Читаем Марс плюс полностью

Фетя беше права. Но от какво, по дяволите, се нуждаеха хората на Марс? Сигурно от нещо, което той или друг киборг може да им даде и, разбира се, различно от това, което те осигуряваха, принудени от програмирането си.

Това беше загадката.

Руската чайна, търговски квартал 2/0/1, 11 юни

По някое време предишния следобед, докато разговаряха, Елън бе споменала за още един земен посетител, който се интересувал от хидрология и от работата в Департамента на ресурсите — мистър Сун от Обединена Корея.

Деметра се зарадва, че най-сетне ще се срещне лице в лице с него и помоли Сорбел да организира запознанството им.

Двете се срещнаха в Златен Лотос и Елън я заведе две нива по-нагоре, за да й покаже най-модното заведение в Тарсис Монтс.

— В него сервират истински чай — обясни Сорбел. — Гъста кафява течност, която ври в продължение на една седмица, може би и повече, в руски самовар от солидно, тежко сребро — внос от Петроград. След това я смесват с водка, уиски, лимонов сок или каквото пожелаеш. Отвратително е.

— Защо тогава ходите там? — полюбопитства Деметра.

— Защото е… — сви рамене Елън — място, където могат да те видят, предполагам. Туристите го обожават.

— Никога не съм чувала за него.

— Сладките им са всеизвестни. Много хрупкави, предимно от захар и масло, добре де, екстракт от сорго и нещо като напоен липид, сещаш се, нали? — Елън й се усмихна лукаво.

— Ти май знаеш как да ми възбудиш апетита.

— Това ми напомня… Ако ти омръзне да се шляеш по марсианската повърхност, на всяка цена трябва да посетиш енергийните сателити на орбита. Особено новият, който строят над Скипарели. В/Р на микрогравитацията е истински удар. Мога да ти го уредя, ако искаш.

Деметра се замисли преди да отговори. Какво ли е накарало Елън да й го предложи? Да не е изтървала нещо вчера? Защо й е на Сорбел да я захранва с тези нови преживявания? Може би… Зави й се свят. Дали беше от разликата в културите или времевия шок? Ставаше подозрителна и при най-простото приятелско предложение. Или се бе стегнала преди срещата си с първия чуждестранен шпионин.

Декорът в Руската чайна бе изцяло в бяло сукно, порцелан, сребро и звънтящ кристал. Стените бяха варосани също в бяло с някакви черни линии, които би трябвало да представляват дървета през зимата, нарисувани от художник, който никога не бе виждал истинско дърво. Отнякъде се чуваха цигулки — запис на циганска музика, която спокойно можеше да се сбърка и с хор на казаци. Деметра очакваше всеки момент да се появят и сервитьори в черни бричове и червени копринени рубашки.

Двете жени се отправиха към централната маса, заета от млад мъж, доста пълен, облечен в консервативен сив костюм. Деметра разпозна лицето му от снимките в директорията за посетители, която бе прегледала преди няколко дни, но имаше известна разлика — очите почти не се виждаха от тлъстините, а кожата му имаше нездрав жълт цвят. Тя се огледа тайно за Чанг Куок, неговият слуга, но не откри никой, който да отговаря на снимката.

— Суки, искам да те запозная с една моя приятелка — каза Елън — Деметра Кафлън, която също е от Земята. Деметра, Сун Ил Сук е важен посетител от Обединена Корея.

Младият мъж надигна леко туловището си и протегна ръка към нея с разперени пръсти и стърчащ палец, сякаш се прицелваше с пистолет. Деметра пое ръката му — мека и влажна — и я разтърси.

— Двете дами ще се присъединят ли към мен? — попита той.

Елън се измъкна с извинението, че я чакат неотложни задачи и бързо напусна чайната като остави приятелката си насаме с тъжно усмихващия се кореец. Деметра седна на стола срещу него.

— Миз Кафлън, знам, че имаме еднакви интереси към естествените ресурси на тази планета. И двамата сме посетили едни и същи места. Долината Маринерис, например.

— Моят интерес е чисто академичен, уверявам ви.

— А, да… академичен… От базите данни научих, че сте студентка по международни отношения, но сте решила да добавите към основния си учебен план и екзогеологията?

— Така реших.

— Но вие вече имате точките, нужни за взимане на степен — отбеляза Сун.

— Не съвсем — поправи го тя.

— Очевидно достатъчно, за да разбирате от работата си, щом сте приела това назначение.

— И какво е то, според вас?

— Да проучите строежите на зеландците в областта, за която претендира вашата държава Тексахома… И Обединена Корея, разбира се.

— Имате завидно въображение, сър.

— О? Тогава Тексахома не претендира за…?

— Не, относно моето назначение. Бих искала някой да ми плаща ваканцията или за това, че съм турист.

— Вашият дядо плаща всичките ви разноски, а също така и да „държите очите си отворени“, „да махнете памука от ушите си“ или какъвто и да е друг цветист израз.

— И защо, според вас, трябва да ми казва такива неща? — невинно попита Деметра.