Отново започнах да се смея. Даниел се смее, разбира се. Не разказах, че едно от първите неща, които той направи, след като се пробуди, бе да се обади на Сигне. Използвахме телефонния автомат в „Скрьодер“. И беше толкова сърцераздирателно забавно, че ни потекоха сълзи.

Тази нощ трябва да обмислим плана допълнително. Проблемът все още е как да се сдобия с оръжието, което ще ми свърши работа.

… проблемът най-после изглеждаше решен, се появи той: Халгрим Дале. Не ме учуди, дето се е пропил. Надявах се до последно да не ме познае. Явно е чувал слуховете, че съм загинал по време на бомбардировките на Хамбург, понеже ме взе за призрак. Разбра, че има нещо гнило, и ми поиска пари, за да си мълчи. Но онзи Дале, когото аз познавам, нямаше да успее да опази тайна и за всичките пари на света. Затова се погрижих да остана последният, с когото е разговарял. Не ми беше приятно да го правя, но все пак признавам: изпитах известно задоволство, като установих, че старият майсторлък не е съвсем забравен.