Читаем Левиатан полностью

— Не сте прав да мислите така, мосю дипломат — бързо отговори ученият. — Престижът на „брахмапурския стандарт“ е толкова висок, че купувачите биха се надпреварвали. Сигурен съм, че поне половината от камъните дори няма да напуснат Индия — ще ги купят местните князе и най-вече въпросният низам. А финансовите центрове на Европа и Америка ще се изпокарат заради останалите. Пък и европейските монарси няма да пропуснат случая да обогатят своите съкровищници с брахмапурски шедьоври. О, при добро желание Багдазар е можел да разпродаде съдържанието на ковчежето си за броени седмици.

— Непрекъснато говорите за този човек в минало време — отбеляза Фандорин. — Да не би да е починал? Тогава какво е станало с ковчежето му?

— Уви, никой не знае. Краят на Багдазар е трагичен. По време на сипайския метеж раджата е имал неблагоразумието да влезе в тайни отношения с бунтовниците и вицекралят е обявил Брахмапур за вражеска територия. Злите езици твърдяха, че Британия просто е решила да си присвои съкровищата на Багдазар, което не е истина, разбира се — ние, англичаните, не действаме с такива методи.

— О, да — с кисела усмивка кимна Рение на комисаря. Клариса хвърли бегъл поглед към Фандорин: да не би и той да е заразен от бацила на англофобията? Но руският дипломат седеше с абсолютно невъзмутим вид.

— В двореца на Багдазар бил изпратен цял ескадрон драгуни. Раджата се опитал да се спаси с бягство в Афганистан, но кавалерията го настигнала, преди да се прехвърли през Ганг. Багдазар сметнал, че е под достойнството му да се остави да го арестуват, и се отровил. Ковчежето не е било с него, той носел само едно вързопче, в което имало бележка на английски. Бележката била адресирана до британските власти. В нея раджата се кълнял в своята невинност и молел да изпратят вързопчето на единствения му син. Момчето учело в частен пансион някъде в Европа. За високопоставените индуси от новата генерация това е в реда на нещата. Трябва да кажа, че Багдазар изобщо не беше чужд на повеите на цивилизацията, неведнъж беше посещавал Лондон и Париж. Дори беше женен за французойка.

— Ах, колко интересно — възкликна Клариса. — Да си жена на индийски раджа! И какво е станало с нея?

— По дяволите жена му! По-добре ни разкажете за вързопчето — припряно каза комисарят. — Какво е имало в него?

— Абсолютно нищо интересно — със съжаление сви рамене професорът. — Един малък Коран. А ковчежето изчезнало безследно, макар да го търсили навсякъде.

— И това е бил най-обикновен Коран, така ли? — попита Фандорин.

— Възможно най-обикновен, издаден от една печатница в Бомбай, съдържащ в полетата собственоръчно написани благочестиви разсъждения на покойния. Командирът на ескадрона сметнал за възможно да го изпрати по предназначение, а за спомен от експедицията си взел само шала, в който била завита книгата. Впоследствие шалът бил купен от лорд Литълби и влязъл в колекцията му от индийска рисувана коприна.

Комисарят уточни:

— Това ли е шалът, в който убиецът е завил Шива?

— Същият. Той наистина беше необичаен. От много тънка, почти безтегловна коприна. Рисунката е доста тривиална — изображение на райска птица, сладкопойната Калавинка, но има две уникални особености, каквито не съм виждал на никой друг индийски шал. Първо, на мястото на окото на Калавинка има дупчица, която майсторски е обшита със сърма. И второ, интересна е формата на шала, която не е правоъгълна, а конусовидна. Нещо като неправилен триъгълник: двете страни са неравни, а едната е съвсем права.

— Шалът голяма стойност ли има? — попита Фандорин.

— Е, за шала не е интересно — капризно издаде долната си устна мадам Клебер. — По-добре ни разкажете още нещо за скъпоценностите! Трябвало е да ги търсят по-упорито.

Суитчайлд се засмя:

— О, мадам, не можете дори да си представите колко настойчиво ги е търсил новият раджа! Той беше един от местните заминдари, който ни направи неоценими услуги по време на сипайското въстание и за награда получи брахмапурския трон. От алчност изгуби разсъдъка си, клетият. Някой умник му пошушнал, че Багдазар е скрил ковчежето в стената на една от къщите. И понеже по размер и външен вид то наистина приличаше на най-обикновена глинена тухла, новият раджа наредил да съборят всичко, изградено от този строителен материал. Събаряли къщите една след друга и разчупвали всяка тухла под личния контрол на владетеля. Като имаме предвид, че в Брахмапур деветдесет процента от постройките са от глинен кирпич, след няколко месеца процъфтяващият град бил превърнат в купища развалини. Безумният раджа бил отровен от собствените си приближени, които се опасявали, че населението ще се вдигне на бунт, по-лош и от сипайския.

— Така му се пада на този юда — ядно каза Рение. — Няма нищо по-отвратително от предателството.

Фандорин търпеливо повтори въпроса си:

— Все пак, професоре, висока ли е цената на ш-шала?

— Не мисля. Той е по-скоро реликва, рядка вещ.

— А защо непрекъснато увиват нещо в н-него — ту Корана, ту Шива? Да не би това парче коприна да има някакво сакрално значение?

— Никога не съм чувал. Просто съвпадение.