Читаем Малки тайни полностью

Мерин не можеше да си представи как Сал успява да стане толкова рано сутрин, като се има предвид до колко късно остава в бара. Още когато излизаха в колежа, той нямаше нужда от много сън. Често се случваше двамата да се приберат пияни и възбудени в два през нощта. На следващата сутрин Мерин често се събуждаше от аромата на пържен бекон и яйца, които Сал беше приготвил за закуска. Тя беше неговата противоположност. Мерин имаше нужда от осем-девет часа сън, но през последните четиристотин деветдесет и три дни приспивателните бяха единственото нещо, което ѝ помагаше да спи.

След погребението на Томас двете с Джейми си тръгнаха от „Големите дупки“ по едно и също време. Бяха паркирали една до друга и се спряха да си поговорят. Може би беше заради погребението, а може би заради факта че всички се бяха разплакали едновременно, но Джейми най-накрая реши да разкаже своята история на Мерин. Дъщеря ѝ я нямаше вече два месеца. Била е отвлечена от бившия ѝ съпруг, когото Джейми определи като нарцисист. Мерин е запозната с думата, но не и със значението в клиничната психология, затова Джейми ѝ обясни:

— Аарон е самовлюбен и егоцентричен кретен и мрази всеки, който не му повтаря постоянно колко е невероятен. Всичко в живота му трябваше да е идеално. Идеалната къща, идеалната работа, идеалната жена и идеалното дете. Затова и ме критикуваше през цялото време. Какво ям, какво обличам, каква е прическата ми… Обичаше да се меси в чужди разговори и да омаловажава всеки, който не е съгласен с него. Тайното му оръжие беше да те кара да се съмняваш в това, което си преживял или ти е причинил. Беше майстор да ме кара да се чувствам така, сякаш аз съм лудата. Сякаш аз съм твърде чувствителна, когато се държи като пълен кретен. Накрая ми изневери — казва Джейми и свива рамене. — С цялата си наглост ми заяви, че аз съм виновна, задето ми е изневерил. Била съм се отпуснала и не съм се грижела нито за себе си, нито за него. Ако съм се справяла по-добре със съпружеските си задължения, нямало да погледне друга.

— Кучи син — изсъска Мерин.

— Честно казано, ми олекна, когато разбрах. Поне имах някаква солидна причина да поискам развод — можех да я обобщя в едно изречение, ако някой някога ме попита. На хората им идва в повече, когато започнеш да обясняваш, че сте се разделили, защото съпругът ти е изтощаващ, жесток, манипулативен и лъжец.

Усмивката на Джейми е пропита с горчивина.

— Делото за попечителството беше грозно. И двамата искахме пълно попечителство над Оливия. Той избърса пода с мен, но накрая съдията застана на моя страна. След няколко седмици обаче ми я отне. Причакал я е пред къщата на нейна приятелка два часа преди да отида да я взема. Майката на приятелката ѝ, която знаеше как стоят нещата между нас, не си е била у дома. Само бабата, която не е видяла нищо нередно в това, че чаровният ѝ и красив баща взема момиченцето си. Не знаех, че е отвлечена цели два часа. Два часа — повтори тя и гласът ѝ се разтрепери.

— На колко години е дъщеря ти?

— Единайсет.

— Включиха ли я в системата за отвлечени деца?

Джейми кимна.

— Да. На делото той каза някои неща, които още тогава ме накараха да се усъмня, че ще се опита да я вземе и че никога няма да ми я върне. Намерили колата му на около километър и половина от дома на приятелката ѝ, паркирана до един мол. Но нямаше как да знаят с каква кола я е сменил, когато е избягал, нито накъде е тръгнал.

— Толкова съжалявам…

Джейми я погледна.

— Аз също съжалявам. Знам, че всеки има своята история, но имам чувството, че казах нещо погрешно, когато те видях на срещата на групата миналата седмица. Казах ти, че накрая съм се почувствала по-добре, а това не беше честно.

— Няма никакъв…

— Не, има. Не беше честно спрямо теб. Независимо какъв е бившият ми съпруг, той обожава Оливия. Където и да са, където и да се озоват, знам, че няма да я нарани. В това съм сигурна. Нещо, което нито един от вас със Саймън, Лайла и дори Франсис, преди да разбере какво се е случило с Томас, не може да каже. Аз не споделям страха ви, че детето ми може да не е сред живите. Не. Страхувам се, че никога повече няма да я видя. Не защото ще ѝ направи нещо, а защото ще я настрои срещу мен. Той е такъв. Ще ме представи за злодея в малката си измислена историйка и тя никога повече няма да ме потърси.

Джейми се взря в голямата жълта табела на магазина, а после сведе поглед към обувките си.

— Затова след срещата казах, че се чувствам по-добре. Голяма идиотка съм, знам. Съжалявам.

— Не си идиотка. Майка си. — Мерин докосва Джейми по ръката. — Научих се да не сравнявам. Адът си е ад, независимо в кой кръг се намираш.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом лжи
Дом лжи

Изощренный, умный и стремительный роман о мести, одержимости и… идеальном убийстве. От автора бестселлеров New York Times. Смесь «Исчезнувшей» и «Незнакомцев в поезде».ЛОЖЬ, СКРЫВАЮЩАЯ ЛОЖЬСаймон и Вики Добиас – богатая, благополучная семья из Чикаго. Он – уважаемый преподаватель права, она – защитница жертв домашнего насилия. Спокойная, счастливая семейная жизнь. Но на самом деле все абсолютно не так, как кажется. На поверхности остается лишь то, что они хотят показать людям. И один из них вполне может оказаться убийцей…Когда блестящую светскую львицу Лорен Бетанкур находят повешенной, тайная жизнь четы Добиас выходит на свет. Их бурные романы на стороне… Трастовый фонд Саймона в двадцать один миллион долларов, срок погашения которого вот-вот наступит… Многолетняя обида Вики и ее одержимость местью… Это лишь вершина айсберга, и она будет иметь самые разрушительные последствия. Но хотя и Вики, и Саймон – лжецы, кто именно кого обманывает? К тому же, под этим слоем лицемерия скрывается еще одна ложь. Поистине чудовищная…«Самое интересное заключается в том, чтобы выяснить, каким частям истории – если таковые имеются – следует доверять. Эллис жонглирует огромным количеством сюжетных нитей, и результат получается безумно интересным. Помогает и то, что почти каждый персонаж в книге по определению ненадежен». – New York Times«Тревожный, сексуальный, влекущий, извилистый и извращенный роман». – Джеймс Паттерсон«Впечатляет!» – Chicago Tribune«Здешние откровения удивят даже самых умных читателей. Сложная история о коварной мести, которая обязательно завоюет поклонников». – Publishers Weekly«Совершенно ослепительно! Хитроумный триллер с дьявольским сюжетом. Глубоко проникновенное исследование жадности, одержимости, мести и справедливости. Захватывающе и неотразимо!» – Хэнк Филлиппи Райан, автор бестселлера «Ее идеальная жизнь»«Головокружительно умный триллер. Бесконечно удивительно и очень весело». – Лайза Скоттолайн«Напряженный, хитрый триллер, который удивляет именно тогда, когда кажется, что вы во всем разобрались». – Р. Л. Стайн

Дэвид Эллис

Триллер
Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер