Голият труп лежеше между кревата и прозорците. Главата бе притисната към стената, зловещо изкривена на една страна: очите бяха изскочили от орбитите, бузите — издути, а устните, издадени напред, езикът, подут в ъгъла на устата, едната ръка, заровена до ставите на пръстите в правия, зеещ разрез, който се простираше от едното ухо до другото точно под линията на челюстта. Тялото, краката и ръцете, дори пръстите на краката бяха нарязани от дузина дълбоки и ужасни рани и многократни пробождания. Числото 666 беше гравирано с изящна прецизност върху стомаха. Кръвта беше текла като река от раните, образувайки една влажна постеля за трупа на архиепископ Ричард Бьрнърд Рашмън.

Докато изучаваше тялото, внезапно студени тръпки преминаха през Стенър. Гениталиите бяха отстранени. Почти страхливо очите на Стенър бавно се придвижи-ха нагоре по тялото до зеещата уста, където той осъзна, че бяха натъпкани интимните части на свещеника и също така осъзна, че това, което беше помислил за език, изобщо не беше език.

Стенър, обикновено безразличен към подобно клане, преглътна един внезапен изблик на жлъчна течност, която киселееше в гърлото му и няколко пъти пое дълбоко въздух.

Зад него окръжният съдебен следовател каза:

— Господи, каква каша.

Стенър се обърна към него.

— Внимавай с обноските си, Харви, това е част от църквата.

— Очевидно не е останала неосквернена.

Харви Уудсайд се потеше в резултат на катеренето по стълбите. Уудсайд беше полусферичен — един огромен, асматичен мъж, чиято глава сякаш изникваше от грамадните, закръглени рамене. Той дишаше през дебелите си устни, един вид равномерно пъшкане, което бързо ставаше досадно и поглеждайки изпод пълните клепачи, неговите малки, кръгли кафяви очи се стрелваха в продължително търсене на доказателства. Носеше дебел черен пуловер без ръкави над многоцветна хавайска риза, като и двете образуваха провиснали сиви гънки, които страшно се нуждаеха от гладене и се поддържаха от червени, бели и сини тиранти. Но големите му ръце изглеждаха почти нежни и винаги имаха хубав маникюр. Общо взето развлечен и често неприятен човек — но когато ставаше въпрос за съдебна работа, следователят нямаше равен на себе си.

Неговият екип от трима души изкачи стъпалата, носейки няколко алуминиеви каси, които поставиха на площадката.

Единият от тях погледна в спалнята и каза:

— Има да стоим тук чак до Деня на труда.

Уудсайд изчака, докато Стенър излезе от стаята, после клатушкайки се отиде до края на простряното руло хартия и погледна надолу към трупа на епископ Рашмън.

— Е, и таз добра — каза той и след няколко минути изучаване извърна глава и погледна през рамо към Стенър. — Тук си имаш работа с първокласен луд, Абъл.

— Така изглежда.

— Някакво понятие кога се е случило?

— Вероятно около десет и десет, мисля, че имаме свидетел, който поне е чул какво става — каза Стенър, като гледаше часовника си. — Това е било преди по-малко от трийсет минути.

И това е нещо. Хубаво е, че сме го открили по-рано. Добре, нека се захванем за работа, момчета. Пълна промивка от пода до тавана. Банята, хола — къде води тази врата там?

— В кухнята.

— И кухнята. Снимайте, вземете отпечатъци, поръсете с химикали, вакуумирайте, вземете образци и не пропускайте абсолютно нищо. Това нещо ще разтърси областта.

Радиостанцията на Стенър изведнъж се обади. Беше Търнър.

— По-добре незабавно слезте тук долу, лейтенант — каза той. — В църквата.

Стенър се върна обратно във вестибюла в основата на стъпалата. Един полицай отвори вратата в дъното на голямото преддверие и Стенър мина през нея и после надолу по един коридор, който свършваше в малка чакалня до олтара. Под извисяващата се апсида и оттатък широките редици от църковни пейки Стенър и четирима полицейски офицери застанаха пред една стаичка за изповед с извадени пистолети.

Стенър забърза през църквата надолу по единия ред, подмина полицаите и погледна в кабинката.

Един мьж-дете, почти с ангелска външност, най-много двайсетгодишен, се беше свил на пода на изповедалнята. Косата му беше сплъстена с изсъхнала кръв. Лицето, дрехите и ръцете му бяха оцветени в червено. Държеше ръцете си скръстени на гърдите и в дясната си ръка стискаше един голям месарски нож със струйки кръв по него.

Паникьосаните му очи се взираха в светлината на трите прожектора.

— Не съм го направил — мрънкаше той с жален, едва доловим глас, като клатеше глава напред-назад. — Не съм го направил, майко. Майко, не съм го направил.

3.

Всички в електрическия влак бяха приковали погледи в сутрешния вестник и заглавието цяла страница: АРХИЕПИСКОП РАШМЪН УБИТ!

И подзаглавието: МЛАДЕЖ АРЕСТУВАН ЗА ОБЕЗОБРАЗЯВАЩО УБИЙСТВО.

Но Мартин Вейл се интересуваше повече от изданието на „Сити мегазин“, което купи от щанда на ъгъла. Той прегледа списъка със съдържанието, прелисти на страница 32 и се облегна назад да прочете статията.