Читаем Признанието полностью

Както се очакваше, Монаха уведоми Кийт, че църквата го освобождава временно от длъжността. Без да се колебае, Кийт подаде оставка. В неделя той обяви пред енориашите в „Сейнт Марк“, че ще бъде новият главен свещеник на Обединената лутеранска църква в Остин, Тексас.

Травис Бойет получи доживотен затвор в Канзас и смъртна присъда в Мисури и Тексас. В продължение на година трите щата се караха относно съдбата му. Когато заяви пред един съдия в Канзас, че е удушил Никол, Травис веднага бе преместен в окръг Нютън. Тъй като неведнъж призна за престъплението, той нямаше намерение да пледира „невинен“. Шестнайсет месеца след пътуването до Слоун Бойет бе осъден на смърт чрез инжекция в щатския затвор в Джеферсън Сити, Мисури.

Пол Кофи бе лишен от прокурорските си права заради нарушаване на етичния кодекс. Той напусна Слоун и започна да се занимава с изплащане на гаранции в Уейко. Дрю Кърбър обяви фалит и се премести със семейството си в Тексас Сити, където започна работа на нефтена платформа.

Марта Хандлър публикува първата си книга за Донте Дръм, която се превърна в истински бестселър. Отношенията й с Роби и семейство Дръм се влошиха, когато дойде време за разпределяне на приходите от нея.

Осъждането на Травис Бойет и оправдаването на Донте Дръм оказаха още по-голям натиск върху Гил Нютън. Губернаторът бе принуден да свика в Остин законодателния орган на щата, за да се обсъдят последствията от екзекуцията. Нютън и съветниците му се надяваха, че скандалът ще бъде забравен след време, но това така и не се случи. Противниците на смъртното наказание обединяваха сили и усъвършенстваха тактиките си, подкрепяни от националната преса. Фракцията на чернокожите конгресмени, предвождана от сенатор Роджър Ебс от Хюстън, ставаше все по-активна. Обещанието им да бойкотират работата на законодателния орган, докато не се насрочеше извънредна сесия, придобиваше все по-реални очертания. Обществените настроения също не помагаха на губернатора. Повечето жители на Тексас настояваха за преразглеждане на смъртното наказание. Много от тях одобряваха екзекуциите, но търсеха гаранции, че щатът ще наказва само онези, които наистина са виновни. Идеята за мораториум печелеше все повече поддръжници.

Притиснат от нарастващото недоволство, губернатор Нютън свика Тексаския сенат и Камарата на представителите. Дневният ред съдържаше следните точки: 1) резолюция относно случая „Дръм“, 2) мораториум върху екзекуциите, 3) създаване на специална комисия за невинност, която трябваше да проучи належащите проблеми. След три дни политиците излязоха с резолюция за оправдаването на Донте Дръм. Семейството му щеше да получи обезщетение от един милион долара. Предложението предвиждаше двайсет милиона, като всички чернокожи конгресмени се обявиха за спонсори. Законодателният орган обаче реши да отпусне само милион. Губернаторът, известен със своята стиснатост преди всяка кампания, изрази обичайната си загриженост за „прекомерните държавни разходи“. „Хюстън Кроникъл“ публикува огромна статия по случая, като изтъкна, че губернаторът и екипът му са похарчили четиристотин хиляди долара за последното си пътуване до Фалуджа.

Законопроектът за мораториум предизвика същинска политическа война. Първоначалният му вариант предлагаше да се отложи изпълнението на екзекуциите с две години. Междувременно системата на смъртното наказание трябваше да бъде проучена от всички ъгли. Изслушванията в комисиите се излъчваха по телевизията. Свидетелите включваха пенсионирани съдии, радикални активисти, известни експерти и дори трима мъже, прекарали години в отделението на осъдените на смърт, преди да бъдат оправдани. Пред Капитолия се организираха шумни протести. На няколко пъти се стигна до размирици между защитници и врагове на смъртното наказание. Хаосът, от който губернаторът се страхуваше, бе обхванал града.

Тъй като идеята за мораториум се разглеждаше от Сената, Камарата на представителите се залови със създаването на комисия за невинност „Донте Дръм“. Тя трябваше да се състои от деветима членове, които да разследват причините за несправедливите екзекуции и да предложат подобрения. До този момент в Тексас имаше трийсет и три оправдателни присъди, постигнати предимно с помощта на ДНК анализ. Обезпокоителен брой произхождаха от окръг Далас.

След като се установиха в Остин в края на януари, Кийт и Дейна отидоха в Капитолия, за да присъстват на изслушванията. Участваха в протести и наблюдаваха мъчителните опити на законодателния орган да се справи с проблема. Подобно на другите жители на Тексас, те скоро разбраха, че нищо няма да се промени.

Докато течеше извънредната сесия, в новините започна да се появява името на Адам Флорс. След двайсет и седем години в затвора Флорс трябваше да бъде екзекутиран на първи юли. В един друг живот той бе убил някакъв наркодилър след тежка свада. Обжалванията му бяха приключили отдавна. Флорс нямаше адвокат.