Читаем Къртицата полностью

От време на време в големия парк се устройваше сражение и както се разкриваше в проведеното по-късно следствие, началото му идваше непременно от второкурсниците. Разделени на три групи, те взаимно се нападаха, катереха се по дърветата и скачаха от тях с пронизителни вопли, нанасяйки ужасни удари с примитивните си оръдия, които за щастие бяха снабдени с малки, но сложни приспособления за погасяване на инерцията. Първокурсниците се втурваха покрай по-големите си събратя, въртяха се във вихъра на схватките, но бързо губеха кураж и се оттегляха тъкмо навреме, за да видят, от безопасната височина на дърветата, как през алеите дотърчават страшните мустакати третокурсници. Тук сражението вече ставаше опасно, защото третокурсниците не употребяваха оръжие. В своите практически занятия те се учеха да действуват само с голи ръце и затова всякакъв меч или топор, размахан насреща им, главоломно се стоварваше върху собственика си. Тотално разгромени, представителите на втори курс напускаха полесражението и отстъпваха мястото си на четвъртокурсниците, които пристигаха бавно и решително, като непобедима армада, огласяйки дъбравите с басови викове на всички езици, изучавани в курса по приложна лингвистика.

С това войната фактически свършваше, защото третокурсниците скоро се оттегляха, потривайки натъртените места. Провеждаше се побратимяване на враждуващите страни, след което всички вкупом потегляха назад към академията.

Последиците биваха неминуеми. Използувайки най-новите методи на дедуктивната логика, преподавателите бързо узнаваха кой каква роля е изиграл в междуособиците и провеждаха унищожителни беседи отначало с всички виновници заедно, после по-задълбочено с отделните курсове и най-сетне индивидуално. Идеите на пацифизма се възцаряваха и в най-войнственото сърце, даваха се обещания за вечна дружба и курсантите умиротворено се отправяха към столовата, където поглъщаха невероятни количества храна, призована да замести изгубените в сражението калории.

Разбира се, дори край обедната маса отделните курсове се различаваха един от друг. Особено ярка картина представляваха третокурсниците, които с трепет усещаха приближаването на изпита по приложна фармацевтика и токсикология. Тъй като изпитът твърде много наблягаше върху отравянията и средствата за справяне с тях, те със съмнение оглеждаха всяко ястие, свещенодействуваха над чиниите и мърмореха странни слова като „…трябва да се вземат предвид свойствата на мазнините, които се разлагат…“ или „…ако се прибави магнезий на прах плюс малко оцетна киселина…“. Изобщо всяка погълната хапка отпращаше нещастните третокурсници към безкрайните дебри на неорганичната и органичната химия, към които се прибавяха не по-леснопроходимите гъсталаци на медицината и фармацевтиката.

Така, от курс в курс, младежите героично преодоляваха поредната година, като минаваха още през практически и теоретични изпити по планетология, кибернетика, универсална теория на машините и механизмите, обща психология, разширен курс по социология и ред други предмети, които според строгите изисквания на академията трябваше да бъдат усвоени напълно, преди в дипломата да бъде вписано името на абсолвента, следвано от гордото звание „специалист по контактите с хуманоидни и нехуманоидни цивилизации“.

Но ето че годината завършваше. Отминаваха последните изпити и в един хубав летен ден всички се строяваха в дзора на академията, за да изслушат напътственото слово на ректора. Беловласият старец говореше за значението на всяка една наука, усвоявана тук, призоваваше достойно да се носи името на академията и преминаваше към онази част от речта си, която се очакваше с еднакъв трепет от всички, независимо дали бяха зелени първокурсници, или юначни представители на четвърти курс, за които почти всички препятствия оставаха назад.

— Започва най-отговорният момент от годината — обявяваше ректорът. — Сега вие ще трябва да приложите на практика онова, което сте научили до днес. За някои от вас това ще е за пръв път, други ще започнат четвъртия си изследователски полет. Задачите са ви известни. Но аз искам да ви напомня едно: това е само упражнение и нищо повече. Вие ще отлетите към далечни планетни системи, които още не са изследвани. Навярно в повечето случаи ще откриете безжизнени кълба, въртящи се около своите звезди. Малцина от вас ще намерят живот в края на полета си. А още по-редки са случаите, когато този живот ще е надарен с разум. Но във всички случаи вие сте длъжни да спазвате онези предпазни мерки, които се изучават още в началото на първи курс. За вас всяка планета е населена с разумни обитатели и вие трябва да проведете пълно изследване. Резултатите ще бъдат оценени след като се завърнете.