Тя толкова явно си просеше комплимент, че Паригин едва не се разсмя в лицето й, но навреме се възпря. Разбира се, нахалната Лола сега чака той да започне да опровергава думите й и да каже, че тя и синът й изобщо не са му чужди, че те са му най-близките хора, защото той няма никакви други роднини, и че за него няма по-приятно занимание от това да прекарва времето си в тяхната компания. По-нататък всичко беше ясно. Пълните сочни устни на Долита подканващо потрепваха в неприлична близост до лицето на Паригин, а плътно притиснатите й бедра буквално го пареха.

— Глупости, миличка — равнодушно каза той, като се стараеше впрочем гласът му да звучи топло и меко. — Вие със Серьожа не сте никакво бреме за мен. Хайде, върви в стаята. Аз ще поразтребя и ще си лягам, утре трябва рано да ставам.

— Постоянно не си доспиваш — съчувствено въздъхна Долита, която дори и не помисли да махне ръката си от шията на Паригин. — Сигурно е много неудобно да спиш на походното легло, нали? Хайде ти да спиш на дивана в хола, а да сложим Серьожка тук, в кухнята. Той е малък, походното легло ще му е достатъчно и на ширина, и на дължина.

Е, това вече беше прекалено!… В хола, на дивана. На едно легло с нея, така ли? Ах, тази Лола! Господи, как е живял с нея горкият му братовчед? Тя сигурно се е чукала с всичките му приятели.

— Не си измисляй — каза с усмивка Евгений, като се освободи от здравата й прегръдка и целуна бащински Лолита по челото, — тук ми е много удобно.

Лолита се отдръпна от него с явна неохота. Но по физиономията й Евгений ясно видя, че тя не се е отказала от замисъла си. Да, май трябваше да предприеме нещо, инак можеше да стане лошо. Паригин нямаше да приеме недвусмисленото предложение на снаха си, но не биваше да забравя, че няма нищо по-опасно от една отхвърлена жена. Трябваше да форсира решаването на въпроса с парите и да прекрати този идиотизъм. Пък и апартаментът му трябваше, нали не можеше да се прибере вкъщи.

Глава 8.

Бившият подполковник от милицията Владислав Стасов дори не подозираше, че в днешно време да направиш ремонт на апартамента си далеч не е същото като преди петнайсет и дори десет години. Всъщност през целия си трудов живот той бе правил ремонт само два пъти. Първия — когато се ожени за Рита Мезенцева и се премести в нейния двустаен апартамент в Соколники, а втория — когато се разведе с нея и се върна в своята боксониера в Черьомушки. И двата пъти под думата ремонт се подразбираше измазване на тавана и стените, налепване на нови тапети, циклене на паркета и настилане на нов линолеум. Е, и някои дреболии, като боядисване с блажна боя на дограмата и забиване на нови кукички. В съветските времена беше трудно и да се помисли за нещо повече. Дори да не ти липсваше фантазия, нямаше откъде да купиш необходимите неща, а и да имаше, откъде би могъл да намериш майстори, които да умеят да го правят? А пък и да намериш, определено щеше да се окаже, че всичките ти пари няма да стигнат, за да платиш за тяхната изключително рядка квалификация.

Сега Стасов правеше ремонт за трети път в живота си и не преставаше да се учудва колко много неща не знае. Ремонтираше не боксониерката в Черьомушки, а нов тристаен апартамент в току-що построената кооперация, където щяха да се местят с втората му съпруга — Татяна — и нейната зълва Ира. Хем идеята за ремонта бе хрумнала не на него, а именно на Ирочка. Защото самият Стасов смяташе, че щом кооперацията е току-що построена и в апартамента не е живял никой, не може да става и дума за някакъв ремонт. Ирочка обаче бързо му разясни колко дълбоко се заблуждава.

— Тапетите са отвратителни! — безапелационно заяви тя. — Первазите са криви, впрочем стените — също. Изравнявали са ги през куп за грош, то се вижда с просто око. Паркетът е… нямам думи. Струва ми се дори, че не е залепен с нищо, просто е подреден върху цимента. Санитарният фаянс трябва да се смени веднага и същевременно да се направи връзката за пералнята. От прозорците духа, ще бъде адски студено, така че ще трябва да сложим алуминиева дограма. С една дума, Стасов, ние няма да се нанесем тук, докато не оправим всичко.

— Интересно, а какво ли ще каже Таня? — изрази съмнение Стасов.

Татяна не присъстваше на този разговор, тя работеше като следовател и се прибираше късно.

— Таня ще каже каквото трябва — увери го Ирочка. — Между другото след половин година ще ви се роди дете, така че трябва да променим разпределението на стаите с оглед на това.

Владислав се опита да възрази, че нито той, нито Татяна имат време да се занимават с това, работният ден и на двамата е плътно зает, но Ира пресече из корен напъните му да окаже съпротива.

— Аз сама ще се занимавам с апартамента — заяви тя. — Нали не ходя на работа.

Последният аргумент на Стасов бяха парите. Ако направят ремонт, за какъвто настоява Ирочка, ще останат без копейка.

— И какво от това? — възрази младата жена. — За какво са ти пари, когато имаш прекрасен апартамент, обзаведен с всичко необходимо? Ще спечелите нови. Таня ще напише още една-две книжки и готово.