Читаем Робинята полностью

кучката наистина си пада по минетите… Първото усещане за члена му в устата ми, твърдите

му косми в лицето ми, мускусното ухание на мъж… стоновете ме възбуждат страхотно…

искам да изрисувам нещо с устните си… татуировка на черна пантера, която се бори с кобра

върху част от мускулестия му задник, надолу по пениса му… коравият член изпълва устата

ми… кобрата се надига… очите на черната пантера блестят… Кучко, набутай го в гърлото

си…

Изпитвам дива нужда от татуирания член… цялата съм език и уста, и горещина, и

квадратна челюст… стисни циците ми, оскуби ме, заповядай ми да смуча и да гълтам като

курва и… твърд, прекалено твърд… чукане в неоновия свят, където всичко е хазарт и

ослепително откачено шоу. Това е, това е, което искам. Разгонена кучка, засмукала член,

пулсиращ, надървен, лилав.

— Изкарваш достатъчно, не е нужно да проституираш. Колко човека обработи днес?

Тя изстенва и заравя глава в чатала ми.

— Отговори, курво!

Дебелият му член тръпне под устните ми. Прокарвам език по корема му, нагоре по

гърдите, врата, целувам адамовата му ябълка, усещам пулса му и твърдостта на челюстта му,

накрая облизвам ухото му и прошепвам:

— Аз съм лошо момиче. Путката ми те иска сега.

Не го поглеждам в очите. Когато се моля, няма лица.

… още не искам да чукам дъртия парцал… да използва устата си…

— Не още, кучко, смучи. Заслужи си чукането. Колко дъртаци изсмука днес, курво?

Навеждам се и засмуквам с такава сила, че устата ме заболява. Той ме вдига за косата.

Стоманените му пръсти пробождат влагалището ми. Той ги вади и ме принуждава да

изсмуча собствените си сокове. Ухилвам се. Момиченцето в мен, онова, което мастурбира

под душа, фантазирайки си за дъртаци с големи кореми и твърди членове, ме наблюдава как

си играя със себе си. Треперя от желание, краката ми се подгъват, а той стиска слабините ми

с другата си огромна ръка.

— Не се шегувам, кучко… захващай се за смукане…

— Чукай ме, Джоунс, моля те — изохквам.

— Млъкни, кучко. Ще те чукам, когато съм готов… още не съм те чул да молиш…

молиш ли се, кучко?

Коленича, облизвам вътрешността на мускулестите му бедра и той изстенва.

— Не мога да те чуя, кучко… моли се…

Облизвам члена му и го засмуквам. Той ме дръпва нагоре и смъква сутиена и прашките

ми. Коленичи в краката ми и ги разтваря.

— Господи, мокра си — възкликва и облизва собствените си пръсти.

— Моля те, моля те, чукай ме. — Чукай ме веднага, преди да се изпразня на пода.

Той мята дрехите си настрани и ме отнася до пианото.

Представям си, че е мъж, прогонен в изгнание заради неприлични действия с безброй

жени, след разграбването на Рим през 1527 година. Изкривяване на историята, но това е

моето въображение. Той произхожда от знатен род италиански покровители на музиката и

се кани да възстанови репутацията на семейството си.

Бута ме на пианото и се изкатерва върху мен. Забелязвам красивите му крака и се чудя

дали си е правил педикюр.

Мисля си как мисионерската поза е най-малко любимата ми. Предпочитам да съм на

колене с вирнат във въздуха задник. Поза, която показва всичко, дори леката миризма,

идваща от мястото над влагалището ми — между изпълненията кензах. Използвах влажни

кърпички, но нямах време да се изкъпя. Искам да ме чука силно, да ме накара да забравя, че

съм прекалено стара за това, че бирата има гаден застоял вкус и не съм виждала падаща

звезда от години.

Пенисът на мъжа в мен? Генеалогия, усложнена от безброй незаконни деца и

склонността на някои от членовете на семейството да се освобождават един от друг чрез

убийство. Опасен мъж с опитни устни и ръце, които стискат болезнено втвърдените ми

зърна. В бързината си да ме обладае той тромаво натиска с крак клавишите, които издават

дисонансни звуци. Прониква в мен. В главата ми е черно и бяло. Аз, остра и плоска, съм

металната рамка на пианото и опънатите му струни.

Италианският ми граф е нетърпелив. Наглася се върху мен и някак си извърта краката

си навън. Струва ми се, че чувам струните на рояла да вибрират, макар никой да не е

натиснал клавишите. Чувам и стоновете на хиляди селянки от четиринайсети век докато

графът ме чука грубо. Ако пенисът ми принадлежеше, щях да го чукам до пълно скапване.

… Тишина… кучката най-после притихна… мястото е тихо… по дяволите, тя

е адски мокра…

Той тласка по-силно.

— Ти си мръсна курва… моли ме да те чукам, кучко…

Той прониква в сърцевината ми и скоро ми се струва, че се издигам нагоре. Устата му е

върху моята, вените на врата му измъкват.

— Искам да те чукам в задника, кучко!

Той вечно иска да ме чука в задника.

— Забрави за задника ми.

Стисвам влагалищните си мускули около надървения му пенис и той изстенва.

— Господи. Ще се изпразня… трябва да спра…

Осъзнавам, че наистина се издигаме нагоре. Приближаваме се към тавана. Джоунс

сигурно е натиснал лоста с крак. Не разбира какво се случва, но продължава да ме чука

свирепо.

Роялите имат специален лост, който прихваща чукчето до струните. В тази позиция, с

чукчето, облегнато на лоста, пианистът може да свири стакато ноти с повече бързина и

контрол отколкото на вертикално пиано.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература