Читаем Левиатан полностью

— Стига за цената де! — нелюбезно отвърна той на детектива. — Тя ли е най-важна? Когато става дума за благороден камък с подобни размери и качество, човек се сеща не за парите, а за вълшебните свойства, които са му приписвани от древността. Диамантът например се смята за символ на чистотата. Нашите прадеди са проверявали верността на жените си по следния начин: слагали диамант под възглавницата на спящата си съпруга. Ако тя му е вярна, веднага се обръща към мъжа си и без да се събужда, го прегръща. А ако му изневерява, започва да се върти и се опитва да събори камъка на пода. Освен това диамантът е известен като гарант за непобедимост. Древните араби са вярвали, че в битката ще победи онзи пълководец, който притежава по-голям диамант.

— Древните араби са гресари — внезапно прекъсна вдъхновения оратор Гинтаро Аоно.

Всички с почуда зяпнаха японеца, който много рядко вземаше участие в общия разговор и никога не прекъсваше никого. А азиатецът набързо каза с все същия смешен акцент:

— В академия „Сен-Сир“ са ни уцили, це бургундският херцог Кар Смери нароцно е взер в сразението със свейцарците огромния ермаз „Санси“, но това не го е спасиро от поразението.

На Клариса й дожаля за клетника — намерил време да блесне с познанията си, ама толкова неуместно!

Репликата на японеца бе посрещната с гробно мълчание и Аоно цял пламна.

— Да, да, Карл Смели… — недоволно кимна професорът и довърши мисълта си вече без предишния апломб: — Сапфирът символизира преданост и постоянство, изумрудът развива острота на погледа и далновидност, рубинът предпазва от болести и уроки… Но вие попитахте за стойността на съкровищата на Багдазар, нали?

— Разбирам, че сумата е баснословно голяма, но все пак можете ли поне ориентировъчно да предположите колко нули има в нея? — членоразделно, сякаш се обръщаше към глупав ученик, изрече мадам Клебер, като за сетен път демонстрира, че съпругата на банкер винаги си остава такава.

Клариса с удоволствие би изслушала още нещо за вълшебните свойства на скъпоценните камъни и предпочиташе да избегне приказките за пари. Да не говорим, че те й се виждаха вулгарни.

— И тъй, нека направим една сметка. — Суитчайлд извади от джоба си молив и се приготви да пише върху салфетката. — Едно време за най-скъп камък се е смятал диамантът, но след откриването на южноафриканските находища той доста поевтинява.20 Едрите сапфири се срещат по-често от другите скъпоценни камъни и затова са средно четири пъти по-евтини от диамантите, което обаче не се отнася за жълтите и звездните сапфири, а тъкмо такива са били повечето в сбирката на Багдазар. Чистите едри рубини и изумруди са изключително редки и се ценят повече от диамантите със същото тегло… Добре, за по-лесно нека си представим, че всичките 512 камъка са диаманти, и то с еднаква стойност. Както вече казах, всеки от тях е тежал по осемдесет карата. Според формулата на Таверние, използвана от бижутерите по цял свят, стойността на скъпоценния камък се изчислява така: взема се пазарната цена на еднокаратов елмаз и се умножава по квадрата на каратите в дадения камък. Получава се, че… На борсата в Антверпен един еднокаратов брилянт струва около петнайсет паунда. Осемдесет на квадрат е шест хиляди и четиристотин. Умножено по петнайсет… Мм… Деветдесет и шест хиляди лири стерлинги — това е цената на среден камък от брахмапурското ковчеже… Умножено по петстотин и дванайсет… Около петдесет милиона лири стерлинги. Но в действителност още повече, защото, както вече ви обясних, цветните камъни с толкова голям размер се ценят по-високо от брилянтите — тържествено тегли чертата Суитчайлд.

— Петдесет милиона лири? Толкова много? — с пресипнал глас попита Рение. — Но това са милиард и половина франка!

На Клариса дъхът й спря, смаяна от астрономическата сума, тя вече бе забравила за романтичните свойства на камъните.

— Петдесет милиона! Половината от годишния бюджет на цялата Британска империя! — ахна тя.

— Колкото цели три Суецки канала! — изломоти рижият Милфорд-Стоукс. — Дори повече!

Комисарят също придърпа салфетката и потъна в някакви изчисления.

— Заплатата ми за триста хиляди години — смутено заяви той. — Да не сте сбъркали нещо, професоре? Някакво туземно царче да има такова съкровище?

Суитчайлд отговори тъй гордо, сякаш всички богатства на Индия му принадлежаха лично:

— Това не е нищо! Скъпоценностите на хайдарабадския низам се оценяват на триста милиона, само че не се побират в едно малко ковчеже. По компактност съкровището на Багдазар наистина няма равно.

Фандорин предпазливо докосна ръкава на индолога:

— Все пак п-предполагам, че сумата има малко абстрактен характер. Едва ли някой би могъл да продаде наведнъж такъв брой г-гигантски скъпоценни камъни? Защото ще подбие цената им на пазара.