Читаем Марс плюс полностью

— Намирам се в пустинята, на около петдесет метра под повърхността. Или по-точно компютърът твърди, че се намирам там.

— Ат ли го казва?

— Не, по-голямото момче.

— Какво търсиш?

— Опитвам се да открия къде може да е отишла водата… ако някога е имало такава — обясни Сорбел. — Мисля, че открих лещи от глина, които…

— Къде? — настоя Деметра.

— Някъде под теб, предполагам. Сигурно си още в пясъчния слой.

— Така ли? Как да се спусна долу?

— Само ако знаеш как да използваш ръкавиците. Ще ти се наложи да поплуваш.

— Не мога — каза Деметра след минута. — Защо ти не се качиш при мен? Не те виждам.

— Виждането не е толкова важно тук долу. Не можем ли просто да си поговорим? — Елън стана още по-плоска, прилепена до глинения субстрат. — Какво искаш?

— Добре… хмм… това е трудно… Може ли някой да ни чуе?

— Имаш предвид освен киберът, който е създал тази геологична симулация и сега ни наблюдава?

— Ъхъ.

— Не. Шлемът ти е изолиран.

— Тогава… това, което искам, е помощта ти като програмист. Искам да хакна няколко терминала, които са свързани към мрежата и да запиша всичко, което те ще изпратят или приемат през следващите няколко дни.

— Чии са тези терминали? — Елън започна да проявява любопитство.

— Единият е в квартирата на една жена от Северна Зеландия. Казва се Кунео — Нанси Кунео. И тя като мен е посетител на Марс. Другите два са при нашия корейски приятел — един терминал в личната му стая, друг при слугата му Чанг Куок-До.

Сорбел премисли молбата за миг.

— Лоул беше прав за теб, нали? Ти си шпионин.

— Елън… ние всички сме шпиони. Сун Ил Сук си призна веднага след като се запознахме. Той също знае за Кунео, но аз я открих много преди него. Поотделно или заедно, вероятно вече са инсталирали монитори в стаята ми… Просто искам малко сигурност за времето, което ми остава да прекарам тук.

— И си помисли, че бих могла…

— Ти си най-запознатия с компютрите човек, който съм срещнала тук. По дяволите, на практика всеки на Марс живее в задния джоб на машината, но само ти си пъхаш главата в нея, за да си изкараш прехраната.

— Ние не сме във вътрешността на компютъра, Дем. Това е геологична симулация, която е свързана към В/Р оборудване. Не много по-различно от онова, което използваш за гледане на филми или разходка с прокси.

— Няма значение. Продължавам да мисля, че само ти можеш да ми помогнеш.

— Дори и да имам необходимите познания, това не означава, че искам да ти помагам. Суки е мой приятел. Освен това не знам какво лошо е направила тази Нанси Кунео на моята… Във всеки случай не съм съгласна някой да шпионира Марс.

— Ние не шпионираме вас, Елън, а се наблюдаваме един друг. Всичко идва от политическата ситуация на Земята. Просто се случи и тримата да сме на Марс по едно и също време. Това е всичко.

Един от талантите, които с времето работата бе развила в Сорбел, бе моделният анализ. От нюансите в гласа на Деметра Елън разбра, че лъже. Историята й бе прекалено сложна и в нея бяха намесени много обстоятелства. Истината би трябвало да е много по-проста. Жалко, защото Елън я харесваше и съжаляваше, че двете не могат да бъдат откровени помежду си.

— Ти и твоите приятели можете да си играете на криеница колкото искате — каза Сорбел накрая, — но не искам да ме намесваш в нещо, което със сигурност ще донесе и на двете ни неприятности с милицията.

— Не можеш да останеш неутрална завинаги, Елън.

— Какво искаш да кажеш?

— Ситуацията ще се промени бързо и за няколко дни ще стигне стадий на кипеж. Не мога да ти кажа подробности, защото още нямам. Но този конфликт ще има огромен ефект върху геоло- не, метеорол- хидрол-, мамка му! Не е това! Имам предвид баланса на природата на тази планета. Може да промени начина на живот на всички хора на Марс.

— Към по-добро ли? — попита Сорбел безнадеждно.

— Сигурно не.

— Разбирам. И само ти можеш да попречиш на това мистериозно нещо да се случи.

— Така смятам.

Елън Сорбел размисли една дълга минута.

— Ти си ми приятелка, Деметра, но и хората, за които споменаваш също са ми приятели. Сега научавам, че не са това, за което се представят и не знам на кого да вярвам. Разбираш ли положението ми?

— Перфектно.

— Тогава ще… обмисля молбата ти.

— Благодаря.

Елън не разбра кога връзката е прекъснала, но усети, че Деметра се е оттеглила от симулацията.

Слънчева електрическа централа Четири, с прокси, 13 юни