Читаем Дезертьорът полностью

Мърсър пресмяташе — завъртане, прицелване, стрелба.

Броуди реши, че се бави прекалено много или не изпълнява, но Мърсър знаеше, че дамата от ОКР не си поплюва, така да се каже, и заплахите му да убие Броуди няма да доведат до безизходица — а до куршум в главата му.

Броуди се изправи и каза:

— Пусни го, Кайл. Свърши се.

Мърсър пусна пистолета на земята.

Тейлър влезе в режим ченге.

— Долу! Долу! По очи!

Мърсър падна на колене и легна по очи в калта.

Броуди бързо грабна пистолета му, отстъпи и насочи големия „Дезърт Ийгъл“ към него.

— Покривам го — каза на Тейлър.

Тейлър затъкна глока на кръста си, извади въжето, което беше взела от лодката, клекна до Мърсър и върза ръцете му зад гърба. Не забрави да му каже, че е арестуван.

— Остави краката му свободни, за да може да ходи — каза Броуди.

Тейлър се изправи и каза на Мърсър:

— Обърни се и стани!

Мърсър се обърна по гръб и седна. Тейлър и Броуди го подхванаха под мишниците и го изправиха.

Броуди облече мократа си тениска, докато Тейлър обискираше арестувания. Намери само ножа и мокра носна кърпичка.

— Взе ли сателитния телефон? — попита Броуди.

— Да. Беше на платформата.

— Добре. Пак сме в бизнеса. Само дето трябва да се преместим. Хората му могат да решат да проверят каква е тази стрелба.

Тя кимна и погледна към дърветата, после покрай брега към рибарската платформа. Откачи радиостанцията и прегледа каналите.

— Съветвам ви когато се появят, да си пуснете куршум в главата — каза Мърсър. — Аз трябваше да направя същото, за да си спестя две години изтезания, глад и изнасилване.

Броуди погледна Тейлър, която изглеждаше повече гневна, отколкото уплашена.

— Ще си отваряш плювалника само ако те питам нещо — каза тя на Мърсър.

Броуди забеляза, че тя наистина е изцяло в режим ченге, но това не беше разбиване на наркопласьори в Щатите. А отвличане на територията на Мърсър. Време беше да се махат.

Тейлър каза на Мърсър отново да легне по очи, после даде знак на Броуди и двамата се отдалечиха от пленника си, за да не ги чува.

— Измъкването е по твоята част — каза тя.

— Ясно. Какво чуваш по радиостанцията?

— Трудно ми е да ги следя… неколцина питаха къде е сеньор Кайл. Предполагам, че го чакат в столовата.

— Какво сервират за обяд?

— Нас. Ако открият, че сме изчезнали. Чух някой отново да пита за Емилио. И за някакъв друг тип, Давид. Може да е онзи, когото застреля.

— Аха. Давид сигурно вече се носи покрай Кавак по реката. — Броуди си помисли и за пемонската жена. Надяваше се тя да не е дежурна в столовата днес.

— Скот?

— Ами… Тоя кучи син няма да тръгне доброволно. Чака хайката му да пристигне.

Тейлър погледна Мърсър, който продължаваше да лежи по очи.

— Какво искаш да кажеш, Скот?

— Аз ще го направя.

— Не можем да го направим. Няма да ти позволя.

— Обсъждахме убиването му.

— Само ако представлява опасност за нас. Знаеш правилата.

— Маги… имаме три избора. Да се опитаме да го вземем с нас, да го оставим тук жив или да го убием. Първият избор може да убие нас.

— Това го разбирам. Но той е наш пленник и трябва да забравиш какво е направил и да си спомниш какво е било направено на него. Служил е с чест до момента, когато е престанал. Ние не сме негови съдии и екзекутори.

— Но той щеше да е нашият съдия и екзекутор, ако ролите ни бяха сменени.

— Няма значение той какво би направил. Важно е какво правим ние.

— Прерязал е гърлото на Тед Хагърти, за бога. И е изтезавал и убил Робърт Креншо. И е изкормил един от своите, задето е изнасилил Кармен. И е извършил много повече неща, за които не знаем. Приятелите ти от ЦРУ го искат мъртъв — напомни ѝ той. — Направи услуга на Трент и на себе си. На Уорли и на всички. Включително на Кайл Мърсър.

— Нима падаш до нивото на Трент и Уорли?

— Само днес.

— Скот, прекрачиш ли тази линия, връщане няма. Питай мен.

— Добре… но не мога да го пусна, така че… ще го вземем с нас.

— Това е единственото правилно решение.

— Кажи ми го пак, когато хайката е по петите ни, а той се запъва и ги вика.

— Знам как да се оправям с арестуван.

— Добре. Започни с бърз ритник в ташаците. Обикновено след това стават послушни.

— Аз поемам арестувания. Ти поемаш измъкването. Какво ще правим?

— Ще ида да взема лодката. Ти го изправи на крака и го вкарай във водата, където ще можеш да го контролираш по-лесно. Ако се запъне, натопи му главата в реката. Пираните отхапват по малко, но внимавай за крокодили и змии. Ще дойда с лодката, ще го натоварим и потегляме нагоре по течението към пистата. Ще се обадя на Уорли по пътя. Би трябвало да сме в Богота, Панама или Гуантанамо навреме за следобедните коктейли.



Тейлър извади ножа на Мърсър от джоба си и сряза ивица от крачола му, за да му запуши устата.

— Когато хората ми те пипнат, всяка вечер ще им танцуваш гола, преди всеки от тях да ти каже какво иска от теб — свирка, анален или вагинален секс.

— Хората ти не са от най-свестните, капитане.

— Ще се молиш за смърт. А може пък и да ти хареса.

— Какво стана с капитан Мърсър?

— Умря в Афганистан.

Тя напъха мократа носна кърпа в устата на Мърсър и стегна плата около главата му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Убить Ангела
Убить Ангела

На вокзал Термини прибывает скоростной поезд Милан – Рим, пассажиры расходятся, платформа пустеет, но из вагона класса люкс не выходит никто. Агент полиции Коломба Каселли, знакомая читателю по роману «Убить Отца», обнаруживает в вагоне тела людей, явно скончавшихся от удушья. Напрашивается версия о террористическом акте, которую готово подхватить руководство полиции. Однако Коломба подозревает, что дело вовсе не связано с террористами. Чтобы понять, что случилось, ей придется обратиться к старому другу Данте Торре, единственному человеку, способному узреть истину за нагромождением лжи. Вместе они устанавливают, что нападение на поезд – это лишь эпизод в длинной цепочке загадочных убийств. За всем этим скрывается таинственная женщина, которая не оставляет следов. Известно лишь ее имя – Гильтине, Ангел смерти, убийственно прекрасный…

Сандроне Дациери

Триллер
Скрытые в темноте
Скрытые в темноте

«Редкий талант…»Daily Mail«Совершенно захватывающее чтение».Питер Джеймc«Головокружительное, захватывающее чтение».Йан Рэнкин«Один из лучших триллеров, которые я когда-либо читала».Кэтрин КрофтБритвенная острота сюжета и совершенно непредсказуемая концовка – вот что особо отличает творчество Кары Хантер. Живя и работая в Оксфорде, она обладает ученой степенью в области английской литературы. И знает, как писать романы. Неудивительно, что ее дебют в жанре психологического триллера сразу же стал национальным бестселлером Британии, вызвав восторженные отзывы знаменитых собратьев Кары по перу.Женщина и ребенок были найдены запертыми в подвале жилого дома на тихой оксфордской улице. Еле живыми.Неизвестно, кто они, – женщина, будучи в шоке, не идет на контакт, а в полицейских списках пропавших нет никого, кто походил бы на нее по описанию. Старик, владелец дома, клянется, что никогда раньше не видел этих несчастных. И никто из его респектабельных соседей тоже…

Кара Хантер

Детективы / Триллер / Классические детективы