш вниманието на хората от групата — подкачих го, когато се изправи.

— А, те нямат нищо против, приятели са.

Той погледна към сцената и аз осъзнах, че певицата го наблюдава и му се усмихва. Тя

ми намигна. Почувствах се приветствана мило и странно у дома си.

Даниел отново бръкна в коженото си яке. Зачудих се какво ли щеше да извади този път.

Той измъкна камшик с девет кожени върви. Камшик! Загледах го как заоправя вървите.

Сърцето ми заби лудо. Не можех да си представя накъде отиват нещата. Понесе ме лудешко

влакче от емоции. Над рамото му видях, че няколко човека от публиката бяха напълно

омагьосани. Мъже. Гладни мъже със завист в очите. Дали мислеха, че сме заедно? Че сме

част от програмата?

Внезапно певицата скочи от сцената и тръгна към нас, продължавайки песента си. Взе

камшика от Даниел и му посочи пода. Той коленичи и се наведе. В ритъм с музиката тя