Читаем Нещо лично полностью

Следващия час мина в размяна на съобщения с Бенет и О’Дей, задаване на въпроси и получаване на отговори. Трупахме нужната ни база данни. Оказа се, че Милър и Томпсън също живеят в Чигуел, на четири преки един от друг и на четири преки от Джоуи. Не по оперативни причини. Просто всеки жител на Ромфорд, успял да се позамогне, се преместваше в Чигуел. Охраната им не се различаваше по нищо от тази на Джоуи, поне на хартия — шофьор и четирима бодигардове. Милър се придвижвал с последен модел черен рейнджровър, както и Томпсън. Неговият също бил черен, но тъй нареченият модел „Спорт“. Смятаха ги за не по-лоши от бентлито. Трима лейтенанти, третирани по един и същ начин. Поне на хартия. Бенет добави, че охраната на двамата е второ качество, докато Малкия Джоуи е подбрал каймака на боклуците. Отчасти защото сега той въртеше бизнеса, отчасти защото Милър и Томпсън се бяха превърнали в бюрократи. Още жизнени, но вече извън екшъна. Все едно беше кого ще изберем — и двамата щяха да са лесни мишени.

— В сравнение с другите, да. Всичко е относително — промърмори Кейси Найс.

— Ще ни трябва кола — казах аз.

— Генерал Шумейкър ни даде кредитни карти, можем да вземем под наем.

— Не става, много писане е.

— Може би господин Бенет ще ни даде някоя назаем.

— О, те са със сателитно наблюдение, сигурен съм. Ще го е страх от съдебно преследване.

— Тогава как?

— Ще откраднем някоя, но като втори избор. Най-добрият вариант е да намерим още един-двама редници и да им вземем буса. Така ще спечелим поне няколко минути с Милър и Томпсън, които няма да се усетят веднага. Защото ще изглеждаме точно като техните хора, поне в началото.

— Значи две нападения?

— След които ще ни останат още две — кимнах аз. — Първо патрулиращата двойка, след това Милър или Томпсън и накрая Малкия Джоуи Грийн плюс онези, които се крият в къщата му.

— Тоест ще трябва да оцелеем четири пъти поред. Колко вероятно е това?

— Ще е като на финалите за Световната купа. Голяма въпросителна, но всяка година някой печели.

— Става въпрос за осемнайсет души.

— Двайсет. Забравяш шофьорите. Един на Милър или Томпсън, още един на Джоуи. Добрата новина е, че няма да са двайсет, събрани наведнъж. Максимум по шестима, когато стигнем до босовете. Всеки с по един шофьор и четирима бодигардове.

— Част от които ще са каймакът на боклуците, заобиколили гиганта.

— Ще се целим над главите им.

— Струва ми се чиста лудост.

— Защото не си сигурна какво да очакваш. Е, аз те питам: „какво?“.

Тя се замисли за миг, после отговори. Имаше страхотна памет.

— Ти твърдиш, че никой не е сигурен какво да очаква. И от двете страни. Това е добре, защото ще спечели онзи, който мисли най-бързо. Така и трябва да бъде.

— Правилно — кимнах аз. — Ще се случат странни неща, които непрекъснато ще се променят и в един момент може да загубим почва под краката си. Но ако продължаваме да мислим бързо, всичко ще е окей.

— Сигурен ли си?

— Всичко е относително, както сама каза преди малко. Главното е да мислим по-бързо от Джоуи Грийн. Историята показва, че модерните човеци са надживели неандерталците.

— Какво имаш предвид с тези „странни неща“, които предстоят да се случат?

— Че нищо няма да се развие според очакванията ни.

— Прозвуча доста по-конкретно. Спестяваш ли ми нещо?

Не отговорих.

Бенет пак ни дойде на крака и вдигна залозите. Обади се по телефона в стаята на Найс. Поиска да се срещнем в ресторанта и обеща да черпи един обяд. Найс угаси таблета, като заключи полуполезните снимки с нашата двойна парола. Качихме се с асансьора. Открихме го на една маса до прозореца, вече поръчал напитките ни — бутилирана вода за Найс и черно кафе за мен. В този момент разбрах, че ще ни поиска някоя наистина голяма услуга.

И той го направи.

Подкомисията по поведенческа психология се събрала отново, за да обсъди получения сутринта негов доклад. И съвсем логично удължила времето за обсъждане, мислейки за себе си. Започнало се от същото предчувствие, което имах и аз, че ще настанат вътрешни боричкания. Изразили мнението, че ако Милър или Томпсън бъдат извадени от строя, преразпределението на приходите — една неизвестна до този момент величина — ще доведе до 15–20 процента намаление на чистата печалба на ромфордските момчета, а съответната сума ще чака да бъде усвоена от нови играчи. Което би било интересно.