Читаем Първичен страх полностью

— Аз й пробутах лъжата, а ти се хвана за нея. Не знаех какъв късмет съм имал, докато не чух пазачите в Дейзиленд да си говорят за големия й опит с раздвоени личности… тази нейна квалификация ми даде идеята. Знаех достатъчно за това, защо, по дяволите, та аз бях чел за всичко това в книгите с години, дори ДСНЗ… така че всъщност какво имаше да губя, нали така? Искам да кажа, че те щяха да ме убият, Марти!

Вейл погледна към Аарон — и Рой — и рязко каза:

— Окей, каква ти е целта? Защо, по дяволите, ми казваш това?

— Ох, по дяволите, все трябваше да го кажа на някого. Ти не би ли искал?… Искам да кажа, че не можеш да задържиш нещо толкова хубаво само за себе си. На кого да кажа, на Харкорт Бескът? Глупости, басирам се, че той мисли как ще стане известен, когато ме излекува… Знаеш ли, той мисли, че като се отърве от Рой, тогава аз просто ще съм си добре… Е, нека ти кажа секрета, Марти. Старият Рой ще го бъде още известно време. Виж, някой трябва да знае. Или какъв ще бъде смисълът да го правя? — Рой се наведе напред и прошепна на Вейл: — Виж, те ще ме лекуват по същия начин в лудницата, няма значение какво ще им каже докторът, така че защо да направим някоя глупост сега? Ти си победител, Марти. Недей да се отказваш от една победа заради нещо, което няма да има значение за никого.

— Никой няма да знае освен теб и мен — каза Вейл.

— Точно така — каза Аарон, — ти и аз. — После седна и продължи с преобразяването отново и отново, като се присмиваше на Вейл, присмиваше се на всички тях, докато един от пазачите подаде глава през вратата.

— Време е да тръгваме, синко — каза той.

— Значи никога не е имало Рой — каза Вейл категорично. — Това ли искаше да ми кажеш?

Стемплър се наведе отново към Вейл.

— Благодаря ви за всичко, мистър Вейл — каза Аарон, а Рой добави едно изречение и после започна да се смее и продължи да се смее, докато полицаят го изведе през вратата. Вейл чуваше как смехът ехти в коридора. И години след това, в тишината на нощта, той щеше да си спомня този смях. И да чува последните думи на Стемплър:

„Да предположим, че никога не е имало Аарон.“