Читаем Нещо лично полностью

Разбрах двеста метра по-късно. В оградено място край пътя беше струпано какво ли не. Видях пикапи, ръчно тунинговани бегачки на двайсетина години, очукани мерцедеси и беемвета, докарани тук след закриването на наши бази в Германия. Но очите ми търсеха нещо различно. Видях например един лилав миникупър, както и нов модел яркожълт фолксваген бийтъл, сгушен до някаква грозна селскостопанска машина. Реших, че след като се извинява предварително, трябва да има предвид размерите на бийтъла. Вероятно подарък за абитуриентската вечер. Вероятно с жълто цвете във вазичка на таблото, за да е в тон с боята.

Но не беше бийтълът. Беше грозната селскостопанска машина до него.

— Какво, по дяволите, е това нещо? — попитах.

— Част от него е старият ми форд бронко — отвърна тя. — Останалото са листове ламарина, заварени на мястото на изпадналите оригинални тенекии. Кафявият цвят се дължи колкото на ръждата, толкова и на калта. Посъветваха ме да не го мия, защото мръсотията предпазвала от корозия.

— Откъде го взе?

— Продаде ми го един човек във Форт Бенинг.

— За колко?

— За двайсет и два долара.

— Страхотна сделка.

— Качвай се на борда. Никога не го заключвам.

Пантите на вратата от страната на пътника се оказаха толкова ръждясали, че се наложи да употребя сила. Вратата проскърца и се отвори само донякъде, отказвайки да мръдне дори милиметър повече. Наложи се да се пъхна странично. Точно като Кейси Найс, която влезе по същия начин през другата врата. Все едно танцувахме лимбо един срещу друг. Коланите липсваха. Всъщност липсваха и седалките, заменени от парчета зелен брезент, опънати върху тръбните рамки.

Но двигателят запали. След известно кихане и ръмжене, разбира се. После забоботи на празен ход, мокро и тромаво. Трансмисията се оказа по-бавна и от пощенските служби. Тя премести лоста на задна. Някъде в утробата на чудовището се надигна разногласен хор от протестиращи метални чаркове. Вероятно в търсене на кворум за следващите действия. Дебатът се оказа доста продължителен, но кворумът явно беше постигнат, тъй като грозилището подскочи назад. Тя завъртя волана — една очевидно трудна задача. После премести лоста на драйв. Случиха се две неща: комисията по задния ход обсъди своите действия, намери ги за задоволителни и напусна залата. На нейно място се появи екипът за движение напред, настани се удобно и се зае да обсъжда следващите действия. Така изтекоха няколко дълги секунди, след което пикапът потегли. Отначало бавно и с неохотни подскоци, а след това по-бързо и по-равномерно. Насочихме се към изхода на ограденото пространство.

— Трябваше да откраднеш синия пикап на Джон Кот — подхвърлих. — Със сигурност е в пъти по-добър от този.

— Този си ме превозва от точка А до точка Б — отвърна тя.

— А ако трябва да стигнеш до В или Г?

— Вечерта е прекрасна, а ходенето пеша е полезно.

Излязохме през един от многобройните портали на Форт Браг и се озовахме в реалния свят. Или поне в някаква негова версия — на тясно шосе в Северна Каролина, край което се нижеха постройки в съответствие с вкусовете и финансовите възможности на мъжете и жените в униформа. Заложни къщи, заведения за бързо хранене, автокъщи, магазини за джиесеми с предплатени карти и стоки „за един долар“, зали за видеоигри, всевъзможни кръчми и барове. Два много бавни и мъчителни километра, след които магазините и заведенията се поразредиха, заменени от празни терени и горички.

Пикапът продължаваше напред — не бързо, но безотказно. Завихме надясно и потънахме в пустошта. Кейси Найс очевидно знаеше къде отиваме.

— Не ти ли е гадно, че Кот злорадства за грешките, които си допуснал? — попита тя.

— Ни най-малко — отвърнах. — Те са публично достояние.

— Аз бих се безпокоила.

— Засега мачът е едно на нула за мен. Нека си злорадства.

— Благодарение на внезапния вятър.

— Роден съм с късмет.

— Освен това си се оказал от правилната страна.

— И това също.

— Умишлено?

— По-скоро по навик. Което е някаква форма на умишлено.

Между дърветата в далечината проблеснаха светлини. Не след дълго приближихме паянтова постройка сред малка полянка, където бяха разпръснати множество маси и столове. От комина излиташе дим, прорязван от ярки искри. Във въздуха се носеше приятната миризма на печено месо.

— Добре ли е? — попита Кейси Найс.

— Обичам такива места — отвърнах.

Започна процедурата по намаляване на скоростта, която включваше яко напомпване на спирачния педал. Бракмата неохотно се подчини на усилията й, стигна до полянката и спря. Тя завъртя ключа и го измъкна. Двигателят продължи да работи около минута, после се разтресе и угасна. Измъкнахме се от кабината и си избрахме маса. Заведението нямаше име, липсваше и меню. Предлагаше месо, хляб и печен боб, плюс три вида бутилирани безалкохолни. Картонени чинии, пластмасови вилици, книжни салфетки. Не приемаха кредитни карти. Имаше една-единствена сервитьорка, която изглеждаше като прогимназистка. Дотук добре.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Глазами жертвы
Глазами жертвы

Продолжение бестселлеров «Внутри убийцы» (самый популярный роман в России в 2020 г.) и «Заживо в темноте». В этом романе многолетний кошмар Зои Бентли наконец-то закончится. Она найдет ответы на все вопросы…Он – убийца-маньяк, одержимый ею.Она – профайлер ФБР, идущая по его следу.Она может думать, как убийца.Потому что когда-то была его жертвой..УБИЙЦА, ПЬЮЩИЙ КРОВЬ СВОИХ ЖЕРТВ?Профайлер ФБР Зои Бентли и ее напарник, агент Тейтум Грей повидали в жизни всякое. И все же при виде тела этой мертвой девушки даже их пробирала дрожь.ВАМПИР? – ВРЯД ЛИ. НО И НЕ ЧЕЛОВЕКПочерк убийства схож с жуткими расправами Рода Гловера – маньяка, за которым они гоняются уже не первый месяц. Зои уверена – это его рук дело. Какие же персональные демоны, из каких самых темных глубин подсознания, могут заставить совершать подобные ужасы? Ответ на этот вопрос – ключ ко всему.ОДНАКО МНОГОЕ ВЫГЛЯДИТ СТРАННОУбийство произошло в доме, а не на улице. Жертве зачем-то несколько раз вводили в руку иглу. После смерти кто-то надел ей на шею цепочку с кулоном и укрыл одеялом. И главное: на месте убийства обнаружены следы двух разных пар мужских ботинок…«Идеальное завершение трилогии! От сюжета кровь стынет в жилах. Майк Омер мастерски показал, на что нужно сделать упор в детективах, чтобы истории цепляли. Книга получилась очень напряженной и динамичной, а герои прописаны бесподобно, так что будьте готовы к тому, что от романа невозможно будет оторваться, пока не перелистнёте последнюю страницу. Очень рекомендую этот триллер всем тем, кто ценит в книгах завораживающую и пугающую атмосферу, прекрасных персонажей и качественный сюжет». – Гарик @ultraviolence_g.«Майк Омер реально радует. Вся трилогия на едином высочайшем уровне – нечастое явление в литературе. Развитие сюжета, характеров основных героев, даже самого автора – все это есть. Но самое главное – у этой истории есть своя предыстория. И она обязательно будет издана! Зои Бентли не уходит от нас – наоборот…» – Владимир Хорос, руководитель группы зарубежной остросюжетной литературы.«Это было фантастически! Третья часть еще более завораживающая и увлекательная. Яркие персонажи, интересные и шокирующие повороты, вампиризм, интрига… Омер набирает обороты в писательском мастерстве и в очередной раз заставляет меня не спать ночами, чтобы скорее разгадать все загадки. Поистине захватывающий триллер! Лучшее из всего, что я читала в этом жанре». – Полина @polly.reads.

Майк Омер

Детективы / Про маньяков / Триллер / Зарубежные детективы
Секреты Лилии
Секреты Лилии

1951 год. Юная Лили заключает сделку с ведьмой, чтобы спасти мать, и обрекает себя на проклятье. Теперь она не имеет права на любовь. Проходят годы, и жизнь сталкивает девушку с Натаном. Она влюбляется в странного замкнутого парня, у которого тоже немало тайн. Лили понимает, что их любовь невозможна, но решает пойти наперекор судьбе, однако проклятье никуда не делось…Шестьдесят лет спустя Руслана получает в наследство дом от двоюродного деда Натана, которого она никогда не видела. Ее начинают преследовать странные голоса и видения, а по ночам дом нашептывает свою трагическую историю, которую Руслана бессознательно набирает на старой печатной машинке. Приподняв покров многолетнего молчания, она вытягивает на свет страшные фамильные тайны и раскрывает не только чужие, но и свои секреты…

Нана Рай , Анастасия Сергеевна Румянцева

Триллер / Исторические любовные романы / Фантастика / Мистика / Романы
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры