Читаем Да спасиш свидетел полностью

Фейт отметна дългата си кестенява коса и уморено закри очи. Вече имаше няколко бели косъма. Все още не се забелязваха, но това бе само въпрос на време. Сегашното напрежение несъмнено щеше да ускори процеса на стареене. А Фейт знаеше, че дължи кариерата си не само на упорития труд, острия ум и куража, но и на външния си вид. Нелепо бе да се смята, че външността прави човека. И все пак тя имаше голямо значение, особено когато работиш предимно с мъже.

Фейт разбираше, че широките усмивки, с които я посрещаха в сенаторските кабинети, се дължат не толкова на сивите й клетки, колкото на късите поли. Понякога с това се изчерпваше цялата й задача. Тя говореше за умиращи от глад деца, за семейства, живеещи в клоаките на далечни страни, а тези мъже я зяпаха в краката. Божичко, хормоните бяха най-голямата слабост на мъжете и най-могъщото оръжие за една жена. Така поне малко се изравняваха правилата в играта, предвидена изключително за мъже.

— Много ми е приятно, че така държите на мен — каза Фейт. — Но не прекалявате ли? Грабнахте ме от улицата и посред нощ ме водите някъде из пущинака.

— Изключено е да те водим във Вашингтонското бюро. Ти си главна свидетелка в едно много важно разследване. Тук мястото е безопасно.

— По-скоро ми се вижда идеално за засада. Откъде знаеш, че не ни следят?

— Следяха ни, разбира се. Наши хора. Повярвай ми, ако имаше някой, те щяха да го забележат. Следваха ни, докато излязохме от магистралата. Сега зад нас няма жива душа.

— Значи вашите хора са безпогрешни. Ех, да имах и аз такива. Откъде ги намирате?

— Слушай, знаем си работата, разбра ли? Отпусни се.

Но докато изричаше тези думи, той извърна очи към огледалото. После погледна клетъчния телефон на седалката и Фейт се досети за мислите му.

— Май изведнъж ти се прииска да дойде подкрепление, а?

Нюман я стрелна с поглед, но премълча.

— Добре, дай да се разберем за условията — каза тя. — Какво ще получа всъщност от цялата работа? Досега не сме говорили за това.

Тъй като Нюман продължаваше да мълчи, Фейт го погледна в профил, опитвайки се да прецени упорството му. Пресегна се и го докосна по ръката.

— С постъпката си поех голям риск.

През плата на сакото усети как ръката му се напрегна под пръстите й. Задържа ги на място и притисна още мъничко. Сега усещаше и плата на ризата. Когато Нюман леко се завъртя към нея, Фейт забеляза, че е с предпазна жилетка. Устата й изведнъж пресъхна и досегашната самоувереност я напусна изцяло.

Нюман й хвърли бегъл поглед.

— Ще бъда откровен. Условията на споразумението не са моя работа. Засега не си ни дала нищо. Но играеш ли по правилата, всичко ще бъде наред. Ще се споразумеем, ще ни дадеш каквото трябва и много скоро ще продаваш раковини някъде на Фиджи под нова самоличност, а твоят партньор и неговите съучастници ще преминат за дълги години на държавна издръжка. Не задълбавай, недей много да мислиш, просто се опитай да издържиш. Помни, ние сме на твоя страна. Освен нас нямаш други приятели.

Фейт се облегна назад и най-сетне откъсна очи от бронираната жилетка. Реши, че е време да нанесе удара. Можеше да опита и с Нюман вместо с Рейнолдс. В някои отношения тя и Рейнолдс си подхождаха великолепно. Две жени сред океан от мъже. Разбираха се по редица тънкости, които един мъж никога не би проумял. Но в други отношения понякога заприличваха на настръхнали улични котки, обикалящи около скелет от риба.

— Искам да привлека и Бюканън. Знам, че мога. Ако работим заедно, обвинението ви ще е много по-силно.

Тя изрече всичко това бързо, с огромно облекчение, че най-сетне го е казала.

Нюман не успя да прикрие изненадата си.

— Фейт, склонни сме на много компромиси, но няма да преговаряме с човека, който според теб е организирал цялото престъпление.

— Не разбирате фактите. Не знаете защо го направи. Въпреки всичко той не е престъпник, а добър човек.

— Нарушил е закона. Според теб е подкупвал държавни служители. Това ми стига.

— Когато разбереш защо го правеше, няма да мислиш така.

— Не разчитай на тази стратегия, Фейт. Не си съсипвай живота.

— Ами ако кажа „или двамата, или никой“?

— Тогава допускаш най-голямата грешка в живота си.

— Значи или аз, или той.

— Изборът не би трябвало да е чак толкова труден.

— В такъв случай по-добре да поговоря с Рейнолдс.

— И тя ще ти отговори същото.

— Не бъди толкова сигурен. Аз умея да убеждавам. И освен това съм права.

— Фейт, нямаш представа за какво става дума. Агентите на ФБР не решават кой да иде под съд. Това е работа на федералната прокуратура. Дори ако Рейнолдс те подкрепи, което не ми се вярва, просто няма начин юристите да се съгласят. Ако се опитат да повалят всички тия могъщи политици, а същевременно сключат споразумение с човека, който е забъркал цялата каша, ще ги разбият отвсякъде и ще останат без работа. Това тук е Вашингтон, изправили сме се срещу горили колкото Кинг Конг. Телефоните ще прегреят, медиите ще гръмнат, задкулисните сделки ще излязат наяве светкавично и накрая всички отиваме на боклука. Повярвай ми, занимавам се с тая работа от двайсет години. Или Бюканън, или нищо.