Читаем Играта на ангела полностью

— И?

— Сградата беше празна и запечатана и изглеждаше така, сякаш е имало пожар или нещо подобно. Непокътнато бе останало само мандалото на вратата — наистина изящна вещ във формата на ангел. Бронзов, ако не греша. Направо щях да го задигна, ако един жандарм не ме гледаше накриво, а на мен не ми стискаше да предизвикам някой дипломатически скандал — току-виж Франция решила да ни завладее пак.

— Като гледам накъде вървят нещата, навярно би ни направила услуга.

— Май имате право… Но да се върнем към темата — като видях на какъв хал е сградата, отидох да поразпитам в съседното кафене и ми казаха, че повече от двайсет години е все в това състояние.

— Можахте ли да научите нещо за издателя?

— Корели? Доколкото разбрах, издателството било закрито, когато той решил да се пенсионира, въпреки че вероятно нямал и петдесет години. Мисля, че се преместил да живее в едно село в Южна Франция, в Люберон, и скоро след това починал. Разправят, че го ухапала змия. Усойница. Ето какъв край може да ви сполети, ако се оттеглите след пенсия в Прованса.

— Сигурен ли сте, че е умрял?

— Отец Колини, негов бивш конкурент, ми показа некролога му, който бе поставил в рамка като някакъв скъп трофей. Каза ми, че си го гледа всеки ден, за да му напомня, че проклетото копеле е мъртво и погребано. Точно тези думи употреби, въпреки че на френски звучаха далеч по-приятно и мелодично.

— Спомена ли Колини дали издателят е имал син?

— Останах с впечатлението, че въпросният Корели не е любимата му тема за разговор, защото отчето побърза да се отскубне от мен при първия удобен случай. Изглежда, че е имало някакъв скандал между тях, понеже Корели му отмъкнал един от неговите автори, някой си Ламбер.

— Какво точно се е случило?

— Най-забавното в тая работа е, че на Колини всъщност никога не му се удала възможност да се срещне лично с Корели. Целият му контакт с него се свеждал до делова кореспонденция. Както изглежда, коренът на проблема бил в това, че мосю Ламбер сключил договор да напише книга за издателство „Люмиер“ зад гърба на Колини, въпреки че работел изключително за него. Ламбер бил безнадеждно пристрастен към опиума и имал толкова дългове, че с тях спокойно можел да павира „Рю дьо Риволи“ от единия до другия край. Колини подозираше, че Корели му бил предложил астрономическа сума и клетникът, който и без друго бил на умиране, се съгласил, защото искал да осигури децата си.

— За какъв тип книга била поръчката?

— Нещо с религиозно съдържание. Колини спомена заглавието, беше някакъв обичаен латински израз, който в момента не мога да си спомня. Нали знаете, че имената на всички требници доста си приличат. „Pax Gloria Mundi“41 или нещо подобно.

— И какво станало с книгата и с Ламбер?

— Тук вече работата се заплита. Както изглежда, в пристъп на лудост горкият Ламбер пожелал да изгори ръкописа и се подпалил заедно с него в сградата на въпросното издателство. Тогава мнозина сметнали, че за това бил виновен опиумът, който му отнел акъла, ала Колини подозира, че Корели го е подтикнал да се самоубие.

— Но защо би сторил такова нещо?

— Кой знае? Може би не е искал да изплати обещаната сума. Може пък всичко това да са фантазии на Колини, който, по мое мнение, чества новото божоле42 дванайсет месеца в годината. Без да навлизаме в повече подробности, той ми каза, че Корели се опитал да го убие, за да освободи Ламбер от предишните му задължения, и го оставил на мира едва когато Колини решил да анулира договора си с писателя.

— Не казахте ли преди малко, че двамата никога не са се срещали?

— Именно, това само потвърждава моите предположения. Според мен Колини бълнуваше. Когато го посетих в дома му, видях там повече разпятия, статуетки на Дева Мария и фигурки на светци, отколкото в някой магазин за коледни джунджурии. Останах с впечатлението, че на човека му хлопаше дъската. На сбогуване даже ме предупреди да стоя по-далече от Корели.

— Но нали преди това ви е казал, че Корели е мъртъв?

— Ecco qua43.

Умълчах се. Барсело ме гледаше заинтригуван.

— Имам чувството, че не останахте особено изненадан от моите сведения.

Побързах да лепна на лицето си безгрижна усмивка, за да покажа, че работата не е чак толкова важна.

— Напротив. Благодарен съм ви, че сте отделили време, за да направите тези проучвания.

— Няма защо да ми благодарите. Нали ме знаете, да обикалям Париж, за да науча някоя и друга клюка — това за мен си е удоволствие само по себе си.

Барсело откъсна от бележника си листчето с данните, които бе събрал, и ми го подаде.

— Може да ви послужи за нещо. Тук е записано всичко, което успях да разузная.

Станах и се ръкувах с него. Той ме изпрати до изхода, където ме чакаше Далмау с приготвения пакет.

— Ако искате някоя картичка с младенеца Иисус от ония, на които си отваря и затваря очичките в зависимост от това, от коя страна го гледате — имам и такива. Имам и една с Дева Мария, заобиколена от агънца, които се превръщат в бузести херувимчета, ако я завъртите. Същинско чудо на стереоскопичната технология.

— За момента словото на откровението ми е достатъчно.

— Така да бъде.