Читаем Плът полностью

Барбара. С бяла плетена блузка, бели шорти, чорапки и гуменки. Свежа и красива. При цялата тази белота кожата й изглеждаше матова.

Разходка до бюфета. Винаги пуканки и пепси-кола по време на първия филм. След това — в паузата — сладолед или подсладени ледени пръчици. Обикновено с ликьор.

Доста веселба падаше с ликьорените ледените пръчици.

Можеше да се удрят с тях. Или да се гъделичкат. Или да се дразнят. Или всеки захапваше с уста единия край и ледчето се топи, докато стигне средата.

Докато стигне до устата на Барбара. Нейната уста с вкус на черешка.

Шумът от приближаваща кола върна Джейк в настоящето и той имаше чувството, че се е събудил от сладък сън.

Фарове осветиха предната фасада на ресторанта.

Колата приближаваше. Докато минаваше под неговото месторазположение, Джейк забеляза, че е комби.

Чудесно.

Значи това е резултатът от неговото предупреждение.

И край на намерението му да провери вътре в ресторанта, след като се стъмни.

Наблюдаваше как стоповете ту се качват, ту падат, следвайки неравностите на пътя. Колата спря и той вдигна бинокъла. Едната от вратите се отвори. Вътрешната лампа на колата светна.

Господин и госпожа Смелцър. Динамичното дуо.

Рон отвори задната врата. Измъкна пушка двуцевка.

Вратата се затвори. Джейк свали бинокъла и продължи да наблюдава как двойката се изкачва по стълбите към верандата. Там се забавиха известно време, докато Рон отключваше вратата. После и двамата влязоха. Секунди след това светлина огря прозорците.

Какво става, зачуди се Джейк. Защо се бяха върнали?

Да са забравили нещо? В такъв случай щяха да излязат след секунди. Освен ако не ги нападнат.

Джейк осъзна, че е притаил дъх и очаква да чуе или изстрел, или писък.

Изправи се. Пое по склона надолу към пътя. Продължаваше да се ослушва. Чуваше отчетливо как сърцето му бие, как растителността под краката му пука. Различаваше обикновените шумове от щурчета и птици.

Може би типът нямаше да ги нападне, помисли си Джейк. Нищо чудно да се крие. Неминуемо е чул приближаването на колата. Стар ресторант като този очевидно предлага изобилие от скривалища.

Ако въобще е вътре.

Със същия успех може да се е притаил сред дърветата зад ресторанта. Или на четири-пет километра оттук. Вероятности — много. По дяволите! Ами ако лежи сред плевелите, умрял от раните си.

Или се спотайва в някой ъгъл на гостилницата „Оукуд“ и дебне подходящ момент, за да нападне.

От едно по-високо място на пътя Джейк виждаше комбито и ресторанта, но не и семейство Смелцър.

Тези идиоти не са забравили нищо. Те са се върнали, за да работят.

Нямаше какво да се изненадва.

Джейк ускори крачка.

Днес следобед жената демонстрира цялата си неохота да си тръгне. Рон наистина прояви здрав разум. Но той бе и по-мекушав. Нищо чудно дребничката съпруга да го е убедила, че не бива да позволяват толкова незначителна причина, като убиец, бродещ на свобода в околността, да ги отклонява от задълженията им. „Страх ли те е? Ами — вземи пушката. Ти ще пазиш, докато аз измета.“

— Много умно, няма що! — промърмори Джейк.

Надяваше се поне да са достатъчно интелигентни и да се сетят да проверят внимателно вратите и прозорците. Ако се предположи, че бяха заключили, преди да тръгнат (а Джейк помнеше, колко се бяха забавили), то тогава онзи тип не е могъл да влезе, без да счупи нещо.

Освен ако е бил вътре, още преди да тръгнат. Да се е криел.

Ами и ако те бяха в играта?

Мисълта сепна Джейк. Спря и се взря в ресторанта. Отново премисли хрумването.

Не бяха заложници — въобще не приличаха на такива. Но ако помагаха на онзи тип поради някаква причина?

Каква може да е причината?

Пари? Може би онзи разполага с много пари и ги е подкупил, за да го укрият?

Онова твърдение на Рон, че е тръгнал за лед, звучеше подозрително от самото начало.

А и толкова се забавиха вътре. Нали го уверяваха, че тръгват веднага, щом заключат. Може би обсъждаха създалото се положение с новия си приятел?

Тръгват с мен. Връщат се, след като се стъмни. С пушка. С пушка за новия им приятел.

Джейк се намръщи и продължи към ресторанта.

Какво знам за семейство Смелцър, попита се той. Почти нищо.

По дяволите, та микробусът може да е пътувал насам, когато някому е хрумнала бляскавата идея да блъсне Силия Джеймърсън.

Не се ли увличаш, а?

Просто се старая да премисля всичко. От всеки възможен ъгъл. Точно така се избягват изненадите.

Наистина ли вярваш, че са се сдушили с онзи тип?

Е, съпругата — може би. Но Рон?

Или може би Рон е страхотен актьор?

Джейк се съмняваше.

Или и двамата са вътре в играта, или — никой. По-вероятно — никой. Може би.

Докато Джейк приближаваше към ресторанта, му хрумна, че сигурно и двамата са решили да пренебрегнат риска. Вземат пушка за всеки случай и идват да довършат работата си. Но той не можеше да пренебрегне другите възможности, колкото и невероятни да изглеждаха.

По-добре в безопасност, отколкото мъртъв.

Реши да не чука на вратата.