Читаем Не се връщай полностью

— Кой ще пострада от тая работа?

— Никой. По-скоро обратното.

— За две хиляди долара? — вдигна вежди Емили. — За пръв път чувам подобно нещо.

— Ако тя е истинска, ще получи помощ. Ако не е, аз няма да пострадам. Това е положението.

— Не знам дали искам да го направя — колебливо промълви момичето.

— Ти прие парите ни.

— Само за един час от времето ми. Доволна съм, че стоя тук и разговарям с вас. Ако искате, мога да вляза в колата и да се съблека гола. Обикновено се случва именно това.

— А какво ще кажеш за още петстотин долара в брой? Като премия, след като свършиш работата.

— А ти какво ще кажеш за седемстотин?

— Шестстотин — отсече Ричър.

— И оскарът отива при… Емили! — усмихнато издекламира момичето.

Емили не им позволи да я откарат в кантората. Умно хлапе. Прекрасно знаеше, че думите не означават нищо. Дългото въведение можеше да се окаже въздух под налягане. Преди да открият голото й тяло, захвърлено в някоя канавка. Дадоха й адреса и двайсет долара, за да си вземе такси. Изчакаха го да изчезне в далечината, а след това се качиха в рейнджровъра и продължиха да чакат.

— Дръж се мъжки, Ричър — каза Търнър. — Номер АМ три-четири-три-пет се казва Емал Задран, документирано доказан купувач на американски оръжия някъде в планините на Афганистан. В същото време Питър Лозано и Роналд Балдачи са документирано доказани членове на отряд, който има задачата да прибере същите американски оръжия от същите планини в Афганистан. Не чувам ли някакъв оглушителен шум? Не са ли това късчетата от мозайката, които попадат по местата си?

— Той е купувал и продавал американски оръжия в планините на Афганистан преди цели седем години — отбеляза Ричър.

— След което е изчезнал от радара. А това означава, че е станал по-добър. Стигнал е до върха на пирамидата. Вече е главният — онзи, когото купувачите търсят сами. Казано иначе, трупа истинско състояние за някого. Няма как да е друго. Иначе защо биха положили толкова усилия, за да го скрият?

— Вероятно си права — каза той.

— Става въпрос за по-сериозно участие от твоя страна. Не ми трябва лекомислено съгласие. Ти си моят заместник-командир!

— Това повишение ли е?

— Не, просто нови заповеди.

— Наистина мисля, че може да си права. Информаторът го нарича „племенен старейшина“. Нещо като етикет, базиращ се на персоналния му статут. Израз на почит. Но една черна овца, която по цял ден не върши нищо, едва ли може да се радва на всеобща почит. По-скоро би получил ролята на селския идиот. От всичко това следва, че нашият човек Емал върши нещо за някого. Моето единствено възражение беше, че разполагаме с готов екип в Северна Каролина, докато целият екшън се случва в Афганистан. Но вече започвам да мисля, че за този екип има точно определена роля. Защото, ако разсъжденията ти са верни, това означава огромни парични потоци в посока на родината. Може би тонове банкноти в чисто физически смисъл. Това е причината да държат екип в Северна Каролина. Не за да прибират американското оръжие и муниции, а за да приемат парите.

— Нещата се усложняват — обяви по телефона Ромео.

— Как така? — попита Жулиета.

— Току-що са използвали картата „АмЕкс“ на Лозано. Две хиляди долара по сметката на фирма за развлечения. Знаеш ли какво означава това?

— Може би им е скучно.

— Проститутките са единствените, които инсталират на айфона си четец на карти. Умишлено ни дразнят. Според мен биха дали огромни суми и на бездомници, стига те да разполагаха с четец на телефона си. Ако изобщо притежават телефон…

— Разбира се, че не притежават.

— Преди около час адвокатката на Ричър е получила пълното досие на Задран. Което означава, че всичко в него вече е публично.

— Мисля, че прекалено се тревожиш.

— Връзката е съвсем очевидна. Не трябва да си гений, за да я откриеш.

— По-скоро се тревожиш прекалено рано — промени мнението си Жулиета. — Още не си чул добрата новина.

— Нима има такава?

— Нашите момчета току-що са ги засекли да минават покрай кантората на адвоката. С двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят. Не са абсолютно сигурни, защото колата е била със затъмнени стъкла, но пътниците в нея със сигурност са били двама — един едър и един дребен.

— Кога се е случило това?

— Преди по-малко от час.

— Само веднъж?

— Засега. Явно с разузнавателна цел.

— Оживено ли е наоколо?

— Става въпрос за търговски център все пак. Оживено е като на парад по случай Четвърти юли.

— Къде са отишли, след като са минали край кантората?

— Поели са по магистралата. Вероятно за да опишат кръг и да се върнат. Може би дебнат някъде, на около две-три преки в северна посока.

— Можем ли да направим нещо?