Читаем Дезертьорът полностью

Броуди кимна. „Къде са ви младите мъже? Станаха войници, всичките до един“. Афганистан беше във война от толкова много време, че вече имаха „боен сезон“, който започваше всяка пролет и продължаваше, докато нещатните джихадисти не се връщаха в селата си да приберат реколтата от пшеница и/или мак. Постоянната война имаше много недостатъци, но пък и задвижваше целогодишно икономиката.

— И след като цял месец отговарях на въпросите на Трент, дойде голямата молба. — Тейлър замълча за момент. — Поиска от мен да започна да записвам по-подробно информацията… кои са въпросните млади мъже, как се казват, колко са, какви са имената на селата и как са разположени къщите им, виждала ли съм хора, които очевидно са били ранени, или такива, които не изглеждат като жители на селото, дали подозирам селските старейшини за нещо… такива неща.

Броуди се запита кога ли Тейлър е осъзнала, че онези, за които докладва, биват набелязвани за убиване. Или най-малкото за арестуване, изтезания и — ако изкарат късмет — затвор. Определено приличаше на възродил се „Феникс“.

Генералите обичаха да използват тактики, които са работили в предишните войни и които, за съжаление, често не вършеха работа в новите. Разузнаването, включително ЦРУ, правеше същото, но с малко по-добри резултати. А нямаше нищо по-добро от успеха.

Бойните части като онази, в която беше служил в Ирак, не бяха напълно невинни и понякога се случваше да забравят за Женевската конвенция, но от ЦРУ изобщо не се смятаха за обвързани с правилата на военните. Бяха готови на всичко, за да постигнат целите си — отвличания, изтезания, убийства. И Броуди не ги съдеше особено заради тактиката им. Ако си изправен срещу брутален и неконвенционален враг, трябва да използваш брутални и неконвенционални методи. Имаше обаче граница, която не биваше да се прекрачва. За съжаление различните хора я виждаха на различни места. Операция „Феникс“ беше пресякла границата. Както несъмнено и „Флагстаф“. Той погледна Тейлър. Тя знаеше ли го? И кога го беше научила?

Тейлър явно се питаше същите неща.

— Виждаше ми се неправилно — рече тя. — Въпреки че Трент ми казваше, че върша важна работа, която ще спаси живота на американски войници. — Тя погледна Броуди. — И може би наистина е така.

— Може би. — Всъщност щяха да бъдат спасени още повече американски войници, ако Пентагонът можеше да измисли как да сложи края на войните, които е започнал. Багдад беше паднал за три седмици. Кабул за един месец. Ясно свидетелство за бойните умения на американците. Проблемите идваха с оставането, с позволяването нещата да се проточат с години, докато морално съмнителните програми като „Феникс“ и „Флагстаф“ не станат на практика неизбежни.

— Оставях написаните си доклади в едно шкафче в базата — продължи Тейлър. — По един доклад седмично. Някой ги взимаше, но така и не видях кой.

— Не е бил Трент. Той е бил в Щатите, където да си на терен означава да косиш тревата пред къщата си.

Тя го изгледа гневно.

— Познавам много бойни ветерани и ако си мислиш, че от разузнаването могат да са арогантни и цинични, не е зле да погледнеш самия себе си.

Броуди не отговори.

— И все сърдити. Когато не пият прекалено много.

— Всички се опитваме да се приберем у дома, Маги.

Тя си пое дъх и го погледна.

— Знам.

Е, доскоро си беше мислил, че сексът може да прецака професионалните им отношения, но нищо чудно да го направеше багажът, който мъкнеха и двамата — така нареченият посттравматичен стрес, в който не вярваше напълно, но който, подобно на други неща, в които не вярваше — като призраци, Дядо Коледа и Бог — явно беше нещо реално, щом всички говореха за него.

Междувременно той нарушаваше собствените си правила за разпитите, което се случва, когато си замесен емоционално или лично с темата.

— Прекъснах те.

Тя събра мислите си и продължи: