Читаем Финансист полностью

Следващият свидетел беше директорът на Джирардската национална банка У. С. Дейвисън — едър, набит, широкоплещест мъж, русокос, с голяма глава и високо чело, което му придаваше вид на умен човек. Имаше месест, леко сплеснат нос, който говореше за силен характер, а устните му бяха тънки, равни и здраво стиснати. В студените му сини очи от време на време се появяваше едва доловима скептична ирония, но всъщност той беше преди всичко приветлив, жив, добър, без ни най-малко да е сантиментален и отстъпчив.

Очевидно държеше най-вече на финансовите факти и изпитваше към Франк Алджърнън Каупъруд симпатия, но не и сляпо преклонение. Докато заемаше свидетелското си място спокойно и самоуверено, личеше, че за него тези правно-финансови разправии, неразбираеми за обикновения човек, не заслужават вниманието на сериозния финансист, че са направо досадни. На сънливия Спаркхийвър, който му поднесе Библията, за да се закълне, той обърна не по-голямо внимание, отколкото на някакъв пън. Полагането на клетва засягаше само него — понякога е полезно да се казва истината. Показанията на Дейвисън бяха ясни и прости.

Той каза, че познава мистър Франк Алджърнън Каупъруд от близо десет години. Почти през цялото време е поддържал делови връзки с него или чрез него с други лица. Не знаел нищо за отношенията му с мистър Стенър и не познавал лично мистър Стенър. Що се отнася до чека за шейсет хиляди долара — да, виждал го е. Чекът бил изпратен в банката на 10 октомври заедно с други ценни книжа, за да покрие превишения кредит на „Каупъруд и Ко“. Вписали го в банковите книги срещу кредита на „Каупъруд и Ко“, а после го реализирали чрез клиринговата банка. Каупъруд не теглил повече никакви суми, надвишаващи кредита му, и по този начин сметката му с банката била изравнена.

Всъщност мистър Каупъруд е могъл да тегли големи суми, без това да направи впечатление. Мистър Дейвисън не знаел, че мистър Каупъруд ще фалира — не допускали, че подобно нещо би могло да се случи така внезапно. Мистър Каупъруд много често надвишавал кредита си в Джирардската национална банка, нещо естествено при неговата работа — така използвал пълноценно всичките си средства, а това било връх на деловото умение. Винаги обаче давал допълнителни гаранции за тези превишения на кредита си, като изпращал пачки с ценни книжа и чекове, които били разпределяни по съответен начин. Сметката на мистър Каупъруд в банката била най-голяма и била използвана най-целесъобразно, не пропусна да поясни благосклонно мистър Дейвисън. При фалита на мистър Каупъруд в Джирардската национална банка имало сертификати от градския заем на стойност над двадесет хиляди долара, които мистър Каупъруд бил изпратил там като гаранция. За да въздейства върху съдебните заседатели, Шанън се опита да узнае дали зад особената благосклонност на мистър Дейвисън към Каупъруд няма някакви скрити подбуди, но не успя да постигне нищо. Стеджър, вземайки думата, се постара да втълпи на съдебните заседатели благоприятните за Каупъруд моменти от показанията на мистър Дейвисън, като го накара да ги повтори. Шанън, разбира се, възрази, но безрезултатно. Стеджър постигна целта си.

Най-сетне той реши да призове Каупъруд на свидетелското място и щом чуха името му, всички присъстващи наостриха слух.