Читаем Робинята полностью

„Импровизирана фантазия“, „Либещраум“, „Недовършената симфония“. Разбира се, вече съм

забравила онова, което знаех като дете.

Мисли се за хитра… но е дърта за този бизнес, поне тук в града… тя е

единствената, която се чука с шефа, приятелите му и тузарите. Прекарва по-

голямата част от живота си на колене в задната стаичка, мъжката тоалетна и

кабинета на шефа… очевидно й харесва…

Представям си как лягам върху рояла и се чукам над струните и клавишите на великия

символ на цивилизацията. Разтворени крака, плът, настроена към звуци и движение, влага и

мъжественост. Защо не съм го направила върху това модерно превъплъщение на

изобретението на майстора на клавесини, решил да зарадва флорентинския херцог? Мъж от

началото на осемнайсети век, който знаел, че в света съществува нещо повече от изпъването

на струни…

Тя би могла да отиде да работи в Дъбюк, Айова, или в някоя друга подобна

дупка в тъпата част на страната, но не мисля, че ще го направи… не я виждам да

духа в мъжката тоалетна в Дъбюк… но пък мога да си я представя как прави

минети на шофьорите на тирове в крайпътните ресторантчета… това е най-

подходящото за пенсионирането на дъртата кучка.

— Чудя се дали си мислиш същото като мен?

Вдигам ръце от клавишите (вече ги правят от смърч, а не от слонова кост, тъй като

слоновете са застрашен вид) и вдигам очи към Джоунс, мускулестия, татуиран охранител на

клуба, застанал до мен, метър и деветдесет и сто килограма. Джоунс и аз сравнихме белезите

и татуировките си една вечер след затваряне на клуба. Той има повече от мен. Започнал да

се татуира и да си пробива дупки за обици, когато бил едва на четиринайсет години.

Попитах го как се е чувствал, когато са му направили татуировката на пениса. Той каза, че

било експлозия от болка, сякаш времето и членът му били разтегнати безкрайно.

Е, тя определено се предлага безсрамно на всички… всеки идиот е прониквал

в гадната кофа за сперма…

Говорихме, пихме водка и решихме, че всички обичат да ги използват. Ако се отдам на

въображението си, Джоунс ми заприличва на флорентински херцог. Човек, който не е успял

да се сдобие с богатство и слава, но на когото не му пука от това и продължава да води

безгрижен живот. Опитах се да му обясня как се съчетават електроните в медните окиси,

които са проводници на супервисоки температури. Той пък се опита да ми обясни най-

дългия период на загуби в Националната хокейна лига, рекорд, поставен от „Акулите“ от

Сан Хосе. Разказах му за изглаждането на гърди, промяна на тялото, упражнявана в Камерун.

Майките пристягат и сплескват гърдите на навлезлите в пубертета момичета, за да ги

направят непривлекателни за мъжете, като вярват, че така ще предотвратят изнасилване и

прекалено ранни бракове. Налагат ги с нагорещени камъни, колани, чукала, превръзки и

притискат или удрят оформящите се гърди. Местните организации се опитват да сложат

край на тази практика. Казах му, че четири милиона момичета вероятно са преживели това

мъчение, плакали са от болка, покривали са се с мехури и възпаления и дори са се

разболявали от рак. И накрая все пак забременявали и се омъжвали.

Господи, тая дрънка най-големите тъпотии… дрън-дрън-дрън… не трябва да

обръщам внимание на нищо, което излиза от устата й… нека си дрънка… това,

което влиза в устата й е интересно. Особено членът ми… тя обича тоя дебел

татуиран член… украсите ми осигуряват доста путки…

Джоунс не знае какво да каже, затова замълчава. Аз също не проговарям. Пием още

водка. Той пита:

— Къде е Камерун?

— Република в централна Африка. Хората го знаят най-вече заради футболния им

отбор. Използват дървени чукала, за да смачкат гърдите. Или пък нагорещени банани и

черупки от кокосови орехи.

— Аха — изсумтява той.

Никога не ми казва „не“… не иска да се чука, а го засмуква здраво… без

колебание… обича спермата в устата си, също като онези момченца, които се

мотаят из обществените бани.

Иронията в това е, че той е охранителят, чиято работа е да ме предпази да не бъда

изнасилена от пияниците вечер. Чукала съм го преди и не мога да се оплача. Но никога не

сме го правили на пианото.

— Винаги има време за малко физика — казвам.

Физика? Какво, по дяволите, дрънка за физика? Не знае нищо за физиката…

квантово това, относително онова… ако е толкова добра по физика, защо духа на

тузарите в кабинета на шефа и размята дъртия си задник и увисналите си цици…

тренировките вече не й помагат… тоя увиснал задник… но тя е похотлива дърта

кучка…

Изморена съм, но мисълта за твърд пенис ме съживява. Иска ми се да накарам Джоунс

да влезе в ролята на Готфрид Силберман — производител на органи и пиана от Дрезден — и

да проникне в мен, да потърси музиката в мен и да настоява, както Бах направил веднъж, за

да чуе по-хубав звук. И може би този път ще намерим по-хубав звук.

… членът ми прокапва, когато си помисля за мъжете, които е прекарала

днес… колко ли бяха? Пет, шест, петдесет? Добре, че сме сами в клуба… студено

влажно петно на чатала ми…

Смъквам панталона му до коленете. Мускулестите му крака са като заплашителни

дънери на дървета в лицето ми… Господи, курвата ме сграбчва преди да кажа и дума…