Читаем Полет 800 полностью

— Не искам да гледам самолета. Вие останете и го гледайте, ако искате, и когато свърши, когато започне „Един мъж и една жена“, натиснете бутона стоп и извадете касетата. Аз ще чакам на верандата. Повикайте ме, ако ви трябва помощ, за да извадите касетата от камерата.

— Искам да се облечете и да дойдете с мен — казах аз.

Джил повдигна вежди.

— Арестувана ли съм?

— Не. — Погледнах екрана и часовника в долния десен ъгъл. До експлозията в 20:31 оставаха дванайсет минути, след това идваха последиците от нея, Бъд и Джил, тичащи към пясъчната дюна, и така нататък.

Хванах я за ръка и я заведох в кухнята.

— Ще бъда напълно откровен с вас. Заплашва ви известна опасност и трябва да ви изведа оттук.

Тя ме зяпна.

— Опасност ли?…

— Ще ви обясня съвсем набързо. Федералните агенти, които преди пет години са идвали тук и са взели вашата изтрита касета, почти със сигурност са възстановили записа…

— Тогава защо…

— Слушайте. Те знаят какво е имало на записа. И не искат никой друг да узнае…

— Защо?…

— Не знам защо. Няма значение защо. Важното е… че две отделни групи разследват случая. Първата група, Наш, Грифит и други, се опитват да скрият и унищожат всички веществени доказателства за ракетен удар. Втората група, аз и някои други, се опитваме да направим обратното. Засега това ви стига, освен че първата група може да идва насам… и ако дойдат, ще унищожат записа и… трябва да се махнем оттук, веднага, и с двата записа. Затова бързо се облечете и елате с мен.

Тя продължаваше да ме зяпа, после погледна през еркерния прозорец, като че ли навън имаше хора. Наистина исках да се размърда, обаче я оставих да смели новата информация.

— Ще се обадя в полицията — промълви тя накрая.

— Не. Тия хора са федерални агенти като мен и са официалните следователи. Но участват в заговор. — Още докато говорех, разбирах, че тя няма причина да ми вярва. И наистина, госпожа Уинслоу ме гледаше доста подозрително.

— Какво се е случило преди пет години? — продължих аз. — Не ми ли казахте, че сте научили за методите за възстановяване на изтрит запис? Нима тия хора ви потърсиха отново? Да са викали вас или Бъд в държавна институция? Виждали ли сте друг освен Наш, Грифит и третия? Вие сте интелигентна жена. Съберете две и две.

Тя стоеше и втренчено се взираше в краката си, после вдигна очи към мен.

— Всичко това е логично, но…

— Джил, ако исках само записа, вече щях да съм го взел и да съм си отишъл. Ако исках да ви причиня зло, отдавна можех да го направя. Трябва да ми повярвате и да дойдете с мен.

Известно време се гледахме. Накрая госпожа Уинслоу кимна.

— Добре.

— Благодаря. Облечете се. Няма време за душ. И не вдигайте телефона. Вземете си най-необходимите вещи и всички пари, които имате вкъщи.

— Къде?…

— По-късно ще го обсъдим. Имате ли оръжие в къщата?

— Не. Вие нямате ли?

— Побързайте.

Тя се обърна и излезе от кухнята. Докато се връщах в дневната, чух стъпките й по стълбището.

Взех дистанционното управление и седнах на масичката. Джил Уинслоу и Бъд Мичъл се любеха на екрана. Часовникът в долния десен ъгъл показваше 20:27.

Телефонът на ъгловата масичка иззвъня. След петото иззвъняване се включи телефонният секретар. На екрана на идентифициращото устройство пишеше „Частен номер“.

Бързо отидох в предната част на къщата и погледнах през прозореца, но на алеята и паркинга нямаше други коли освен моята.

Върнах се в дневната точно в момента, когато светлината започна да се издига от хоризонта, оставяйки димна следа. Гледах записа на нормална скорост и нямаше грешка — наистина беше ракета. Помислих си, че двестате очевидци, които са видели светлината, ще потвърдят истинността му, за разлика от анимацията на ЦРУ.

Появи се първият проблясък, последван от грамадното огнено кълбо. Погледнах Джил, възседнала Бъд, който се надигна и се озърна през рамо. Преброих до четирийсет и чух екот от тонколоните — приглушена мощна експлозия, която заглъхна. После се възцари тишина.

Телефонът пак иззвъня и на дисплея пак пишеше „Частен номер“. След петото иззвъняване пак се включи телефонният секретар.

Беше 09:15, не чак толкова рано в неделя сутрин, за да се обаждат приятели или роднини, обаче все пак доста рано за две позвънявания едно след друго.

Джил и Бъд тичаха по плажа. Докато се приближаваха към камерата, забелязах, че тя го гледа. Какво си мислеше тоя идиот? Нима щеше да я зареже на плажа, ако Джил не бягаше достатъчно бързо, ако не се облечеше или не скочеше в колата, когато той се приготвеше за тръгване? Явно му липсваше и хладнокръвие, и смелост.