Читаем Дезертьорът полностью

— Да. Но… ами, загрижен съм.

— Прозвуча така, сякаш едва ли не ти пука за мен.

— Почти ми пука. Продължи, моля.

— Добре… И така, когато се върнах в Браг, той дойде в апартамента ми да ми каже добре дошла… Носеше бутилка шампанско.

На Броуди му се прииска да имаше режийни на служител от ЦРУ, но не го сподели.

— Говорихме какво смятам да правя нататък и аз казах, че мисля да кандидатствам в ОКР.

— Той като завоалирана заплаха ли го прие?

— Не се зарадва особено от новоизбраната ми кариера. — Тя се замисли за момент и продължи: — Сякаш се мъчеше да реши дали трябва да е очарователен, или не чак толкова. Искам да кажа, направо ми беше прозрачен. После поиска… интимност. Отказах, все още се възстановявах — носех къси панталони и можех да му покажа белезите, които бяха още подути и гадни… исках да ги види и да разбере, че не съм онова красиво момиче, което е познавал.

— Разбирам. Не разбирам обаче с каква цел си го поканила в апартамента си.

— Той сам се покани.

— Добре, но едно публично място би било по-подходящо.

— Исках да му покажа, че не се страхувам да остана сама с него.

Броуди кимна.

— След Афганистан няма нищо, с което да не мога да се справя.

— Ясно. Но се надявам, че си имала пистолет някъде наблизо.

— Имах.

— Добре. И… кой повдигна темата за Мирабад?

— Аз. Казах му, че смятам, че ме е използвал, и че информацията, която съм му дала за Мирабад, е довела до случилото се. Мислех си, че ще каже, че съм полудяла или че е открил, че клането е дело на талибаните, но той заряза опитите да бъде чаровен и ми каза, че ако спомена на когото и да било за това, ще изложа на риск важна военна стратегия и че ако има разследване, Управлението ще докаже с писмените ми доклади, че съм знаела много добре какво правя и че ако накрая има осъдени, аз ще съм една от тях. И че той не само че нямало да ме защити, ами щял да свидетелства, че съм била активен участник в операция „Флагстаф“, а не тъпото безхаберно момиче, за което се представям. — Тейлър като че ли се разгорещи от спомена. — Каза, че ако той пропадне, аз пропадам с него. И че ме чакат от пет до десет години федерален затвор.

Броуди кимна. Старото ЦРУ щеше просто да я изхвърли през прозореца на някой висок етаж. Определено се бяха размекнали.

— А ти какво отговори?

— Казах му да се маха.

Броуди се зарадва да научи, че двамата не са си легнали.

— И той направи ли го?

— Когато казвам на някого да се маха, съм абсолютно сериозна.

— Ще го запомня. — Майка ѝ беше трябвало да даде на татко ѝ същия избор, вместо да го гърми. Маги Тейлър обаче беше офицер и дама, макар че сигурно си оставаше на един селяшки ген от това да извади пистолет на своя подъл и лъжлив бивш любовник.

— На какво се усмихваш?

— Усмихвах ли се? Сигурно е от рома. Разговаряхте ли след това?

— Не.

На Броуди му се искаше да зададе отново въпроса, за да получи правилния отговор, но телефонът му иззвъня и той видя, че е номерът на „Ейпекс“, така че вдигна.

— Боуман.

— Потвърждавам полета ви, господин Боуман — каза г-ца Мулър.

— Чудесно. Тъкмо започвах да се тревожа, че картата на жена ми пак е изчерпана.

— Моля да се явите на летище „Франсиско де Миранда“ най-късно в два и четирийсет и пет след полунощ за излитане в три и петнайсет. Капитан Колинс ще ви очаква при Първи хангар. Има номерата и на двама ви, ако изникне някакъв проблем. — Даде му номера на капитан Колинс и му каза да се обади на безплатния номер на „Ейпекс“, ако не успее да се свърже с него.

— Изключително ефективна сте, госпожице Мулър.

— Благодаря. Капитан Колинс ще управлява „Чесна Турбо Стейшънеър“ и ще представи летателен план до Кавак с презареждане в Сиудад Боливар, така че ще пристигнете в Кавак по зазоряване, около шест и петнайсет.

— Ако бяхте любителка на птиците, щяхте да разберете колко вълнуващо е това.

— Да, сър. — Тя продължи: — Мога ли да потвърдя, че капитан Колинс ще преспи в Кавак и че ще се погрижите за настаняването и храната му?

— Както и за пиенето.

— Мога ли също да потвърдя, че вие и съпругата ви ще се върнете в Каракас на следващия ден преди обяд?

Нямаше начин двамата с Тейлър да се върнат в Каракас, но той отговори утвърдително. Трябваше да намери начин да убеди капитан Колинс да продължи през границата в Колумбия. Парите въздействаха доста убедително. Глокът също.

— Приятен полет, господин Боуман, и благодаря, че избрахте „Ейпекс“. Ако се нуждаете от чартърен полет в бъдеще, за нас ще е удоволствие да ви помогнем.

Не и след като отвлечеше самолет и пилот до Колумбия.

— Благодаря.

— Надявам се да видите жълтокоремното уорли.

Броуди са надяваше да не го види.

— Ще ви пратя снимка как се чифтосват.

— Няма да е необходимо — отвърна тя и добави: — Bon voyage.

— Buenas noches. — Броуди затвори и се обърна към Тейлър. — Трябва да сме в два и четирийсет и пет на летището. Излитаме в три и петнайсет за Кавак със спиране за презареждане в Сиудад Боливар. Надявам се, че ще имаме достатъчно гориво, за да стигнем от Кавак до Колумбия.

Тя кимна.

— Е — каза Броуди, — имаме няколко часа за убиване.

— Най-добре да поспим — предложи тя.

— Да. — Или да правят нещо друго.