Читаем Не се връщай полностью

Продължиха пътя си. Не след дълго пред очите им се появи Студио Сити, нагъсто застроен и оживен град. От двете страни на булеварда се нижеха офиси и магазини — някои в самостоятелни сгради, други обединени в малки търговски центрове като онзи в Северен Холивуд, до които се стигаше по вътрешни алеи. Част от тях разполагаха с отделни паркинги. Номерата на сградите се виждаха трудно, тъй като повечето магазини бяха тъмни. На два пъти се отбиха в погрешни паркинги, но сравнително скоро се озоваха на правилното място. Ниска варосана сграда с пет отделни офиса. Адвокатът на Голямото куче заемаше този в средата.

Оказа се обаче, че вече не е така.

Средният офис беше зает от някаква фирма за данъчни консултации. Se Habla Español, плюс още стотина езици.

— За шестнайсет години нещата се променят — обади се Търнър. — Едни хора се пенсионират, заменят ги други.

Ричър не каза нищо.

— Сигурен ли си, че това е адресът?

— Мислиш, че съм сбъркал, така ли?

— Може да ти бъде простено.

— Благодаря, но съм сигурен — тръсна глава Ричър и пристъпи напред, за да вижда по-добре.

Табелите бяха доста старомодни, а също и хвалбите, и обещанията. Адвокатът не се беше пенсионирал наскоро.

В дъното блещукаше слаба светлина.

— Таймерът на алармата — отгатна Търнър. — Вътре няма никой.

— Зима е — заяви Ричър. — Времето за плащане на данъци. Човекът е там.

— Е, и?

— Можем да поговорим с него.

— За какво? Може би очакваш да ти върнат надвзети суми?

— Най-вероятно препраща пощата на предишния наемател, а може би дори го познава. Освен това има шанс той да се окаже и хазяинът.

— А може би адвокатът е умрял преди десет години — каза Търнър. — Или се е преместил в Уайоминг.

— Има само един начин да разберем — отвърна Ричър, протегна ръка и силно почука по стъклото. — В този късен час ще бъде най-добре ти да проведеш разговора…

Жулиета позвъни на Ромео, защото и той имаше своите отговорности.

— Шраго докладва, че Ричър е докопал телефона на Райкард. Вероятно и пистолета. Освен това знае, че те са обикновени склададжии от Форт Браг.

— Не му е било трудно да направи връзката, като има предвид биографията на Задран — отвърна Ромео.

— Останахме само с един човек. Почти беззащитни.

— Шраго си го бива.

— Срещу тях? Вече изгубихме трима души.

— Това тревожи ли те?

— Разбира се, че ме тревожи. Губим играта.

— Някакви предложения?

— Мисля, че вече е време. Знаем кой е обектът на Ричър. Не ни остана нищо друго, освен да дадем зелена светлина на Шраго.

За момент изглеждаше, че Търнър ще се окаже права. Светлинка на включен таймер и нищо повече. Но Ричър продължи да чука и усилията му най-сетне дадоха резултат. В дъното на коридора се появи мъж, който размахваше ръце, за да го накара да престане. Ричър също размаха ръце, приканвайки го да се приближи. Нещата зациклиха. Мимиките на непознатия казваха не приемам клиенти нощем, в резултат на което Ричър изведнъж се почувства като малко дете, което чука на вратата на доктора посред нощ и вика: Елате бързо, старият Джеб е погребан жив под купчина данъчни декларации! За щастие, човекът зад стъклото отстъпи пръв. Изпусна въздишка на досада и тръгна по коридора. Стигна до вратата, издърпа резето и отвори.

Оказа се млад, може би под трийсетте, азиатец. Беше облечен със сив панталон и червен суичър.

— Какво желаете?

— Да се извиним — отвърна Търнър.

— За какво?

— Че ви отнемаме от времето. Наясно сме, че то е ценно за вас, но се надяваме да ни отделите пет минути. Ще ви платим сто долара за тях.

— Кои сте вие?

— Да речем, че в момента сме държавни служители.

— Може ли да видя някакъв документ?

— Не.

— Но искате да ми платите сто долара, така ли?

— Само ако разполагате с актуална информация.

— За какво?

— За адвоката, който е използвал това място преди вас.

— Какво за него?

— Конгресът ни е възложил задачата да потвърдим достоверността на определена информация от пет различни източника. Вече сме проверили четири от тях и се надяваме вие да сте петият. Ако това се случи, всички ще се приберем у дома.

— Каква информация?

— Ще ви зададем един предварителен въпрос, който малко или много е чиста формалност. Разполагате ли със сведения дали обектът на нашето разследване е жив или мъртъв?

— Да, разполагам.

— И?

— Човекът е жив.

— Много добре — кимна Търнър. — Това ще ни свърши добра работа. А сега искаме да получим трите му имена по паспорт и настоящия му адрес.

— Трябваше да дойдете най-напред при мен, а не да ме оставяте последен — отвърна азиатецът. — Аз му препращам личната кореспонденция.

— Имахме заповед да проверим най-напред по-трудните източници. Така очакванията ни нарастваха. Отгоре надолу, а не по обратния път.

— Ще ви го напиша.

— Благодаря — кимна Търнър.

— Трябва да бъде максимално точен — обади се Ричър. — Предполагам, знаете колко са педантични сътрудниците в Конгреса. Ако някой е написал „авеню“, а друг — „ав.“, го правят на въпрос.

— Не се безпокойте — отвърна азиатецът.