Детективът се поколеба още секунда-две и накрая взе решение. Преобрази се на мига, движенията му станаха бързи и стремителни. Татко Гош не обича да потегля в галоп, но втурне ли се, няма нужда от пришпорване.

Докато обличаше набързо сакото и панталоните си, той каза на щурмана:

— Фокс, доведете на горната палуба двама матроси. С карабини. Нека дойде и помощник-капитанът. Не, недейте, няма за кога да се обяснява всичко наново.

Мушна в джоба си своя верен льофоше, а на дипломата подаде четирицевния мариет.

— Знаете ли да си служите?

— Аз си имам херщал-агент — отговори Фандорин и показа компактния си красив револвер, какъвто Гош никога не беше виждал. — А и това.

Със светкавично движение той измъкна от бастунчето си тънка и гъвкава шпага.

— Тогава напред.

Гош реши да не дава оръжие на баронета — да си няма изненади с перкото.

Тримата бързо поеха по дългия пуст коридор — вратата на една от каютите се открехна и оттам надникна Рената Клебер. Върху кафявата рокля бе наметнала шал.

— Господа, какво трополите като стадо слонове? — ядосано възкликна тя. — Бездруго не мога да заспя от тази буря!

— Затворете вратата и никъде не излизайте — строго й каза Гош и без да се спира, я побутна навътре в каютата. Не му беше до церемонии.

На комисаря му се стори, че вратата на каюта М24, където живееше мадмоазел Стамп, също мръдна и се пооткрехна, но в този отговорен момент едва ли беше уместно да отдава значение на подобни дреболии.

На палубата ги посрещнаха дъжд и вятър. Трябваше да викат, за да могат да се чуват помежду си.

Ето и стълбичката за рулевата кабина и мостика. Фокс вече чакаше до първото стъпало. С него бяха и двама вахтени матроси.

— Нали ви казах да са с карабини! — извика Гош.

— Те са в арсенал! — изрева в ухото му щурманът. — Ключът от арсенала у капитан!

Няма значение, качваме се горе — с жест показа Фандорин. Лицето му лъщеше от дъждовните капки.

Гош се огледа наоколо и потръпна: нощта проблясваше със стоманените нишки на дъжда, белееше с пенливите гребени, зъбеше се със светкавиците. Ама че ужасия!

Заизкачваха се нагоре по чугунената стълбичка, тропайки с токовете си и примижали срещу шибащите струи на дъжда. Гош вървеше най-отпред. Сега той бе най-главният човек на целия огромен „Левиатан“, доверчиво понесъл двестаметровото си туловище към гибелта. На последното стъпало детективът се подхлъзна и едва успя да се хване за перилото. Изправи се и си пое дъх.

Край. Нагоре са само плюещите искри комини и едва провиждащите се в тъмното мачти.

Пред обкованата със стоманени нитове врата Гош предупредително вдигна пръст: тихо! Но май нямаше нужда да са предпазливи — морето така ревеше, че в кабината едва ли щяха да ги чуят.

— Това е входът за капитанския мостик и рулевата кабина! — извика Фокс. — Без капитанът да поканил влизането е забранено!

Гош измъкна револвера от джоба си и дръпна ударника. Фандорин направи същото.

— Вие няма да се обаждате! — за всеки случай предупреди детективът прекалено инициативния дипломат. — Само аз! Ох, защо ли ви послушах! — и решително блъсна вратата.

Я, тя не се отвори!

— Заключил се е — констатира Фандорин. — Извикайте го, Фокс.

Щурманът похлопа силно и извика:

— Captain, it’s me, Jeremy Fox! Please, open! We have an emergency!53

Отвътре глухо долетя гласът на Рение:

— What happened, Jeremy?54

Вратата остана заключена.

Щурманът смутено погледна Фандорин. Той му посочи комисаря, после опря пръст в слепоочието си и уж натисна спусъка. Гош не разбра какво означава тази пантомима, но Фокс кимна и изрева с цяло гърло:

— The French cop shot himself!55

Вратата тутакси се разтвори и Гош с удоволствие представи на капитана своята мокра, но съвсем жива физиономия. А заедно с нея и черната дупка на дулото на револвера.

Рение извика и се дръпна назад като от удар. Това се казва улика: човек с чиста съвест не се дърпа така от полицай и Гош вече без никакви колебания сграбчи морския за яката на брезентовата куртка.

— Радвам се, че новината за моята смърт ви направи такова впечатление, господин раджа — измърка комисарят и изрева прочутото си в цял Париж: — Ръцете над ушите! Вие сте арестуван!

Случвало се е от тези думи да припадат и най-отявлени парижки главорези.

До щурвала полуобърнат бе застинал рулевият. Той също вдигна ръце и рулят се завъртя леко надясно.

— Дръж щурвала, идиот! — подвикна му Гош. — Ей, ти! — побутна с пръст единия от вахтените. — Бързо извикай тук първия помощник, нека поеме кораба. А засега вие ще се разпореждате, Фокс. По-бързо, да ви се не види! Командвайте на машинното отделение „стоп машина“ или не знам как, „пълен назад“, но само не стойте като истукан!

— Трябва гледам — каза щурманът и се наведе над картата — Може още не е късно просто да обърнем наляво.

С Рение всичко беше ясно. Той дори не се опита да се прави на възмутен, просто стоеше с наведена глава. Пръстите на вдигнатите му ръце леко потреперваха.

— Хайде, ще идем да си поговорим — нежно му каза Гош. — Ах, колко хубавичко ще си поговорим.

Рената Клебер