Читаем Нещо лично полностью

Кейси Найс ми обясни, че както всичко, свързано с политиката и дипломацията, въпросът със снимката на Г-8 е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя била нещо повече от ритуална формалност, защото съдържала много символика и подтекст. Ставало въпрос за имидж, колегиалност и шанс за малките да застанат редом с големите. Ставало въпрос за статус, значимост и медийно отразяване в страната ти. Казано с други думи, било експониране — в буквален и в метафоричен смисъл.

— Важен е и фонът. Снимката винаги трябва да е на открито. Важно е да те видят там сред другите лидери, с които си приказваш, смееш се и постигаш спогодби. Показваш, че си толкова важен, колкото всички останали.

Найс добави, че на открито ще се случат и много други неща извън официалната снимка.

— През почивките лидерите ще се разхождат по моравата, разделени по двойки и тройки. Ако италианецът има проблем с дълга или еврото, трябва да го видят в компанията на германеца, както са вглъбени в частен разговор. Може би ще си говорят за децата или за футбол, но този момент на близост ще бъде оценен високо в Рим. По същия начин нашият президент ще бъде видян с руснака, англичанинът ще се уедини с французина, а японецът ще избере компанията на канадеца. Разбира се, възможни са всякакви други комбинации. Освен това тези почивки са им необходими, тъй като редовно се изнервят един от друг, а и някои от тях продължават да пушат тайно. Кот и Карсън ще получат добра видимост към мишените си, повярвай ми — заяви Найс.

— Има ли някаква възможност за отмяна на срещата?

— Не.

Погледнах през опушената витрина на кафенето и видях някакъв черен бус да спира пред нашия хотел.

— Няма ли начин общата снимка да бъде направена вътре?

— На теория да, но не и при тези обстоятелства — отвърна тя.

— Тоест проявата на благоразумие е неприемлива?

— Не и когато прилича на страхливост.

— Това е лудост.

— Не, това е политика. Светът има нужда да види как неговите представители се грижат за важните неща. А някои от тях са и пред избори. Следователно се нуждаят от такова отразяване.

Черният бус продължаваше да чака пред хотела. Никой не слезе от него, никой не се качи.

— Ами ако вали? — подхвърлих.

— Ще чакат да спре.

— Може и да не спре. Това все пак е Англия.

— Но сега не вали. Искаш ли да прегледам прогнозата?

Поклатих глава и казах:

— Надявай се на най-доброто, но се подготви за най-лошото. Определено ли е предварително мястото на общата снимка?

— Задната веранда — каза тя. — Тя има няколко стъпала, които ще са удобни за по-ниските.

— Задната страна на сградата гледа към магистралата. Това може би е по-добре, отколкото да гледа към града.

— И от двете страни има много постройки.

— Ще използват ли блиндирани панели?

— Няма смисъл. Те вършат работа за един човек, застанал пред микрофон. За осем души, които щъкат наоколо, са безполезни.

Представих си как осмината се появяват. Вероятно щяха да използват вратата, през която се излиза направо на верандата, и да се направят на учудени от начина, по който се налага да превключат от важните междудържавни отношения към тъпите нужди на репортерите. Боже, наистина ли? Точно сега? Е, добре, но бързо. Трябва да се връщаме да работим.

Всичко това ще бъде придружено от широки усмивки и добронамерено потупване по раменете, докато се подреждат. А самото подреждане ще бъде доста плътно, за да демонстрират колегиалност и равенство. Никой от тях няма да иска да се отдели от другите. Евентуалната снимка на компактна групичка от седмина и един на крачка встрани със сигурност няма да бъде приета добре. Медиите ще имат грижата за квалификациите: необщителен, игнориран, избягван, високомерен, слаб колективен играч.

По тази причина ще останат заедно. А после, когато решат, че са сипали достатъчно храна на кучетата, ще изпъчат гърди на стълбите и ще застинат неподвижно.

Без превръзки на очите.

Черният бус отсреща не помръдваше.

— Как се справяш с хапчетата? — попитах.

— Все още са пет.

— Значи се чувстваш добре?

— Да, доста добре — кимна тя.

— Защото си изпипала плана и първите ни стъпки бяха задоволителни?

— Защото вече виждам начин да се справим — отвърна тя. — Имам чувството, че проблемът се опростява от само себе си. Кот и Карсън ще търсят място с изглед към задната веранда, а може би и към цялата морава зад къщата. Това автоматично елиминира около шейсет процента от околните сгради. Тоест ще знаем къде да ги търсим. Приблизително, разбира се.

Черният бус продължаваше да стои пред хотела.

— Ами ако попаднем на бариера? — подхвърлих.

— Каква бариера?

— На нещо неочаквано. Пак ли ще бъдеш добре?

— Зависи.

— От какво?

Тя мълча доста време. Очевидно отдаваше цялото си внимание на въпроса.

— Ще бъда добре, ако прескочим бариерата, без да паднем от седлата — отвърна най-после тя.

— Искаш да кажеш, че ако изникне проблем, трябва да го отстраним по най-бързия и решителен начин?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Глазами жертвы
Глазами жертвы

Продолжение бестселлеров «Внутри убийцы» (самый популярный роман в России в 2020 г.) и «Заживо в темноте». В этом романе многолетний кошмар Зои Бентли наконец-то закончится. Она найдет ответы на все вопросы…Он – убийца-маньяк, одержимый ею.Она – профайлер ФБР, идущая по его следу.Она может думать, как убийца.Потому что когда-то была его жертвой..УБИЙЦА, ПЬЮЩИЙ КРОВЬ СВОИХ ЖЕРТВ?Профайлер ФБР Зои Бентли и ее напарник, агент Тейтум Грей повидали в жизни всякое. И все же при виде тела этой мертвой девушки даже их пробирала дрожь.ВАМПИР? – ВРЯД ЛИ. НО И НЕ ЧЕЛОВЕКПочерк убийства схож с жуткими расправами Рода Гловера – маньяка, за которым они гоняются уже не первый месяц. Зои уверена – это его рук дело. Какие же персональные демоны, из каких самых темных глубин подсознания, могут заставить совершать подобные ужасы? Ответ на этот вопрос – ключ ко всему.ОДНАКО МНОГОЕ ВЫГЛЯДИТ СТРАННОУбийство произошло в доме, а не на улице. Жертве зачем-то несколько раз вводили в руку иглу. После смерти кто-то надел ей на шею цепочку с кулоном и укрыл одеялом. И главное: на месте убийства обнаружены следы двух разных пар мужских ботинок…«Идеальное завершение трилогии! От сюжета кровь стынет в жилах. Майк Омер мастерски показал, на что нужно сделать упор в детективах, чтобы истории цепляли. Книга получилась очень напряженной и динамичной, а герои прописаны бесподобно, так что будьте готовы к тому, что от романа невозможно будет оторваться, пока не перелистнёте последнюю страницу. Очень рекомендую этот триллер всем тем, кто ценит в книгах завораживающую и пугающую атмосферу, прекрасных персонажей и качественный сюжет». – Гарик @ultraviolence_g.«Майк Омер реально радует. Вся трилогия на едином высочайшем уровне – нечастое явление в литературе. Развитие сюжета, характеров основных героев, даже самого автора – все это есть. Но самое главное – у этой истории есть своя предыстория. И она обязательно будет издана! Зои Бентли не уходит от нас – наоборот…» – Владимир Хорос, руководитель группы зарубежной остросюжетной литературы.«Это было фантастически! Третья часть еще более завораживающая и увлекательная. Яркие персонажи, интересные и шокирующие повороты, вампиризм, интрига… Омер набирает обороты в писательском мастерстве и в очередной раз заставляет меня не спать ночами, чтобы скорее разгадать все загадки. Поистине захватывающий триллер! Лучшее из всего, что я читала в этом жанре». – Полина @polly.reads.

Майк Омер

Детективы / Про маньяков / Триллер / Зарубежные детективы
Секреты Лилии
Секреты Лилии

1951 год. Юная Лили заключает сделку с ведьмой, чтобы спасти мать, и обрекает себя на проклятье. Теперь она не имеет права на любовь. Проходят годы, и жизнь сталкивает девушку с Натаном. Она влюбляется в странного замкнутого парня, у которого тоже немало тайн. Лили понимает, что их любовь невозможна, но решает пойти наперекор судьбе, однако проклятье никуда не делось…Шестьдесят лет спустя Руслана получает в наследство дом от двоюродного деда Натана, которого она никогда не видела. Ее начинают преследовать странные голоса и видения, а по ночам дом нашептывает свою трагическую историю, которую Руслана бессознательно набирает на старой печатной машинке. Приподняв покров многолетнего молчания, она вытягивает на свет страшные фамильные тайны и раскрывает не только чужие, но и свои секреты…

Нана Рай , Анастасия Сергеевна Румянцева

Триллер / Исторические любовные романы / Фантастика / Мистика / Романы
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры