Читаем Експедиция Атлантида полностью

— Не мога да не се подчиня на баща си. — Кари се опита да протегне ръце към нея, но тя я отблъсна. — Само една дума, това е всичко, за което те моля. Излъжи! Моля те, не ме интересува какво в действителност мислиш!

— Няма шанс — отвърна Нина.

Ниският шум на двигателите се усили. Лампичките затрептяха, А380 излезе от неподвижността си и тръгна по пистата.

— Първата партида от вируса ще бъде пусната петнайсет минути след излитането — каза Кари, връщайки се отново на дивана. — Това е времето, с което разполагаш да промениш решението си. Нина, моля те. Не ме карай да те убивам.

Нина се обърна да погледне през люковете пейзажа отвъд фиорда, изпълнена с безнадеждност.

Чейс чуваше, че отвън се стреля спорадично. Старкман и придружителите му тичаха към изхода. Автоматът бе в ръцете му, но нямаше да разполага с време да се цели в никого, когато се появи навън. Единственото, което сега имаше значение, бе да се отдалечат колкото е възможно по-бързо от биолабораторията.

Последните цивилни се измъкваха на открито, два бели джипа Гранд Чероки бяха блокирали пътя шестстотин метра по-нататък. Зад тях бяха заели позиция униформените гардове между разхвърляните около тях трупове.

А отвъд фиорда по пистата тръгна бавно един блестящ товарен А380.

Вирусът беше на борда — може би все още имаше шанс планът на Фрост да бъде осуетен.

Нина със сигурност също се намираше на борда.

Не разполагаше с време да мисли за това. Гардовете зад джиповете бяха забелязали, че излизат и бързо откриха огън. В отговор Чейс също стреля, макар да знаеше, че шансовете да улучи някого, докато тича, са равни на нула; по-важно бе да ги извади за достатъчно дълго от равновесие, за да излезе спокойно.

Един куршум се заби в бедрото на Лайм и той падна на земята. Всяка тренирана клетка на Чейс му нашепваше да се върне и да го издърпа на безопасно място, но в този случай безопасно място не съществуваше.

Взривът щеше да избухне всеки миг…

В един момент Нина гледаше вцепенено лабораторията в далечината. В следващия комплексът се разпадна, разрушен от многократни експлозии, които изпратиха тонове отломки във всички посоки. Кълбящ се прах, наподобяващ гъба след ядрен взрив, се надигна в небето.

— Исусе!

Кари се изправи и бързо се приближи до люковете.

— Боже мой!

— Последният стожер отиде по дяволите — произнесе Нина триумфално. — Хората на Куобрас все пак успяха.

След това изведнъж й просветна. Това не правеше нещата по-различни.

Вирусът се намираше извън лабораторията, в самолета, и след петнайсет минути щеше да бъде пуснат. Братството бе ударило погрешната мишена!

Чейс се олюля, ушите му писнаха. Сложи ръка над очите си да се прикрие от летящите отломки и се огледа.

В него не се целеше вече никой. Двата джипа, преобърнати от ударната вълна, лежаха встрани, премазвайки хората зад тях.

Биолабораторията бе заличена почти напълно. Останалите няколко секции бяха неузнаваеми, стените стърчаха килнати на една страна като счупени зъби.

Чейс присви очи пред облака бетонен прах, опитвайки се да определи до каква степен е пострадала подземната зона.

Но скоро нямаше да може да го направи. Установи, че откритата част от офиса на Фрост върху хълма е почти непокътната. Макар надупчена и пропукана, фасадата беше цяла — и дори прозорците бяха устояли на взрива, очевидно изработени от същото прозрачно армирано стъкло, както и вратите в преддверието на лабораторията.

Което означаваше, че Фрост и вирусът също са оцелели.

Вирусът…

— По дяволите! — Той погледна оттатък фиорда. Товарният самолет продължаваше да се търкаля към източния край на пистата. След като стигнеше там, щеше да завие и да ускори надолу по дългата бетонна ивица, да излети и да поеме успоредно на брега, където да се освободи от смъртоносния си товар.

Старкман простена наблизо. Аристидис лежеше на няколко крачки зад него с отворени мъртви очи. Чейс хукна и се наведе над американеца.

— Хайде! Вирусът е в самолета — все още можем да го спрем!

— Готви се за излитане, Еди. — Старкман изтри мръсотията от лицето си и посочи моста, който се виеше над фиорда. — Не можем да стигнем навреме.

Чейс посочи към къщата.

— Знам къде да намеря най-бързата кола…

Мониторът на бюрото оживя, хвърляйки отблясък върху разтревоженото лице на Кари.

— Госпожице Фрост — произнесе женски глас, — баща ви е на видеовръзката.

— О, слава богу! — възкликна норвежката. — Боях се, че си мъртъв!

Гласът на Фрост долетя от говорителите:

— Добре съм. Ограничената за достъп зона е почти непокътната.

— Хората на Куобрас ли бяха? Видях да скачат парашутисти.

— Бяха Старкман… и Едуард Чейс.

Кари изглеждаше смаяна.

— Какво? Но ти каза, че Куобрас го е…

— Еди! — Нина скочи и изтича до бюрото. — Искате да кажете, че е жив? Какво е станало, той добре ли е?

— Може би ще напомниш на д-р Уайлд, че не си помага в никакъв случай като звучи толкова щастлива от този факт — произнесе Фрост кисело. — Чейс работеше със Старкман против нас.

Кари се намръщи срещу екрана.

— Излъгал си ме! Ако си знаел, че не е мъртъв…