Читаем Експедиция Атлантида полностью

Тя притисна ръка към устата си ужасена.

— Джонатан…

Филби погледна невиждащо към тавана, очните му ябълки бяха станали кървавочервени от скъсването на кръвоносните съдове. Кожата му беше влажна, смъртно сива, гръдният му кош едва се надигаше при мъчителното поемане на всяка глътка въздух.

— Беше заразен вчера — произнесе Фрост със смразяващо лишен от чувства тон. — Нашият вирус атакува автоматично нервната система, изключва органите един по един. Ако нещата се развиват по начина, по който симулацията предвижда, той ще е мъртъв след шест часа.

— О, господи… — На Нина й прилоша. — Не можете да го оставите да умре така. Моля ви, направили сте опита си, дайте му сега противоотровата, ваксината, каквото му е нужно.

— Няма ваксина — отвърна Фрост. — Това би провалило целта. Веднъж освободен, вирусът ще направи онова, което е създаден да направи. Единственото лечение е смърт.

— Нина — обади се Кари меко, — той получи онова, което заслужаваше. Той ни предаде — предаде теб. Продаде родителите ти на Куобрас. И беше готов да направи същото с теб. Той не ти беше приятел — единствената причина, по която те гледа така, е неговата вина…

— Никой не заслужава подобно нещо — разтреперана поклати глава Нина. Кари се протегна и сложи ръка на рамото й, но тя се дръпна гневно. — Не ме докосвай!

— Нина…

Лицето й се изпълни с ярост.

— Мислите ли, че бих се съгласила на такъв… геноцид? Господи! Това е лудост! Това ще е най-голямото зло в човешката история! За какъв човек ме мислите?

— Ти си една от нас — настоя Кари.

— Не! Аз не съм като вас! И няма да участвам в това!

— Много жалко — произнесе Фрост студено. — Защото се намирате в ситуация, когато или сте с нас… или сте против нас.

— Дяволски сте прав, че съм против вас!

— Тогава ще трябва да умрете. — Фрост бръкна в якето си.

Времето започна да тече бавно. Нина го гледаше как изважда лъскав сребърен пистолет, как блестящата цев се вдига и черният отвор на дулото се насочва към гръдния й кош. Искаше й се да се обърне и да затича, но шокът и отказът й да повярва парализираха краката й. Мозъкът й отчете как сухожилията от вътрешната страна на ръката му се стягат, как пръстът се приготвя да натисне спусъка…

— Стига! Не!

Кари блъсна ръката на баща си в момента, в който той стреля. Куршумът прелетя покрай Нина и се заби в стената отзад. Тя се опита да извика, но от устните й излезе само стон.

Изражението на Фрост издаваше едва сдържана ярост, когато Кари отчаяно заговори с него на норвежки. След това гневът му се уталожи. До известна степен.

— Дъщеря ми току-що спаси живота ви, д-р Уайлд — каза той. — Засега.

— Нина, моля те — погледна я умолително Кари и заговори бързо. — Знам, че си зашеметена от всичко това, но моля те, изслушай ме. Познавам те, знам, че си една от нас, че мислиш като нас. Не виждаш ли? Можеш да имаш всичко, ако се присъединиш към нас. Моля те, просто мисли рационално.

— Рационално? — ахна Нина. — Планирате да унищожите по-голямата част от човешката раса, а ти ми говориш да бъда рационална?

— Безполезно е — обади се Фрост. — Знаех си, че ще отговори по този начин още когато отказа да застреля Куобрас. Била е манипулирана от средата си. Никога няма да разбере.

— Ще разбере — настоя Кари и в гласа й се прокрадна отчаяние. — Знам, че ще разбере.

— Много добре — каза накрая той. — Разполага с време да помисли до първото освобождаване на вируса. Ако не промени мнението си… тогава ти ще я убиеш.

Кари зяпна.

— Не, аз не мога…

— Да. — Лицето на Фрост стана каменно. — Ще го направиш. Разбираш ли ме, Кари?

Тя сведе глава.

— Да, татко.

— Добре. Отведете я в самолета.

Кари погледна объркано.

— Самолета?

— Пилотът ще започне обратно броене до пускането на вируса. Предполагам, че ще искаш да й дадеш всяка възможна секунда, за да направи правилния избор? — Кари кимна. — Тогава двете ще знаете точно с колко време разполага. И ако тогава откаже да промени решението си, застреляй я и изхвърли тялото й в океана.

Като продължаваше да държи пистолета насочен към Нина, той се приближи до телефона и набра някакъв номер.

— Охрана, Фрост е. Изпратете двама души в лабораторията, за да придружат дъщеря ми и д-р Уайлд до самолета. Д-р Уайлд е под арест — искам да й сложите белезници. Ако се опита да избяга, ликвидирайте я. — Той погледна Кари и добави. — Дори дъщеря ми да ви възпира. Получихте заповедите. — Той остави слушалката.

— Трябва ли да съм ви благодарна за това? — попита Нина.

— Благодарете на Кари. Много й благодарете. Тя е единствената причина, поради която още сте жива.

Вратата се отвори и вътре влязоха двама униформени с оръжия в ръце. Нина подаде ръцете си да закопчаят белезниците, без да се съпротивлява.

— След кацането в Париж използвай един от джетовете на компанията, за да се прибереш вкъщи — каза Фрост на Кари, когато излизаха. — Д-р Уайлд?

— Какво?

— Надявам се да проявите достатъчно разум, за да се върнете заедно с дъщеря ми.

Нина не каза нищо и вратата се хлопна зад гърба им.

Чейс погледна през прозореца на пилотската кабина. Пред тях лежеше Равнсфйорд.

Той отиде с бързи крачки до багажното отделение.