Читаем Полет 800 полностью

Джил взе бутилката от него, изля остатъка от виното върху себе си и заповяда:

— Оближи ме.

Бъд започна да я облизва.

Госпожа Джил Уинслоу ми изглеждаше класическа пасивно-агресивна личност в сексуално отношение — от една страна командваше Бъд, после изпълняваше сексуални действия, които предполагаха покорство и дори бяха унизителни, ако се вземеше предвид контекстът.

Всичко това можеше да се погледне и по друг начин. Тя упражняваше властта си над един мъж, докато в същото време изпълняваше всичките му желания, както и своите — а именно за сексуално унижение и сексуален контрол. Бъд едновременно беше и господар, и слуга. Това бе малко сложно и се съмнявах, че той е съзнавал нещо повече от дължината на еректиралия си пенис, който всъщност не исках да видя.

— Джил — обърнах се на малко име към нея. — Сериозно, хайде да превъртим записа.

Тя не отговори, само изу пантофите си и вдигна крака върху масичката.

Облегнах се назад и демонстративно извърнах поглед от екрана.

— Неловко ли се чувствате? — попита госпожа Уинслоу.

— Струва ми се, вече го казах.

— Е, и аз се чувствам неловко. И ако ви дам записа, колко души ще го гледат?

— Колкото може по-малко. И всичките ще са професионалисти, опитни служители от органите на реда и следователи от Министерството на правосъдието, мъже и жени, а те са виждали всичко.

— Обаче не са виждали мен да правя секс пред камера.

— Съмнявам се, че ще ги интересува самият секс. Интересува ги сцената с избухващия самолет, която интересува и мен, и ако превъртите записа напред, много бих искал да я видя. Веднага.

— Не искате ли да ме видите как правя секс?

— Виж, Джил…

— За вас съм госпожа Уинслоу.

— Хм… извинете. Госпожо Уинслоу…

— Може и Джил.

Наистина започвах да се чувствам неловко и си помислих, че е побъркана, обаче тя попита:

— Разбирате ли защо го правя?

— Да. Напълно разбирам защо не сте искали да предадете записа. Честно казано, самият аз щях да се колебая, ако бях на ваше място. Но ние можем и ще редактираме тоя запис, ще затъмним лицата и ще направим всичко възможно, за да запазим самоличността ви в тайна. Ще се съсредоточим върху събитията около самолета…

— Ще стигнем и дотам. Гледайте.

Чух Джил на екрана да казва:

— Лепкава съм. Хайде да се изкъпем.

Погледнах и видях, че тя се изправя. Лицето на Бъд се появи измежду бедрата на госпожа Уинслоу.

— Трябва да тръгваме — заяви той. — Ще вземем душ в хотела.

— Защо не го послушах — каза ми Джил.

На екрана тя стоеше на одеялото и гледаше дюната. Моята домакиня замрази кадъра, смъкна крака от масичката и се наведе към телевизора.

— Изглеждам по-млада — отбеляза тя. — Може би малко по-слаба. Как смятате?

Последните слънчеви лъчи позлатяваха съвършеното й голо тяло.

— Е, как смятате? — повтори Джил.

Малко започваше да ми писва от това, че тя пренебрегва джентълменските ми предложения да прескочим тяхното чук-чук и да преминем към голямото бам-бам, затова предприех друг подход.

— Смятам, че лицето ви изобщо не е остаряло. Вие сте красива жена. Що се отнася до тялото ви, изглеждате страхотно на видео, но съм сигурен, че в действителност сте още по-страхотна.

Госпожа Уинслоу не отговори. Продължаваше да се взира в екрана.

— Това беше първият и единствен път, когато се заснехме — накрая наруши мълчанието тя. — Никога не съм се виждала гола на снимка или филм. Нито да правя секс на филм. Вие правили ли сте го?

— Не на открито.

Джил се засмя.

— Изглеждахте ли глупаво?

— Да.

— А аз как изглеждам?

— Без коментар.

— Искате ли този запис?

— Да.

— Тогава отговорете на въпроса ми. Изглеждам ли глупаво, като правя секс на екрана?

— Мисля, че всеки изглежда малко тъпо, когато прави секс на екрана, освен професионалистите. — Млъкнах за миг. — Не е зле като за пръв път. Бъд обаче явно се чувства адски неловко. А сега ще ми дадете ли дистанционното?

Тя ми го подаде.

— Идеята беше да занесем касетата в хотела и да я пуснем, за да се възбуждаме. Струва ми се обаче, че щеше да ми окаже точно обратното въздействие.

За пръв път от двайсет години служба имах чувството, че се нуждая от придружител, за да разгледам веществено доказателство. Натиснах бутона и съвършеното голо тяло на Джил Уинслоу оживя. Тя се заизкачва по дюната и излезе от кадър. Чух гласа й:

— Хайде, нагласи камерата и да идем да се изкъпем в морето.

Бъд не отговори, обаче се запъти към обектива и също изчезна.

Екранът потъмня за миг, после се появи прекрасно аленочервено небе. Белият пясък на плажа и златисточервеният океан искряха под лъчите на залязващото слънце.

— Невероятно е красиво — каза зад кадър Джил.

— Хайде да не ходим на плажа голи — също зад кадър рече Бъд. — Може да има хора.

— И какво от това? — сопна се тя. — Щом не ги познаваме, кой го е грижа?

Отговорът на Бъд:

— Все пак дай да си вземем дрехи…

— Живей опасно, Бъд — прекъсна го Джил.

— Бъд е мухльо — неволно се изпуснах.

Тя се засмя и се съгласи:

— Наистина.

Няколко секунди нямаше звук и на екрана не се виждаше никой, после Джил Уинслоу влезе в кадър в далечния ляв ъгъл. Тичаше към морето. Бъд все още го нямаше. Без да спира, тя обърна глава и извика: