Читаем По-студената война полностью

Той натисна копчето на звънеца, махна с ръка на охранителната камера и чу щракването на дистанционната ключалка. Във фоайето нямаше охрана, не се виждаше дежурен бодигард. Вероятно Амилия го бе накарала да си вземе почивен ден. Като шеф на разузнаването, й се полагаше безплатен служебен апартамент, докато къщата беше собственост на съпруга й. Кел не очакваше да завари Джайлс Левин у дома. От известно време съпрузите се бяха отчуждили, като Джайлс прекарваше повечето време в къщата на Амилия в Чок Вали или в проследяване на все по-усуканите разклонения на безкрайното си родословно дърво в Кейптаун, Нова Англия или Украйна.

- Смърдиш на цигари - каза му тя, предлагайки му за целувка бузата си - бледа, но с гладка и изпъната кожа, преди да го поведе по коридора към вътрешността на къщата.

Беше облечена с джинси и размъкнат кашмирен пуловер, по чорапи, но без пантофи. Очите й бяха ясни и фокусирани, макар Кел да разбра, че е плакала - по бузите й имаше следи от не толкова отдавнашни сълзи.

- Джайлс тук ли е?

Амилия улови погледа му и не отговори веднага, сякаш се чудеше дали да му каже истината, или да го излъже.

- Решихме да се разделим.

- О, господи! Толкова съжалявам.

Новината предизвика у него противоречиви чувства. От една страна, стана му жал за Амилия, задето й се налагаше да премине през ада на един развод, а от друга, се радваше, че най-после ще се отърве от Джайлс - един толкова скучен мъж, че в коридорите на „Воксхол Крос“ му бяха измислили прякор: Сънчо. Двамата се бяха оженили до голяма степен по сметка. Докато Амилия искаше стабилен, достатъчно състоятелен, но не блестящ мъж, който да не пречи на кариерата й, Джайлс виждаше в Амилия трофей заради светския й блясък и връзките й с елита на лондонското общество. Също като Кел и Клеър, двамата така и не бяха успели да си родят деца. Кел подозираше, че внезапната поява на Франсоа, неизвестния дотогава син на Амилия, бе последната капка, след която бракът й така и не се бе съвзел.

- Жалко, наистина - каза тя. - Но така е най-добре и за двама ни. Едно питие?

Типично в неин стил, Амилия смени темата: Няма да се занимаваме с този въпрос, Том. Моят брак си е лично моя работа. Докато го въвеждаше в дневната, Кел погледна крадешком лявата й ръка. Брачната й халка си беше на мястото, без съмнение за да запуши устата на клюкарите в Уайтхол.

- Уиски, ако обичаш.

Амилия, която бе застанала до барчето с напитките и го гледаше очаквателно с празна чаша в ръка, кимна усмихнато като човек, разпознал мелодията на любима песен. Кел чу издрънкването на единственото кубче лед в чашата, после гърленото бълбукане на малцовото питие. Тя знаеше точно как го обича: три пръста и няколко капки вода, за да се отвори ароматът му.

- А ти как си? - попита тя, подавайки му чашата. Имаше предвид собствения му развод с Клеър. И двамата вече членуваха в един и същ клуб.

- Ами... както винаги - отвърна той. Чувстваше се като мъж в края на любовна среща, който е бил поканен да се качи за чаша кафе в дома на дамата си, но се чуди как да под държа разговора. - Клеър е с Дик Чудотворния шланг, докато аз се свирам под наем в „Холанд Парк".

- „Холанд Парк“ ли? - попита недоумяващо тя, сякаш Кел се бе издигнал поне с няколко стъпала в социалната йерархия; в същото време той се чудеше как така Амилия не знае къде живее. - И смяташ, че...

Той я прекъсна. Новината за Уолинджър висеше като дим във въздуха помежду им. Той не смяташе да се преструва повече, че нищо не е станало.

- Виж, съжалявам за Пол.

- Не се разстройвай. Много мило от твоя страна, че се появи толкова бързо.

Той знаеше, че Амилия бе прекарала последните часове, преживявайки наново всеки миг от връзката си с Уолинджър. Какво си спомнят в крайна сметка двама любовници един за друг? Очите си? Допира на ръцете си? Любима песен или поема? Амилия притежаваше невероятна способност да запомня проведени разговори, както и практически фотографска памет за лица, образи и контекст. Любовната й афера с Уолинджър щеше да се превърне в храм на спомените, в който да се разхожда на воля и да си възстановява преживяното. Защото тази връзка беше за нея много повече от тръпката на една изневяра и Кел го знаеше. Веднъж в пристъп на непривична откровеност Амилия му бе признала, че е влюбена в Уолинджър и смята да остави Джайлс. Той се бе опитал да я разубеди - не от ревност, а защото бе чувал за репутацията на Пол като непоправим женкар и се боеше, че връзката помежду им, ако станеше публично известна, щеше да навреди на кариерата й. Сега се питаше дали Амилия не съжалява, че бе послушала съвета му.

- Бил е в Гърция - започна тя. - На Хиос. Това е един остров. Не знам защо. Джоузефин не е била с него.

Джоузефин беше съпругата на Уолинджър. Когато не беше при мъжа си в Анкара или в семейната ферма в Къмбрия, тя живееше на по-малко от километър и половина от дома на Амилия, в малък апартамент на една пряка на Глостър Роуд.

- На почивка? - попита Кел.