Читаем Кралството полностью

— Аз и Рой не искаме нищо за земята — каза Карл. — Предоставяме я безвъзмездно.

В първия момент си помислих, че не съм чул правилно. Съдейки по изражението на Симон, и той изпитваше същото съмнение.

После обаче чух как из залата плъзна мълва и си дадох сметка, че присъстващите са чули същото като мен. Неколцина започнаха да ръкопляскат.

— Чакайте, чакайте! — вдигна ръка Карл. — Имаме да извървим още много път до крайната цел, приятели. Днес е нужно да съберем достатъчно подписи за уведомление за инвестиционно намерение, деклариращо готовността на желаещите да се включат в проекта. Така, при кандидатстването за разрешително за строеж, Общинският съвет ще е сигурен, че проектът ни е реалистичен. Ей!…

Аплодисментите се усилиха. След малко всички ръкопляскаха. Всички без Симон. И може би без Вилумсен. И без мен.

— Нямах друг избор! — оправдаваше се Карл. — Моментът беше критичен, нали видя?

Подтичваше след мен, докато вървях към колата. Отворих вратата и седнах зад волана. Карл настоя да отидем на срещата със сиво-бялото ми волво, а не с неговия тузарски автомобил. Завъртях ключа в контактния патрон, дадох газ и отпуснах съединителя, преди Карл да затвори пасажерската врата.

— Дявол да го вземе, Рой!

— Какво? — креснах и нагласих огледалото за обратно виждане. Видях как Ортюн се изгубва зад нас. Видях и мълчаливото, стреснато лице на Шанън. — Ти обеща! Обеща, ако питат, да им кажеш цената на парцела, негоднико!

— Стига де, Рой! Ти също усети настроението в залата. Не отричай, видях лицето ти. Ако бях отговорил „Да, понеже питаш, Симон, аз и Рой искаме четирийсет милиона за този камънак“, историята щеше да приключи в същия момент. И тогава определено нямаше да се сдобиеш с пари за собствена бензиностанция.

— Ти излъга!

— Да, излъгах. Затова все още имаш шанс за собствена бензиностанция.

— За какъв шибан шанс дрънкаш? — Настъпих газта, усетих как гумите със сумтене заорават в чакъла, когато рязко завъртях волана и с поднасяне излязох на главния път. Гумите изсвириха пронизително, после захапаха асфалта и от задната седалка се чу тихичък вик. — За шанса, който ще имам след десет години, когато хотелът започне да дава възвръщаемост? — избълвах и натиснах педала до дъно. — Въпросът е, че ти излъга, Карл! Излъга и им предостави безплатно моята земя — нашата земя!

— Шансът ти ще се открие не след десет, а максимум след една година, тикво.

В нашия речник „тиква“ се смята почти за умилително обръщение и ми стана ясно, че Карл моли за примирие.

— И какво ще стане след една година?

— Ще започне продажба на парцели за строеж на ваканционни вили.

— Парцели за вили? — ударих по волана. — Божичко, забрави за вилите, Карл! Още ли не си разбрал, че според новия устройствен план Общинският съвет спира строежа на вили в района?

— Наистина ли?

— Да! Вилите не носят приходи на общината, само разходи.

— Сериозно?

— А не, бе! Собствениците на вили плащат данъци по местоживеене, а когато са тук — средно шест уикенда годишно — не наливат достатъчно пари в местния бюджет, та да компенсират разходите, които проклетите вили струват на общината. Вода, канализация, извозване на отпадъци, снегопочистване. Виладжиите зареждат с бензин и купуват бургери от мен и това е добре за бензиностанцията и за продажбите в два-три магазина, но за общинския бюджет не е дори капка в морето.

— Наистина не знаех.

Стрелнах го с поглед. Той ми се ухили. Проклетникът, знаеше всичко, разбира се.

— Всъщност ние ще продадем на общината топли легла. Срещу студени.

— Какво?!

— Вилите представляват студени легла — празни в девет от десет уикенда. Хотелите са топли легла. Целогодишно са заети всяка нощ от хора, които харчат пари, без да увеличават разходите на общината. Топлите легла са мокрият сън на всеки Общински съвет, Рой. Съветниците не дават пет пари за предходни регулаторни решения и раздават разрешителни за строеж на килограм. Така е в Канада, така е и тук. Но ти и аз няма да спечелим големите пари от хотела, а от продажба на парцели за вили. А ще получим разрешение за това, защото ще предложим на общината сделка 30 срещу 70.

— 30 срещу 70?

— Даваме им 30 процента топли легла срещу разрешително за строеж на 70 процента студени.

Намалих скоростта.

— Смяташ ли, че ще го издействаш?

— Обикновено приемат само обратната сделка: 70 процента топли легла. Но я си представи Общинския съвет на заседание следващата седмица. Ще обсъждат последиците от строежа на обходно трасе, а аз ще им представя моя проект и ще им предложа хотел, който тази вечер всички в селото одобриха. И общинските съветници ще погледнат към публиката, където Ейбрахам Линкълн ще кима одобрително.

Линкълн беше прякорът, прикачен навремето от татко на Ю Ос. О, да. Ясно си го представях. Общинският съвет щеше да удовлетвори исканията на Карл.

Погледнах в огледалото за обратно виждане.

— Ти какво мислиш?

— Ами какво да мисля? — повдигна вежда Шанън. — Че шофираш като нерез.