Броуди си помисли отново за лицето на Кайл Мърсър от видеозаписа. На него нямаше никакъв страх.

Все още не беше отговорил на въпроса на Хакет. Генералът го погледна — очите му бяха като стоманени сачми на лагер.

— Разбрахте ли, господин Броуди?

— Да, сър. — Нещо в историята обаче липсваше и той добави: — Казахте, че Мърсър се е измъкнал от похитителите си преди осем месеца. Откъде знаете това?

Хакет и Домброски се спогледаха и нещо подсказа на Броуди, че най-сетне са стигнали до сърцевината на въпроса.

— Онова, което ви предстои да видите, е строго секретно — каза Хакет. Броуди беше готов да се закълне, че генералът всяка сутрин репетира тези думи пред огледалото.

Хакет извади една флашка от едно чекмедже и я подаде на Домброски, който я пъхна в плоскоекранния телевизор, монтиран на стената срещу бюрото на генерала. Хакет продължи:

— Преди осем месеца екип тюлени, извършващи операция в племенните територии в Пакистан, попаднал на останки от талибански лагер. Докато оглеждали, се появил местен козар, който им дал бележка на английски — с почерка на Мърсър, както установихме по-късно — която инструктирала всеки американски военен екип да плати на приносителя на бележката петдесет долара срещу ценна информация. Тюлените платили на козаря, той им дал SD карта памет и се разкарал. Картата съдържаше този запис. Доста е картинен — добави Хакет.

Домброски натисна копчето за възпроизвеждане и всички се загледаха в екрана.

Стационарна камера показваше горяща палатка в планинска територия под лунна светлина. Пред палатката беше проснат брадат мъж с тъмни дрехи. Спеше. Или беше мъртъв.

Друг мъж се беше снишил на заден план и правеше бързи повтарящи се движения. Ръка, очертана на фона на небето, вдигаше и спускаше отново и отново дълъг нож.

После се изправи. Беше висок и слаб, с брада. Чертите на лицето му бяха като изсечени на лунната светлина. В дясната си ръка държеше ножа, а в левия му юмрук се поклащаше нещо кръгло.

Човешка глава.

Мъжът тръгна към горящата палатка и когато приближи камерата, главата му излезе от кадър, а тялото му приближи заострен кол, забит в земята. Той пусна ножа на земята и с двете си ръце заби главата на кола. През шепота на вятъра и пукането на огъня ясно се чу мляскащ звук.

— Петима мъже, очевидно талибани, били намерени в това положение — каза Хакет. — Обезглавени, със забити на колове глави, подредени в кръг около лагера. Според доклада на тюлените трима били убити от куршуми. Другите двама били с прерязани гърла.

Мъжът се приближи и клекна пред камерата. Беше Кайл Мърсър. Лицето му изглеждаше плашещо — мършаво, окървавено, осветено от лунната светлина и от друг огън извън кадър. Сините му очи бяха широко отворени и нащрек, докато се взираха в обектива.

— С настоящето подавам оставката си като офицер от армията на Съединените щати.

Наведе се напред и изключи камерата.

Екранът потъмня и за момент всички останаха загледани в собствените си неясни отражения.

Хакет наруши мълчанието.

— За протокола, армията не приема оставката на капитан Мърсър. Той все още е обект на военното правосъдие.

„Ясно — помисли си Броуди. — Ти все още си един от нас и ние ще те намерим“.

Хакет продължи:

— В продължение на повече от две години капитан Мърсър е бил в ръцете на безмилостен и садистичен враг и несъмнено е бил подлаган на физически и психологически изтезания. Забележително е, че е успял да се освободи, и това говори ясно за значителните му способности. Едва ли е нужно да казвам, че този човек е опасен и едва ли би се оставил доброволно да бъде задържан.

„Това — помисли си Броуди — е чиста проба подценяване“.

Броуди разбираше стреса на войната. Преди да постъпи в ККР, беше служил във Втора пехотна дивизия в Ирак и бе участвал в успешната атака за повторното превземане на Фалуджа в рамките на операцията Фантомна ярост. Беше се сражавал в прашни улички, по изпечени от слънцето покриви и изкорубени от снаряди къщи. Беше виждал хора, разкъсани на парчета от куршуми, бомби и снаряди. Повечето бяха врагове. Някои бяха цивилни. Двама бяха негови приятели. Беше участвал в бойни действия преди и след това, но тази битка го беше променила.

Запита се какво ли е причинила войната на Кайл Мърсър, да не говорим за годините плен и мъчения. Армията беше превърнала едно хлапе от Сан Диего в опитен убиец. Но какво го беше превърнало в дезертьор, изоставил собствените си хора? И в какво се беше превърнал, щом не само беше убил похитителите си, но и беше отрязал главите им, за да ги набие на колове като трофеи? Така или иначе, той със сигурност си даваше сметка, че е прекрачил праг, от който няма връщане.

Хакет стана и всички последваха примера му. Генералът изгледа последователно Броуди, Тейлър и Домброски.

— Ако имате въпроси, полковник Домброски ще отговори на тях — каза той и добави: — Тази среща никога не се е провеждала.

На Броуди му се искаше това да беше истина.

5.

Маги Тейлър тракаше на лаптопа си.

— Май можем да си намерим приятна квартира в центъра на Каракас за дванайсетачка на нощ.