Читаем Дезертьорът полностью

„Дори не ѝ се наложило да презареди“ — беше се похвалила Тейлър по време на смущаващо безстрастния разказ в офицерския клуб само след няколко питиета, които изобщо не бяха достатъчни за подобно откровение. Или беше заровила дълбоко чувствата си, или беше побъркана. А може би и двете.

Мама влязла в затвора, но баба я възпитала добре и я опазила от пияндета и престъпници. Тейлър дала пълен израз на природния си интелект в Джорджтаун, където овладяла до съвършенство арабския и станала специалист по цивилните въпроси към армията. Също като Броуди отказала предложението да постъпи в Школата за кандидат-офицери. Подобен отказ беше необичаен за току-що завършилите колеж, но Тейлър, също като Броуди, не ламтяла за отговорностите и привилегиите на офицерите — и двамата бяха предпочели да останат редови служещи и да се издигат сами по йерархичната стълбица. По време на мисиите им в Афганистан и Ирак бяха повишени в сержанти Е-5 с три нашивки, а сега като следователи от ОКР и двамата бяха пълномощни офицери. Този междинен ранг очевидно допадаше на Тейлър толкова, колкото и на Броуди — прилично заплащане и някои привилегии без стреса и очакванията от един офицер. Но Броуди бързо беше открил, че тяхната работа също е свързана с доста стрес.

Тейлър беше прекарала две години в кръстосване на племенните територии в Афганистан с бронирани конвои, за да инспектира строителни проекти, да преговаря със селски старейшини и да се надява, че усмихващите се главатари, които я черпеха с чай и кебап, няма да я продадат на талибаните по-нататък по пътя.

Веднъж го направили. Конвоят ѝ се натъкнал на СВУ, последвано от засада. Успели да се измъкнат с бой и сержант Тейлър се грижела за ранените по пътя, въпреки че собственият ѝ крак бил пълен с шрапнел. Половината от отряда ѝ не оцелели. Тя била наградена със Сребърна звезда за храброст и с Пурпурно сърце за лошия си късмет. Броуди знаеше всичко това само защото го беше научил от друг. Това не беше тема, по която Маги Тейлър говореше, за разлика от селското правосъдие на майка ѝ.

Цигулката ускори темпото. Според текста фермерът продал душата на жена си на дявола в замяна на още прасета, което изглеждаше като лоша сделка, независимо от мнението на мъжа за половинката му.

Броуди беше сигурен, че парчето би звучало по-добре, ако караха по виещите се пътища на Смоуки Маунтинс, а не по главната магистрала на Ню Джърси. Всъщност от музиката дори му се припи царевична ракия.

— Какво мислиш? — попита Тейлър.

— Трябвало е да се пазари за повече прасета.

— Имам предвид случая, Броуди.

Броуди се замисли. Щяха да заминат на сляпо, ако Симпсън не им дадеше повече информация. Традиционната детективска работа беше нещо напълно приемливо на някои места. Но Каракас едва ли беше сред тях.

От години не беше работил по случай в Южна Америка, но знаеше, че в момента положението във Венецуела е лошо. Въпреки че технически Венецуела се водеше демокрация, сегашният президент Николас Мадуро вземаше все по-авторитарни мерки да маргинализира политическите си опоненти и да смаже общественото недоволство. Беше прецакал наистина майсторски икономиката на страната, следвайки славната традиция на своя предшественик и ментор, покойния Уго Чавес. Мадуро обаче нямаше интелекта и харизмата на Чавес. На всичкото отгоре цената на петрола се беше сринала след възкачването на Мадуро, а петролът беше единствената основа на нестабилната венецуелска икономика. Държавната хазна се беше изпразнила, което бе сложило край на правителствените фанфари и беше разкрило социалистическата революция на Чавес в истинския ѝ вид — къща от карти. Инфлацията беше скочила до небето, стоките от първа необходимост бяха станали рядкост и народът гладуваше. През 2017 хората бяха излезли по улиците с искания за по-големи политически свободи, но движението беше жестоко смазано, а опозицията — разбита.

Днес вместо да настояват за свобода хората просто се опитваха да намерят достатъчно хляб и тоалетна хартия. Въпреки това Мадуро неотдавна беше спечелил втори мандат в много съмнителни избори с рекордно ниска избирателна активност, като преди това се беше постарал или да вкара в затвора, или да изключи от състезанието всички кандидати на опозицията, доколкото бяха останали такива. Плашещото беше, че милиони хора всъщност бяха предпочели още от същата гадост и бяха дали гласа си за този некомпетентен надут задник.

— Какво процъфтява в хаоса? — попита Броуди.

— Престъпността — отвърна Тейлър. — Престъпници и бегълци.

— Затова ли Мърсър е отишъл във Венецуела?

— Може да е една от причините. Но не особено добра.

— Да. Защо дезертират повечето войници?

— За да избегнат несгодите на военната служба. Включително риска да умрат.

— Затова ли е дезертирал капитан Кайл Мърсър?

— Не ми се вярва.

— И на мен.