Читаем Левиатан полностью

Комисарят се отби при капитана, поразпита туй-онуй. И тъй, името — Ераст П. Фандорин, руски поданик. Данни за възрастта си руският поданик не съобщаваше. Занятие — дипломат. Пристигал от Константинопол, пътувал за Калкута, оттам за Япония, където бил изпратен по служба. От Константинопол? Аха, трябва да е участвал в мирните преговори, които сложиха края на скорошната Руско-турска война. Гош прилежно си преписа всичките данни на листче и го прибра в платнената папка, където държеше всичките материали по случая. Той никога не се разделяше с папката — все прелистваше, препрочиташе протоколите и вестникарските изрезки, а понякога, изпаднал в размисли, рисуваше по полетата рибки и къщички. Това беше образът на съкровеното, на скътаното дълбоко в сърцето. Само да стане дивизионен комисар, да заслужи прилична пенсийка и да си купят с мадам Гош някоя хубава къщичка нейде из Нормандия. Ще си лови рибка пенсионираното парижко фанте и ще си прави домашно вино от ябълки. Лошо ли ще му е? Ех, да имаше и малко капиталец към пенсийката — поне двайсетина хиляди…

Наложи се още веднъж да се отбие до пристанището, докато параходът чакаше реда си да влезе в Суецкия канал, и да бие телеграма до префектурата: дали са чували в Париж за руския дипломат Е. П. Фандорин и дали същият не е прекосявал в последно време границите на Френската република?

Отговорът дойде бързо, за два часа и половина. Оказа се, че ги е прекосявал, миличкият, хем два пъти. Първия път през лятото на 1876 година (това как да е), а втория път през декември 1877-а, тоест преди три месеца. Пристигнал е от Лондон, регистриран е в паспортно-митническия контрол на Па дьо Кале. Не се знае колко време е изкарал във Франция. Напълно е възможно на 15 март още да е бил в Париж. Не е изключено и да се е отбил към улица „Грьонел“ със спринцовка в ръка — знае ли човек?

Значи сега е моментът да се освободи едно местенце на масата. Най-добре, естествено, би било да се отърве от докторшата, но как да посегнеш върху свещения институт на брака? След кратък размисъл Гош реши да отпрати в другия салон търговеца на чай, който не оправда теоретичните надежди и беше най-безперспективен. Стюардът да го премести. Да му каже, че оттатък господата са по-важни или дамите по-хубави. Нали затова са го направили стюард, да урежда подобни дреболии.

Появата на нов персонаж предизвика малка сензация в салона — през изтеклото време всички тъкмо си бяха доста поомръзнали и изведнъж на ти пресен господин, хем толкова импозантен. Никой дори не попита за господин Боало, представителя на междинното стъпало в еволюцията. Комисарят забеляза, че най-силно оживление прояви мис Клариса Стамп, старата мома: взе да дърдори нещо за художници, за театър, за литература. То и Гош обичаше, като му се отвори възможност, да поседне в креслото с някоя хубава книжка, от всички автори предпочиташе Виктор Юго — хем жизнено, хем приповдигнато, хем те нажалява. Пък и добре приспива. Но разбира се, изобщо не беше чувал за всичките тия руски писатели с шумолящи имена, тъй че нямаше как да вземе участие в разговора. Ама пък тая английска скумрия напразно се пъне — твърде млад е за нея мистър Fandorine.

Рената Клебер също не остана бездейна — тутакси предприе опит да зачисли новака към щатните си помагачи, които безмилостно юркаше ту за наметало, ту за чадър, ту за чаша вода. На петата минута след началото на вечерята мадам Клебер вече бе споделила с руснака всички перипетии на деликатното си положение, оплака му се от главоболие и го помоли да доведе доктор Труфо, който нещо се беше забавил. Но дипломатът май веднага разпозна с кого си има работа и изказа учтиво съжаление, че не познава лекаря по лице. По задачата хукна услужливият лейтенант Рение, една от най-преданите бавачки на бременната банкерша.

Първото впечатление от Ераст Фандорин бе следното: немногословен, сдържан, учтив. Ако питат Гош — малко префинен. Колосаната яка стърчи като на мраморна статуя, украсена с перли игла закопчава копринената вратовръзка, в ревера, моля ви се, ален карамфил. Косата сресана на път, всяко косъмче сякаш е залепнало на мястото си, ноктите гланцови, тънките черни мустачки сякаш нарисувани с въглен.

Много може да се каже за мъжа по мустаците му. Ако са му като на Гош — моржови, увиснали от двете страни на устата, ще рече, че човекът е солиден, знае си цената, не е някои развейпрах, не кълве лесно на всякаква стръв. Ако са завити нагоре, че и засукани — това е женкар и бонвиван. Сраснали се с бакенбардите — честолюбец, мечтае да стане генерал, сенатор или банкер. А като на мосю Фандорин се пускат от романтични представи за собствената си персона.

Перейти на страницу:

Все книги серии Приключенията на Ераст Фандорин

Левиатан
Левиатан

През 1878 година луксозният презокеански параход "Левиатан" потегля на своето първо пътешествие от Париж до Калкута. Сред изисканото общество на пасажерите от първа класа е и руският дипломат Ераст Фандорин. На "Левиатан" пътува комисарят от парижката полиция Гюстав Гош. Гош, който се представя за безобиден рентиер, е по следите на жесток убиец, извършител на "престъплението на века", разтърсило парижката общественост. Наскоро, в тихо столично предградие, е бил убит известният колекционер лорд Литълби заедно със седем души от прислугата и две деца. От Колекцията на лорда е изчезнала златната статуетка на индийския бог Шива. Но дали действително кражбата е повод за такова безогледно избиване на хора? И как убиецът е съумял да се справи с десетте си жертви? Единствената улика е малка златна значка с формата на кит, открита до трупа на лорда — такива значки са били подарени на всички пасажери от първа класа на "Левиатан", както и на членовете на екипажа.Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с "престъплението на века"? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен "Изумрудения раджа"? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на "Левиатан"?До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.

Борис Акунин

Исторический детектив

Похожие книги

Музыка сфер
Музыка сфер

Лондон, 1795 год.Таинственный убийца снова и снова выходит на охоту в темные переулки, где торгуют собой «падшие женщины» столицы.Снова и снова находят на улицах тела рыжеволосых девушек… но кому есть, в сущности, дело до этих «погибших созданий»?Но почему одной из жертв загадочного «охотника» оказалась не жалкая уличная девчонка, а роскошная актриса-куртизанка, дочь знатного эмигранта из революционной Франции?Почему в кулачке другой зажаты французские золотые монеты?Возможно, речь идет вовсе не об опасном безумце, а о хладнокровном, умном преступнике, играющем в тонкую политическую игру?К расследованию подключаются секретные службы Империи. Поиски убийцы поручают Джонатану Эбси — одному из лучших агентов контрразведки…

Элизабет Редферн

Детективы / Исторический детектив / Исторические детективы
Агент его Величества
Агент его Величества

1863 год: в Европе военная тревога. Западные державы требуют от России прекратить боевые действия против польских повстанцев, угрожая начать интервенцию. Император Александр II решает передислоцировать российские эскадры в североамериканские порты, дабы оттуда бить по коммуникациям англичан и французов. Но США тоже объяты войной: Юг сражается против Севера. Американские политики погрязли в интригах и коррупции, и российские моряки для них – лишь разменная монета в собственных расчётах.Разобраться в этом хитросплетении высоких интересов и тёмных дел предстоит чиновнику по особым поручениям при Министерстве иностранных дел Семёну Родионовичу Костенко. Впереди его ждёт борьба с недругами России, политическими проходимцами и мошенниками из собственного ведомства. Чья возьмёт? Об этом и многом другом повествует роман «Агент его Величества».

Вадим Вадимович Волобуев , Вадим Волобуев

Детективы / Исторический детектив / Исторические детективы
Чернее ночи
Чернее ночи

От автораКнига эта была для меня самой «тяжелой» из всего того, что мною написано до сих пор. Но сначала несколько строк о том, как у меня родился замысел написать ее.В 1978 году я приехал в Бейрут, куда был направлен на работу газетой «Известия» в качестве регионального собкора по Ближнему Востоку. В Ливане шла гражданская война, и уличные бои часто превращали жителей города в своеобразных пленников — неделями порой нельзя было выйти из дома.За короткое время убедившись, что библиотеки нашего посольства для утоления моего «книжного голода» явно недостаточно, я стал задумываться: а где бы мне достать почитать что- нибудь интересное? И в результате обнаружил, что в Бейруте доживает свои дни некогда богатая библиотека, созданная в 30-е годы русской послереволюционной эмиграцией.Вот в этой библиотеке я и вышел на события, о которых рассказываю в этой книге, о трагических событиях революционного движения конца прошлого — начала нынешнего века, на судьбу провокатора Евно Фишелевича Азефа, одного из создателей партии эсеров и руководителя ее террористической боевой организации (БО).Так у меня и возник замысел рассказать об Азефе по-своему, обобщив все, что мне довелось о нем узнать. И я засел за работу. Фактурной основой ее я решил избрать книги русского писателя-эмигранта Бориса Ивановича Николаевского, много сил отдавшего собиранию материалов об Азефе и описанию кровавого пути этого «антигероя». Желание сделать рассказ о нем полнее привело меня к работе с архивными материалами. В этом мне большую помощь оказали сотрудники Центрального государственного архива Октябрьской революции (ЦГАОР СССР), за что я им очень благодарен.Соединение, склейки, пересказ и монтаж плодов работы первых исследователей «азефовщины», архивных документов и современного детективно-политического сюжета привели меня к мысли определить жанр того, что у меня получилось, как «криминально-исторический коллаж».Я понимаю, что всей глубины темы мне исчерпать не удалось и специалисты обнаружат в моей работе много спорного. Зато я надеюсь привлечь внимание читателя к драматическим событиям нашей истории начала XX века, возможности изучать которые мы не имели столько десятилетий.Бейрут — Москва. 1980—1990 гг.

Евгений Анатольевич Коршунов

Исторический детектив