Читаем Проста истина полностью

— Не можете да заобиколите изричния текст на закона, нали? — настоя Рамзи, след като най-сетне откъсна очи от Найт. — Ако ви слушаме, ще трябва да преобърнем Конституцията с главата надолу.

— А какво ще речете за духа, скрит зад думите? — възрази Кембъл.

— Духът е тъй безформено нещо, че предпочитам да боравя с конкретни факти.

Думите на Рамзи предизвикаха откъслечен смях сред публиката. Председателят отново подхвана словесната си атака и с убийствена точност разби прецедентите на Кембъл заедно с цялата му линия на разсъждение. Найт повече не се намеси. Гледаше право напред и мислите й явно витаеха далеч от съдебната зала. Когато светна червената лампичка, която сочеше, че времето на защитата е изтекло, Кембъл почти тичешком се върна на стола си. Когато друг адвокат зае мястото му и подхвана обвинителна реч срещу насърчаването на малцинствата, съдиите сякаш изобщо престанаха да слушат.

— Голяма работа е Рамзи — подхвърли Сара. Двамата с Майкъл седяха в съдебното кафене, а началствата се бяха оттеглили в своята столова за традиционния обяд след заседание. — Има-няма, за пет секунди накълца университетския адвокат.

Майкъл преглътна хапка сандвич.

— От три години насам само дебне подходящо дело, за да тегли секирата на малцинствата. Е, намери си го. Трябвало е да се споразумеят, преди да стигнат дотук.

— Наистина ли смяташ, че Рамзи ще си позволи подобно нещо?

— Майтапиш ли се? Чакай само да видиш изложението му. Сигурно ще го напише лично, за да се хили на всяка дума. С насърчаването е свършено.

— Донякъде схващам логиката му — каза Сара.

— Естествено, че я схващаш. Тя е очевидна. Това дело беше вкарано при нас от една консервативна групировка. Грижливо подбраха ищеца измежду белите, умни работяги с мазолести длани, на които никой никога не е помогнал. И знаеш ли кой е най-големият удар? Избраха жена.

— В Конституцията е казано, че никой не бива да бъде дискриминиран.

— Сара, знаеш много добре, че Четиринайсетата поправка е приета веднага след Гражданската война, за да гарантира, че никой няма да дискриминира негрите. Сега от нея издялаха тояга, за да смажат тъкмо хората, на които би трябвало да помага. Е, с това сами си изкопаха яма.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ако има надежда, беднякът се бори. Няма ли надежда, отмъщава. Грозна работа.

— О!

Сара се вгледа в Майкъл. Беше толкова енергичен, толкова пламенен и в същото време сериозен не за възрастта си. Редовно го избиваше на ораторство, понякога дори прекалено. Това бе една от онези негови черти, които едновременно я плашеха и възхищаваха.

— Брат ми може да ти разкаже цял куп истории на тази тема — добави Майкъл.

— Не се съмнявам. Дано да го срещна някой ден.

Майкъл я погледна и бързо извърна глава.

— Рамзи вижда света не такъв, какъвто е в действителност. Смята, че щом е успял да достигне върха със собствени сили, значи и другите могат. И все пак му се възхищавам. С еднаква стръв разкатава фамилията на бедни и богати, на държавата и отделната личност. Не признава фаворити. Това поне не може да му се отрече.

— Ти също си минал през много препятствия.

— Вярно. Без да се хваля, имам коефициент на интелигентност над сто и шейсет. Не всеки може да се похвали с такова нещо.

— Знам — каза Сара с нескрита завист. — Мозъкът на юрист ми говори, че станалото днес е правилно. А със сърцето си го приемам като трагедия.

— Хей, това тук е Върховен съд. Никой не казва, че ще ти е леко. А между другото, какво се мъчеше да направи днес Найт?

Майкъл бе информиран буквално за всичко в съда, знаеше малките тайни, клюките, стратегиите, използвани от съдиите и техните сътрудници, за да прокарат чрез делата дадена философия или гледна точка. Не беше наясно обаче какво точно намекна тази сутрин Найт в залата и това го тормозеше.

— Майкъл, та тя каза само едно-две изречения.

— И какво? Две изречения със заряд за милиони. Права за бедните, а? Видя ли как Рамзи пое топката? Да не би Найт да си прави устата за нещо? Или се кани да прокара някое ново дело?

— Не мога да повярвам, че ми задаваш подобен въпрос. Тия неща са поверителни.

— Тук всички сме в една лодка, Сара.

— Да бе! Колко пъти си виждал Мърфи и Найт да гласуват еднакво? Май не много често. Тук всичко се дели на девет, знаеш го много добре.

— Така си е, девет малки кралства. Но ако Найт крои нещо, бих искал да го знам.

— Не е задължително да следиш всичко в тоя съд. Божичко, ти и бездруго вече знаеш колкото всички останали сътрудници, взети заедно. Плюс поне половината съдии. Видял ли си някой друг колега да слиза в деловодството още по тъмно, за да провери какви дела са пристигнали?

— Не обичам да претупвам работата.

Тя го погледна, понечи да каже нещо, но се въздържа. Защо да усложнява нещата? Вече му бе дала отговор. Всъщност, макар че самата тя бе напориста, не можеше да си представи брак с толкова взискателен човек като Майкъл Фиск. За нищо на света не би могла да достигне стандартите му, камо ли да ги поддържа. Направо не си струваше да опитва.