Читаем Предани полностью

Обръщам се към Нита.

– Все пак не виждам защо им е да рискуват живота на толкова много Дивергенти? Не,

трябва ми доказателство за такова твърдение.

– Че нали затова дойдохме – заявява Нита и включва лампите над металните

шкафове. После с бърза крачка тръгва към стената вляво. – Отне ми много време да

получа достъп до това помещение, и още повече, за да възприема това, което видях.

Помогна ми един генетично чист... симпатизант.

Навежда се, отваря едно от долните чекмеджета и вади шише с оранжева течност.

– Познато ли ти е? – пита, без да откъсва очи от мен.

Опитвам си да си спомня инжекцията, която ми биха преди началото на симулацията.

Беше към края на инициацията на Трис. Макс, точно той ми я би. Във врата, където

десетки пъти преди това си бях инжектирал серума на Безстрашните. Точно преди да ми

забие иглата, светлината падна върху стъклената епруветка. И течността в нея бе

оранжева. Същото оранжево като това, което държи Нита.

– Цветът е същият. И какво от това? – казвам.

Нита занася шишето до микроскопа, Реги взема едно стъкълце от таблата до

компютъра, потапя капкомер и отмерва две капки. След това покрива стъкълцето с

двете оранжеви капки с друго стъкълце, за да не тече, и го слага под микроскопа.

Действа бавно, внимателно, но много уверено. Това са движенията на човек, който е

извършвал тази процедура хиляди пъти.

След това сяда зад компютъра, докосва екрана и отваря програма на име

„МикроСкан“.

– Информацията е достъпна за всеки, който умее да използва уредите и, естествено,

знае паролата, която симпатизантът ни бе така добър да ми даде – обяснява Нита. – С

други думи, не е чак толкова трудно да получиш достъп, но никой не се е сещал да

разгледа всичко чак толкова внимателно. Увредените нямат достъп до пароли. Никой не

предполага, че знаем за това. Този склад се използва за неуспешни експерименти, стари

разработки и всякакви уж безполезни неща.

Тя поглежда през микроскопа и наглася фокуса.

– Хайде, давай.

Реги натиска някакво копче и на монитора под името на програмата се появяват

няколко параграфа с описание. Той посочва параграфа в средата на екрана и аз

започвам да чета на глас:

– Серум за симулации v4.2. Координира действията на голяма група обекти. Предава

сигнали на големи разстояния. Халюциногенът от оригиналната формула не влиза в

състава на субстанцията – симулираната реалност се създава от програмист.

Това е.

Това е серумът на симулацията от атаката.

– Сега нека те попитам защо Бюрото има това вещество, ако то не е плод на негова

разработка? – казва Нита. – Те въведоха серумите в експериментите, но после ги

оставиха на хората вътре да ги доразвиват. Ако Джанийн е разработила този серум, те

нямаше да

го откраднат. Напротив! Щяха да гледат как го прилага и как го

усъвършенства. За да е тук, значи е направен от тях.

Не мога да откъсна очи от осветеното стъкълце и двете оранжеви капки под

микроскопа. Издишвам на пресекулки.

– Защо? – пита Трис задавено, сякаш някой ѝ е спрял кислорода.

– Аскетите искаха да разкрият истината на всеки в града. И видя какво стана, когато

това се случи. Евелин се превърна в диктатор, безкастовите смазват останалите и съм

повече от сигурна, че верните на кастите ще въстанат. Това ще се случи рано или късно

и ще загинат много хора. Разкриването на истината подлага експеримента на риск, няма

спор в това –продължава Нита. – Преди няколко месеца, когато Аскетите бяха на ръба

да предизвикат разрушения и да доведат града до нестабилност, Бюрото вероятно е

решило, че е по-добре да се лишат от тях, дори и с цената на живота на Дивергентите

им, отколкото от целия град, което би било много по-голяма загуба. По-добре да жертват

живота на Аскетите, отколкото целия експеримент. Затова се свързаха с човек, който би

се съгласил с тях – с Джанийн Матюс.

Думите ѝ ме обграждат и потъват в мен.

Слагам длани на масата, за да поема хлад от нея. Ръцете ми горят. Виждам

изкривеното си отражение върху металния плот. Да, мразех баща си през по-голямата

част от живота си, но никога не съм мразил Аскетите. Тяхното спокойствие, общността им,

установеният ред – това за мен са хубави неща. Сега повечето от тези мили и раздаващи

се хора са мъртви. Убити по зверски начин от Безстрашните, под командата на Джанийн,

с цялата мощ на Бюрото зад гърба ѝ.

Майката и бащата на Трис са сред загиналите.

Трис стои неподвижна, отпуснатите ѝ ръце са почервенели от бушуващата кръв.

– Това е проблемът, тяхната сляпа отдаденост на тези експерименти – продължава

Нита. Думите сякаш се плъзгат в малкото останало място в мозъка ми. – Бюрото ги

цени много повече, отколкото цени живота на генетично увредените. Това е очевидно. А

сега нещата ще станат дори по-зле.