Читаем Дезертьорът полностью

— Няма да дойда при теб — каза Мърсър. — Ти ела.

Броуди трябваше да вземе решение. Ако приближеше Мърсър, Тейлър, където и да се намираше, нямаше да може да стреля. Мърсър нямаше как да е сигурен, че хората му идват, но и не губеше нищо с протакането на меренето на пишки. Така че Броуди трябваше да сложи край на това. Той излезе от реката и стъпи на черния хлъзгав бряг с насочен напред нож.

Мърсър отстъпи, докато гърбът не му опря в стената от растителност. Нямаше къде да отстъпи в битката, което беше в негов ущърб, но пък позицията му беше по-висока.

Броуди пристъпи още малко и видя, че Мърсър се усмихва — точно както трябва да правиш преди бой с ножове, ако искаш да размътиш главата на противника си. Явно Мърсър все пак беше ходил на курсовете.

Броуди отвърна на усмивката му.

— Ал Симпсън ми каза, че като малък си играел много „Зов на дълга“. Доста тъпо, Кайл.

— Майната ти.

— Може би баща ти ще го включи във възпоменателното си слово.

Броуди навлезе в обхвата на Мърсър и го зачака да направи първия си ход, който, ако беше погрешен, щеше да е и последният му.

Мърсър се взираше в него, после като че ли се отпусна, което разтревожи Броуди. Да не би хората му да идваха?

— Къде ти е пистолетът?

Не беше видял как Броуди го мята на Тейлър, след като Мърсър направи кълбо назад и скочи в реката.

— Не ти влиза в работата.

— Не, Скот, ти трябваше да ме питаш: „Къде е пистолетът ти, Кайл?“.

Ох.

Мърсър прехвърли ножа в лявата си ръка, бръкна в джоба на камуфлажните си панталони и извади голям автоматичен пистолет, който приличаше на „Дезърт Ийгъл“. Сериозно оръжие.

— И сега си точно там, където те искам — каза Мърсър и добави: — Умнико.

Броуди не можеше да измисли подходящ отговор. „Моя грешка“ нямаше и да започне да описва колко глупаво се чувстваше. Не беше видял пистолет, когато двамата с Тейлър му се нахвърлиха, но именно оръжията, които не виждаш, могат да те убият. Случват се и такива гадости.

Мърсър се опита да го утеши.

— Куражът е хубаво нещо и ти го имаш. Само дето забрави да вземеш пистолета и мозъка си за битката с ножове.

— Аз продължавам да искам такава битка, Кайл.

— Следващия път. А сега хвърли ножа си поне на три метра от теб, сложи ръце на главата си, падни на колене и чакай допълнителни инструкции. Веднага.

Броуди се поколеба достатъчно дълго, за да получи още инструкции.

— Няма да те убия — каза му Мърсър. — Обещавам. Но ще прострелям дясното ти коляно. После ще изчакаме тук моите много вбесени бойци.

Броуди хвърли ножа си — ножа на Емилио — настрани, сложи ръце на главата си и коленичи.

— Откъде взе ножа? — попита Мърсър.

— Аз не отговарям на въпроси, Кайл. Задавам ги.

— Тогава защо не ме попита къде ми е пистолетът?

— Това щеше да е следващият ми въпрос.

— Отговори ми на това, умнико. Как се измъкнахте от ареста?

— Питай Емилио дали е проверил, че катинарът ми е заключен.

— Добре. Къде е дамата ти?

— Емилио я заведе да си вземе душ.

Мърсър кимна. Това означаваше, че все още никой не е проверил ареста или ако са го направили, не са забелязали, че той е местопрестъпление. Помислили са си, че Емилио се е самоотлъчил с мацката. Явно и самият Мърсър си мислеше същото. Междувременно… къде беше тя, по дяволите? Да не би да се беше самоотлъчила?

— Нима си позволил на Емилио да вземе красивата дама?

— Рицарството е мъртво, задник такъв.

Мърсър като че ли не вярваше, че Броуди е избягал без партньорката си. Но пък можеше и да е вярно.

— Скоро ще бъдете отново заедно — обеща той. — Ти и госпожица Тейлър имате да ми давате много информация. Всичко от до. И ще си играем версия на „Хиляда и една нощ“. За всяка твоя добра история тя ще спи сама през нощта. Когато информацията ти се изчерпи или разбера, че ме поднасяш, тя ще си има компания през цялата нощ.

— Ти наистина си болен, Кайл. Уорли беше прав.

— Уорли е причината да не съм себе си от доста време.

Броуди не отговори, а се заслуша за приближаващи през храстите стъпки. После погледна към платформата да види дали хората на Мърсър вече не са там. Може би бяха успели да заловят по някакъв начин Тейлър. Виждаше откраднатата от Кавак лодка, която още беше вързана за кола. Но не можеше да види в полумрака под платформата. Дали другата лодка беше все още там? Дали Тейлър я беше взела и го беше оставила да се бори във водата с добре обучен убиец?

— Чу ли ме?

— Да. Уорли е гадина. Трябва да си плати…

— Остави това на мен. Добре, Скот, виждам, че ти е неудобно. Легни по очи в калта с ръце на тила.

— Мисля, че ще ти се наложи да ме застреляш, Кайл.

— Добре. — Той като че ли се замисли. — Стани, за да прострелям капачката ти.

— Какво ще кажеш да стана, да се обърна и да се наведа, за да ме целунеш по задника?

Мърсър пристъпи крачка към Броуди.

— Какво ще кажеш да стрелям между краката ти, на около един пръст под топките ти? Дали съм толкова добър стрелец?

— Аз съм — каза Тейлър и изстреля куршум между краката на Мърсър. — Пусни оръжието! Пусни го или ще ти пръсна шибаната глава!

Мърсър частично препречваше изгледа на Броуди, но той видя как Тейлър излиза от дърветата, хванала пистолета с две ръце.

— Пусни го!