Читаем Лоцманът полностью

Всеки следеше с някакво трескаво любопитство отнасяните от вълните греди, за да види как ще се блъснат в скалите, намиращи се в тъй застрашителна близост до кораба. Но, дълго преди тези късове да бяха стигнали широката ивица пяна, побеснялата стихия, която ги бе подхванала, ги скри от погледа. Сега целият екипаж на „Ариел“ съзнаваше, че бе използувал последното си средство за спасение. И всеки път, когато шхуната се гмурнеше отчаяно и стремглаво във вълните, които заливаха нейния бак, на разтревожените моряци им се струваше, че котвите се отделят от дъното или въжето, което задържа шхуната, се къса с трясък нишка по нишка. И докато матросите се вълнуваха, окуражени от слабата надежда, породена от движенията на шхуната им, Дилън сновеше свободно по палубата. Никой не обръщаше внимание на блуждаещите му очи, тежкото му дишане и стиснатите ръце, защото екипажът мислеше само за спасяването на кораба. Но, когато той, пристъпяйки в някакво трескаво отчаяние подир отдръпващите се от палубата вълни, дръзна да се приближи до групата моряци, които бяха наобиколили кормчията и неговото оръдие, посрещнаха го мрачни, враждебни погледи, криещи заплаха, която той във вълнението си не можеше да долови.

— Ако не ти е омръзнал животът, макар че и на теб като на мене ти е останало малко да живееш — подхвърли Том, когато по едно време Дилън се завъртя край него, по-добре не припарвай до хората ни. А, ако искаш да разполагаш с няколко минути, за да направиш равносметка на делата си на тоя свят, преди да застанеш пред всевишния да чуеш какво е вписано в корабния дневник на небесата, съветвам те да не се отдалечаваш много от капитан Барнстейбъл или от мен.

— Обещаваш ли да ме спасиш, ако корабът потъне? — провикна се Дилън, улавяйки се за тези първи доброжелателни думи, които чуваше, откакто бе отново пленен. О, ако направиш това, ще ти осигуря охолство и богатство до края на живота! Много често не изпълняваш обещанията си и бог ще те съди за това — възрази кормчията рязко, но без злоба. Ала не ми е в характера да вдигна ръка дори срещу кит, който вече изригва кръв.

Молбите на Дилън бяха прекъснати от страшен вик, нададен от моряците на бака и подхванат от рева на бурята, който го направи още по-зловещ. В същия миг шхуната, издигната върху гребена на една огромна вълна, легна на борд и се понесе към скалите като мехур по бързеите на водопад.

— Котвеното ни въже се е скъсало — каза Том с неизменното си хладнокръвие и примирение пред съдбата. Поне да се постараем да облекчим смъртта на „Ариел“!

Още не се бе доизказал, той грабна румпела78 и насочи кораба така, че неминуемо щеше да забие нос в скалите.

За миг мрачното лице на Барнстейбъл се изкриви от остра душевна болка, но след малко той се съвзе и заговори бодро на своите моряци:

— Кураж и спокойствие, момчета! Все още има надежда да се спасите — ние газим малко и ще успеем да се приближим до скалите. Пък и водата вече спада. Пригответе лодките и не падайте духом.

Тези думи сякаш съживиха вцепенения екипаж на велбота. Малката лодка бе спусната бързо във водата, гребците наскачаха в нея и я подкараха по разпенените вълни, като се стараеха с яките си мишци да я държат по-далеч от борда на шхуната. С настойчиви викове те подканяха кормчията да се присъедини към тях, но Том само клатеше глава, без да отговори ниищо и продължаваше да стиска румпела, приковал очи във водния хаос, който приближаваха. В това време започна спускането на втората лодка, по-голяма от велбота и в суетнята и залисията моряците сякаш не забелязваха страхотиите, които ги заобикаляха. Но, силният дрезгав вик на кормчията: „Пази се! Дръж се здраво!“ — ги накара да прекъснат работата си и в тоя миг вълната, която бе подхванала „Ариел“, се стопи и той заседна здраво на камъните. Сътресението беше тъй силно, че повали всички, които бяха пренебрегнали предупреждението и целият кораб се затресе като живо същество в предсмъртна агония. За миг по-неопитните матроси помислиха, че опастността е преминала. Но, първата вълна бе последвана от втора, също тъй висока, която повдигна кораба и го запокити още по-навътре между скалите, а гребенът й се преметна през кърмата и с неудържима ярост помете палубата. Моряците потрепераха, като видяха как вълната подхвана спуснатата от тях лодка и я захвърли върху камъните, а когато водата се отдръпна, не се виждаха дори отломки. Но, първите вълни бяха поставили „Ариел“ в положение, което до известна степен го предпазваше от пристъпа на следващите.