Читаем Покварено сърце полностью

— Хайд каза, че вече било така, когато пристигнал в къщата. Тя като че ли не е знаела защо е толкова горещо.

— Трябва да я разпитаме. Как се казва?

— Елза Мълиган, на трийсет години, от Ню Джърси. Очевидно се е преместила тук, когато Шанел Гилбърт й предложила работата.

— Защо Ню Джърси?

— Там са се запознали?

— Кога?

— Има ли значение?

— Точно в момента имаме толкова много въпроси, че всичко има значение — отвърнах.

— Останах с впечатлението, че Елза Мълиган не е работила за Шанел от много отдавна. Две години? Не съм сигурен. Толкова знам, след като не беше в къщата, когато дойдох. Разчитам на казаното от Хайд. Тя му обяснила, че когато влязла през вратата на кухнята, усетила ужасна миризма, все едно нещо било умряло, и то така и се оказало. В къщата било ужасно горещо. Тя тръгнала към вонята и видяла трупа във фоайето.

— Според Хайд тя истината ли е казала? Какво ти говори интуицията?

— Вече не съм сигурен в нищо и в никого — отвърна Марино. — Обикновено можем да разчитаме поне на трупа да ни каже истината. Мъртвите не лъжат. Лъжат само живите. Но трупът на Шанел Гилбърт не ни казва нищо, защото горещината е ускорила разлагането, объркала е всичко и аз се чудя дали една икономка би могла да знае нещо подобно.

— Ако гледа някой криминален сериал, може и да знае.

— Предполагам — каза той. — Нямам й доверие. И имам все по-лоши предчувствия за този случай. Ще ми се да не си бяхме тръгвали.

— Не сме си тръгнали. Ще ме изнервиш, ако продължиш да го повтаряш.

— Нима? — Той ме погледна. — Кога за последен път си правила нещо подобно?

Отговорът беше — никога. Не приемам лични разговори, когато съм на местопрестъпление, и не прекъсвам работата си. Но това бе различно. Бях чула сигнала от номера на Луси за спешни случаи, а тя не беше от хората, които преиграват или виждат мними опасности. Нямах избор — трябваше да проверя дали не се е случило нещо ужасно.

— Какво ще кажеш за това, че алармата е била включена, когато тя е дошла тази сутрин? — попитах Марино. — Каза ми, че икономката я е изключила. Сигурни ли сме, че е била включена, когато е отключила вратата?

— Била е изключена в седем и четиридесет и четири, точно когато е казала на Хайд, че е отишла там. Осем без четвърт, така е казала. — Марино си свали слънчевите очила и започна да ги бърше с пеша на ризата си. — Записите от компанията, която поддържа алармената система, потвърждават, че е била изключена точно тогава.

— Ами снощи?

— Била е включвана, изключвана и рестартирана много пъти. За последен път е включена към десет вечерта. Кодът е въведен и след това никоя врата не е била отваряна. С други думи, не изглежда сякаш някой е нагласил алармата и след това е напуснал къщата. А по-скоро, че този, който я е нагласил, е останал през нощта вътре. Така че може би Шанел все още е била жива тогава.

— Ако приемем, че тя е нагласила алармата. Има ли код, който използва само тя?

— Не. Има само един код и всички ползват него. Икономката и Шанел ползват един и същ тъп код. Едно, две, три, четири. Шанел май не е била много загрижена за сигурността си.

— При връзките й с Холивуд това би ме изненадало. Не бих очаквала от нея да се доверява лесно. И едно, две, три, четири обикновено е първоначалният код, когато системата се инсталира. Очаква се после да го смениш с нещо трудно за отгатване.

— Очевидно не си е направила труда.

— Трябва да разберем откога е живеела там и колко често е била в Кеймбридж. Къщата не ми прилича на обитавана постоянно. — Докато казвах това, отчаяно исках да му обясня защо сме се втурнали към къщата на Луси.

Исках да му покажа видеото, но не можех. Дори и да можех, нямаше как да му позволя да го види. По закон не бих посмяла. Не можех да докажа кой го е пратил или защо. Видеото можеше да е уловка, капан, може би подготвен от собственото ни правителство. Луси признаваше на запис, че притежава незаконно автоматично оръжие, за което Кари я бе обвинила, че е откраднала от съпруга ми Бентън — агент на ФБР. Всяко нарушение, свързано с оръжия от Клас III, води до сериозни неприятности, от каквито Луси нямаше нужда. Особено сега.

Пред последните месеци федералните и полицията я наблюдаваха. Не знаех колко зорко. Заради предишната й връзка с Кари почти всички се притесняваха доколко Луси може да е свързана с нея и сега. И дали Кари все още беше жива? Това бе най-болният въпрос, от който се опитвах да се излекувам това лято. Може би Кари наистина беше мъртва. Може би всичко случило се бе инсценирано от племенницата ми, а тази мисъл ме върна при Марино. Само ако можех да му покажа видеото.

Продължавах да споря със себе си, че ако това е възможно и прилично, няма да има смисъл. Знаех как щеше да реагира той. Щеше да е убеден, че някой — вероятно Кари — ме тормози. Щеше да каже, че тя знае точно как да ми натиска копчетата, как да се залепи за мен, а най-глупавото, което съм можела да направя, е точно това, което правех в момента. Че е трябвало да остана нащрек. Че не е трябвало да реагирам. Че съм й позволила да ме манипулира и че сигурно ще последват и други мръсни номера.