Читаем Признанието полностью

На паркинга едно ауди рязко спря до тяхната кола и отвътре излязоха двама мъже — Арън Рей и Фред Прайър. Те се представиха набързо, огледаха внимателно Бойет и личеше, че се чудят дали казва истината. Роби щеше да ги пита за впечатленията им веднага щом седнеха в колата и му се обадеха.

— Имаме петнайсет минути път до кантората и ще трябва да заобиколим центъра — каза Арън. — Стават много неща. Дръжте се близо до нас, разбрахте ли?

— Да тръгваме — каза Кийт. Нямаше търпение да приключи с това безкрайно пътуване.

Двете коли потеглиха плътно една зад друга. Бойет изглеждаше спокоен, дори флегматичен. Държеше бастуна между краката си. Потропваше с пръсти по дръжката, както бе правил през последните десет часа. Когато отминаха табелата, обявяваща, че навлизат в Слоун, Бойет каза:

— Не вярвах, че някога пак ще видя това място.

— Познаваш ли го?

Тик, пауза.

— Всъщност не. Минал съм през какви ли не градове и градчета, пасторе. След време всичко потъва в мъгла.

— Нещо по-специално да си спомняш за Слоун?

— Никол. Аз я убих.

— Само нея ли си убил?

— Не съм казал такова нещо, пасторе.

— Значи има и други?

— И това не съм казал. Да поговорим за нещо друго.

— За какво ти се говори, Травис?

— Как се запознахте с жена ви?

— Вече ти казах, Травис, остави я на мира. Прекалено много мислиш за жена ми.

— Толкова е хубавка.

В заседателната зала Роби натисна един бутон на уредбата и каза:

— Говори, Фред.

— Срещнахме се. Сега карат след нас. Единият изглежда истински свещеник, а Бойет е някаква побъркана отрепка.

— Опиши ми го.

— Бял мъж, едва ли би го нарекъл красив. Метър и седемдесет и пет, малко под седемдесет килограма, бръснат череп, грозна татуировка отляво на шията, още няколко по ръцете. Прилича на болно псе, цял живот държано под ключ. Зелени лукави очи, които почти не мигат. След като се ръкувах с него, исках да се измия. Ръката му е отпусната като парцал.

Роби въздъхна дълбоко.

— Значи са тук.

— Тук са. Пристигаме след минути.

— Побързайте.

Роби изключи уредбата и огледа сътрудниците си около масата. Всички се бяха вторачили в него.

— Бойет може да се стресне, като влезе тук и го зяпнат десет души — каза той. — Да се престорим, че работим както обикновено. Аз ще го отведа в кабинета си да му задам първите въпроси.

Досието им за Бойет бързо набъбваше. Бяха открили данни за арестуването му в четири щата, някои подробности за престоя му в различни затвори, както и името на местния адвокат, който го бе защитавал след ареста в Слоун. Адвокатът си го спомняше съвсем смътно и им изпрати своето досие по случая. Разполагаха с клетвени показания от собственичката на Ребъл Мотър Ин, някоя си Инес Гафни, която не помнеше Бойет, но откри името му в стар регистър от 1998 г. Имаха данни за строежа на склада на „Монсанто“, в който Бойет твърдеше, че е участвал през есента на онази година.

Карлос разчисти заседателната маса. Всички зачакаха.

Когато паркира пред бившата гара и отвори вратата, Кийт чу в далечината вой на сирени. Усети мирис на дим. Във въздуха тегнеше напрежение.

— Снощи изгоря Първа баптистка църква — каза Арън, докато се изкачваха по стъпалата. — Сега гори църква в черния квартал.

Той кимна наляво, сякаш Кийт знаеше къде е това.

— Значи подпалват църкви?

— Аха.

Помагайки си с бастуна, Бойет едва изкачи стъпалата. Влязоха в приемната. Фанта се преструваше, че пише усърдно на компютъра, и почти не вдигаше глава.

— Къде е Роби? — попита я Фред Прайър.

Тя кимна към вътрешността на сградата.

Роби ги посрещна в заседателната зала. Запознаха се малко неловко. Бойет не прояви желание да говори или да се ръкува. Изведнъж той каза на Роби:

— Помня ви. Гледах ви по телевизията, след като арестуваха момчето. Бяхте много разстроен, почти крещяхте срещу камерата.

— Да, аз съм бил. А ти къде беше?

— Тук бях, мистър Флак, гледах всичко и не можех да повярвам, че са арестували невинен човек.

— Точно така, невинен.

За един толкова избухлив и напрегнат човек като Роби Флак бе трудно да запази спокойствие. Искаше му се да зашлеви Бойет, да грабне бастуна му, да го смаже от бой и да го наругае за безброй прегрешения. Искаше да го убие с голи ръце. Но вместо това той положи усилия да изглежда хладнокръвен и безпристрастен. С груби думи нямаше да помогне на Донте.

Напуснаха заседателната зала и минаха в кабинета на Роби. Арън и Фред Прайър останаха навън, готови да се намесят. Роби упъти Кийт И Бойет към малката масичка в ъгъла и тримата седнаха.

— Ще желаете ли кафе или нещо за пиене? — попита той почти любезно. Погледна втренчено Бойет, който също го гледаше, без да мига.

Кийт се изкашля и каза:

— Виж, Роби, не бих искал да бъда нахален, но отдавна не сме яли. Умираме от глад.

Роби взе телефона, позвъни на Карлос и му поръча да донесе сандвичи и вода.

— Няма смисъл да увъртаме, Бойет. Нека чуем какво имаш да ни кажеш.

Тик, пауза. Бойет започна да се върти и изведнъж престана да го гледа в очите.

— Ами най-напред искам да знам дали има някаква парична награда.

Кийт наведе глава и възкликна:

— О, боже!

— Не говориш сериозно, нали? — попита Роби.