Читаем Кървави книги (Том 3) полностью

По всичко изглеждаше, че стои на главната улица на пограничен град, какъвто бе виждал в поне двеста уестърна. Имаше прашна буря и той присви очи, за да ги предпази от жилещия пясък. Стори му се, че през жълто-сивата вихрушка различава универсалния магазин, офиса на шерифа и кръчмата. Издигаха се на мястото на тоалетните кабини. Кълба от тръни танцуваха около него, подгонени от горещия пустинен вятър. Земята под краката му беше от отъпкан пясък — нямаше и помен от плочки. Не се виждаше нищо, което да напомня дори бегло на тоалетна.

Той погледна надясно към далечния край на улицата. Там, където би трябвало да се намира отсрещната стена на тоалетната, улицата изтъняваше и се губеше в далечината. Това беше измама, разбира се, всичко беше измама. Рики беше сигурен, че ако се съсредоточи, ще открие как е постигната илюзията: проекциите, скритите светлинни ефекти, проспекта, миниатюрите, всички трикове на занаята. Но въпреки че се съсредоточи, доколкото позволяваше обърканото му съзнание, илюзията не изчезна.

Вятърът продължи да духа, а тръните — да се търкалят. Вратата на някакъв обор се отваряше и затваряше с трясък под поривите на бурята. Рики дори долови миризмата на конски тор. Проклетата илюзия беше толкова съвършена, че дъхът му секна от възхищение.

Но който и да беше създал тези удивителни декори, беше постигнал целта си. Беше впечатлил Рики, така че беше време играта да приключи.

Управителят на „Муви Палас“ се обърна към вратата на тоалетната. Тя беше изчезнала. Прашната вихрушка я беше погълнала и той внезапно се почувства сам и изгубен.

Вратата на обора продължи да се тряска. В набиращата ярост буря се чуха гласове — някакви хора си подвикваха. Къде се бяха дянали кръчмата и офисът на шерифа? И те бяха изчезнали. Рики усети нещо, което не беше изпитвал от дете: паника, че е загубил по-възрастния си спътник. В случая изгубеният родител беше здравият му разум.

От лявата му страна се разнесе изстрел, нещо изсвири край ухото му и той почувства остра болка. Вдигна предпазливо ръка и опипа болезненото място. Куршумът беше отнесъл месестата част на ухото му. Пиърсингът го нямаше, а пръстите му лепнеха от кръв, истинска кръв. Някой се ебаваше жестоко с него… или току-що се беше опитал да му пръсне главата.

— Хей, човече — рече умолително Рики и се завъртя на пети, като се оглеждаше за нападателя. Но не видя никого. Беше заобиколен от облаци прах и не смееше да тръгне нито напред, нито назад. Стрелецът можеше да се спотайва някъде наблизо и да чака да се приближи към него.

— Това не ми харесва — каза високо Рики, като се надяваше гласът му да достигне по някакъв начин до реалния свят, после пристъпи към действие, за да спаси остатъците от здравия си разум. Пребърка джоба на джинсите си за хапче, с което да подобри ситуацията, но късметът го беше изоставил: не намери дори обикновен валиум, заседнал между ръбовете на шева. Почувства се напълно беззащитен. Ама че момент да попадне в кошмарите на Зейн Грей8.

Разнесе се втори изстрел, но този път край ухото му не изсвири куршум. Рики реши, че са го улучили в тялото, но нямаше болка, нито кръв; може пък стрелецът да беше пропуснал.

После чу тряскането на вратата на кръчмата — звук, който не можеше да се сбърка — и стоновете на друго човешко същество недалеч от него. В завесата от прах се отвори за кратко пролука. Не зърна ли кръчмата и млад мъж, който излизаше със залитане от шарен свят на маси, огледала и стрелци? Пролуката се затвори, преди да се съсредоточи върху гледката, и той се усъмни дали наистина е видял нещо. После зяпна от изненада, защото младежът, когото бе дошъл да търси, се появи на крачка от него с мъртвешки посинели устни и се строполи в ръцете му. И той като Рики не носеше подходящи за този филм дрехи. Бомбърът му беше като излязъл от петдесетте години, а от тениската под него се усмихваше Мики Маус.

Лявото око на момчето кървеше. Куршумът го беше улучил право в сърцето.

Мики изпусна сетния си дъх с въпроса „Какво става, мамка му?“ и умря.

Рики остана загледан в безжизненото лице за миг или два, после мъртвото тяло натежа в ръцете му и той се принуди да го пусне. Когато Мики падна на земята, прахта се превърна в пожълтели от урина плочки. После илюзията отново взе превес, прахта се завъртя, кълбата от плевели се затъркаляха и той се озова насред главната улица на Дедуд Галч9 с труп в краката.

Рики усети, че го обзема нещо подобно на наркотична абстиненция. Крайниците му заподскачаха в танца на свети Вит10 и изведнъж му се допика неудържимо. Още половин минута и щеше да подмокри панталона си.

„Някъде — помисли си той, — някъде в този полудял свят има писоари. Има нашарена с графити стена, с телефонни номера за сексманиаци, с надпис «Това не е противобомбено скривалище» и цял куп неприлични рисунки по плочките. Има тоалетни казанчета, празни поставки за тоалетна хартия и тоалетни чинии със счупени седалки. Има противна миризма на пикня и стари пръдни. Намери ги! Намери ги, за бога, преди тази илюзия да те е повредила сериозно.“